Пет причини за "изненадата" Англия
Очаквайте още такива резултати в следващите 6 години от "трите лъва"
Англия е на първи полуфинал на Световно първенство след 28 години. За повечето фенове по света това е изненада, защото общото възприемане на този тим с представянията му през новия век на големи първенства крещи към здравия разум: Нямат шанс! Англия винаги се проваля, нали?
Но има няколко съвсем логични причини за случващото се в Русия, както и обяснения защо вероятно то няма да завърши със световната купа в неделя. Това е проект, който още е някъде около средната точка на еволюцията си.
Проектът, стратегията
Англия най-накрая разбра, че с "най-скъпото първенство и големите звезди" няма да стане. Не и за националния отбор. Грандовете от Висшата лига наистина са фактор в европейския футбол, но предвождани от чужди асове.
От 2010-а Футболната асоциация предприе мерки и стратегията е за огромна инвестиция на пари (близо 400 милиона лири) и ресурс във футбола на ниво деца, юноши и структурно подобряване. Треньорските курсове са далеч по-достъпни, а обучението - променено и с много детайли, взети от страни като Испания и Германия.
Резултатите вече са видими. В последните 24 месеца националните гарнитури на Англия спечелиха Световно първенство до 17 и 20 години, Европейското до 19 г., два пъти Турнира в Тулон, считан за неофициално Световно до 21 г., а младежите отпадна с дузпи на полуфинала на Евро 2017 до 21 г., без да бъдат победени от ни един съперник.
Това са две вълни млади играчи, които са бъдещето на първия тим. В момента на Мондиала се чудите кои, по дяволите, са Пикфорд, Стоунс, Лингард, Деле Али, Рашфорд, Алекзандър Арнолд, Кейн, Лофтъс Чийк, Дайър и т.н. Е - това са хора, минали заедно в поне по 2 формации, преди да облекат фланелката на първия тим.
Базата на националните тимове, изградена преди 4 години ("Сейнт Джордж Парк" край Бъртън), събра всички треньори и играчи на едно място, вече няма нужда да се ползват игрищата на клубните тимове за лагери. Има единен начин на работа, подход и стратегия.
Треньорите на деца и юноши, както и хората от първия състав, прекарват по 7-8 часа на ден там дори, когато няма цикъл с мачове. Гостуват им доскорошни звезди, а открити тренировки се провеждат за онези, които минават курсовете в момента. Ако сте на 33 години и карате поредния курс за лиценз, може в сряда ненадейно заниманието ви да води Саутгейт.
Гарет Саутгейт
Той не беше най-добрият играч, нито пък най-успешният мениджър, преди да влезе в програмата на ФА за националните отбори. Централен защитник, типичен британски такъв.
Започна в професията още на 36 г., веднага след края като играч, изкара три сезона в "Мидълзбро", а после близо 3 години бе без работа. Използва ги, за да обикаля света и да се учи.
Не ходеше да гледа Ел Класико или "Ювентус" - "Милан", а обикаляше малките стадиони в Германия и Испания, както и тези в Аржентина, Мексико и САЩ. Гледаше мачове по американски футбол. През 2013 г. му дадоха отбора до 21 години и започна да прилага "европейски методи" - тиймбилдинг, възстановяване, отборно посещаване на мачове, както и детайлно разучаване на съперниците.
"Англия подценяваше много отбори през годините, а това е грешка в съвременния футбол", казва Саутгейт.
С щаба му разузнават всеки елемент, анализират и знаят всичко за противника.
"Не сме достатъчно силни, за да си позволим да не използваме всяка грешка", обясни след мача с Швеция (2:0). Англия няма класа на голям отбор все още, но има оръжието на отличната подготовка за всеки отделен мач.
Статичните положения, донесли толкова голове на това първенство, са доказателство за това. Саутгейт е взел някои неща при движението на играчите при корнер, от НФЛ. Лъжливи движения с тяло, заслони, скрити включвания... Гледайте корнерите на англичаните, те са основното им оръжие. При всеки от тях настава паника в полето на противника.
И още нещо, може да ви се стори дребно, но не е. Наскоро на шега Моуриньо каза: "Гарет ми досажда постоянно, когато е на мач на "Юнайтед"..." Какво има впредвид? Саутгейт гледа по два мача всеки уикенд, като след тях остава по час, че и повече, с мениджърите. Жозе, Клоп, Гуардиола, Почетино, Венгер - просто обсъжда с тях, учи се постоянно.
