06:27 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Преди 10 години една ужасна вест първо шокира България, а после я обедини

Битката на Стилиян Петров се превърна и в битка на човешкото у нас

Снимка: Twitter

Преди 10 години една ужасна вест първо шокира България, а после я обедини

Битката на Стилиян Петров се превърна и в битка на човешкото у нас

11:12 | 30 март 2022 | Редактор : Николай Петров 9 10645 Снимка: Twitter

Живеем във време, в което българите се разединяваме лесно, бързо и на всевъзможни теми - както политически, така и социални, а да не говорим изобщо за спорт и футбол.

С турбулентните събития напоследък изглежда невъзможно да се обединим около едно мнение. И не е лошо да си припомним, че не бе далеч времето, когато в конкретни моменти и определени събития правеха така, че човешкото у нас да властва и да ни сплотява.

Преди точно 10 години на същия този ден дойде една ужасна новина от Бирмингам - и по-конкретно, от футболния Астън Вила. На 30 март 2012 година от клуба обявиха, че капитанът Стилиян Петров страда от остра форма на левкемия. Информацията се появи в следобедните часове българско време, някак от нищото, като пълна гръмотевица. Едно изречение и познатото "очаквайте подробности". Вестта ни удари като шамар.

Първо - това е чисто човешка драма. А от футболна гледна точка - говорим за капитана на националния ни отбор - играч, който всички обичат и уважават. В онзи момент Стенли бе на върха на кариерата си, лидер на българския състав, звезда от Висшата лига на Англия.

Новината обаче има предистория.

На 24 март Астън Вила гостува на Арсенал в мач на "Емирейтс" (0:3), а около 80-ата минута българският футболист иска смяна (по думите на съотборници), тъй като се чувства уморен. Още тогава става ясно, че нещо не е наред. Съотборникът му Габриел Агбонлахор припомня, че подобно нещо никога не се е случвало със Стилиян и той никога не е искал да бъде заменян.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

При пътуването обратно към Бирмингам Петров се чувства зле в автобуса и са му направени медицински тестове в дните след това. А те установяват диагнозата с коварната болест.

Само шест дни след мача с Арсенал, Астън Вила обяви, че капитанът започва лечение. Първоначално Стилиян информира обществеността, че ще се откаже от клубния футбол и националния отбор, но въпреки това треньорът на Вила Пол Ламбърт го остави капитан на неговия състав и за сезон 2012/13 година. Жест към един боец, който никога не е пестил нищо от себе си в битките.

Малко след обявяването на кошмарната новина, лекарят на Петров в националния отбор - Михаил Илиев, коментира че се е чул с капитанът на България и той е звучал бодро и с амбиция да се пребори със заболяването.

Английският футбол, българският футбол, а и цялата родна общественост се обединиха в подкрепа и съпричастност на играча със 105 мача в националния отбор. Само за няколко часа създадената Фейсбук група с наименование "В подкрепа на Стилиян Петров в битката с тежката болест" събра