Липса на звезди и его, максимално използване на качествата
Няма звезди. Англия не е Бразилия, не е Франция, дори не е Белгия или Хърватия. Тутилярният състав е с по трима от "Манчестър Сити" и "Тотнъм", двама от "Юнайтед", по един от "Ливърпул", "Лестър" и "Евертън".
Играчи, които са мотивирани, но не усещат върху себе си колосалните очаквания на нацията. Всеки мач за тях е бонус, а това, че са на полуфинал надмина прогнозите. Гладни са за успехи, а това е огромен фактор на такъв турнир.
И когато нямаш Бекъм, Джерард, Оуен, Скоулс, Лампард, Тери и Рууни, ти посягаш към променен подход - от роля на аутсайдер, с манталитет на отбор, който играе мач за мач и не гледа по-напред от следващия двубой.
Копие на образеца "Лестър" от преди 2 сезона, който спечели титлата в Англия срещу далеч по-класни и фаворизирани съперници. Това е точно "лестърски манталитет" - никой не очаква от нас титлата, ние нямаме какво да губим и мач замач показваме, че можем да бием всеки.
Упорство и следване на плана
Англия излезе в един и същ състав срещу Тунис, Колумбия и Швеция - в три от петте си мача на турнира. Срещу Панама 11-те пак щяха да са същите, но Деле Али се контузи и го смени Лофтъс Чийк.
Това е съставът. Това е и схемата - трима централни бранители (Стоунс в средата, Уокър вдясно, Магуайър вляво), един основен опорен полузащитник (Хендерсън), двама свободни и разиграващи такива (Лингард и Деле Али), един лек и свободен нападател (Стърлинг), чиста деветка (Кейн) и две крила-крайни защитници (Трипиър и Йънг).
Схема, в която скоростта, балансът и сигурността вървят заедно. Англия няма големи единици, за да напада 90 минути съперника. Но - учи се, нагажда се.
Саутгейт взе назаем от Пеп Гуардиола в "Сити" хода с Кайл Уокър като трети централен бранител (той е най-бързият играч в отбора, готов да гони избягал нападател при опасно изнесена напред линия на отбраната - случи се срещу Колумбия и "спринтьорът" Уокър спаси гол).
Открадна от Юрген Клоп капаните с "гигенпресинг" - дълбоката преса, при която след отнемане на топката идва моментално хвърляне на дълъг пас, за да хванеш съперника неподготвен, "в крачка". Видя се срещу Швеция, когато два пъти Стърлинг оставаше сам дълбоко зад гърба на отбраната. А от Моуриньо е приложено това, че всеки от 11-те е защитник и бачка здраво, без да се придържа само към номиналната си функция.
Англия се брани като един, атакува пестеливо и напипвайки, играе разумно (позабравено за този тим) и използва максимално качествата на играчите си, без те да са невероятни като единици. След плана си и вярва в него.
Да, няма атракция и понякога е скучно за гледане. Но на никой в английския лагер не му пука.
Подкрепа у дома, липса на негативизъм и напрежение
Англия пее отново, че "футболът си идва у дома". Всъщност, той неусетно вече го направи. Няма значение как ще завърши полуфиналът с Хърватия, която има по-класни играчи и опит от този английски тим. Англичаните отново вярват, че имат отбор. Не просто печеливш, а разсъждаващ, умело противопоставящ се на съперниците и готов да стигне далеч. А и бъдещето е обещаващо, защото идват поколенията на шампиони на Европа и света до 17, 19, 20 и 21 г.
Може да се направи смелата прогноза, че Англия ще е сред последните 4 отбора и на следващите три големи първенства - Евро 2020, Мондиал 2022, Евро 2024, ако продължи да дава шанс на напиращите отдолу играчи. Ето затова, на Острова цари еуфория. И отборът на Саутгейт ще бъде посрещнат с почести, независимо как завърщат последните му два мача в Русия - и какви ще са те. Полуфинал и финал или полуфинал и среща за бронза.
Не на последно място - Англия има път към финала, очистен от колоси и Световни шампиони. Но за това самите англичани нямат никаква вина. На четвъртфинал трябваше да ги чака Германия, а на полуфинал - Испания. Не Саутгейт и отборът му са причината тези два фаворизирани отбора да отпаднат рано, нали? Да не говорим, че "лесен път" на Световно първенство не може да има. Ако този на Англия е лесен (през Колумбия и Швеция), какво да кажем за хърватите, които играха срещу Дания и Русия?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}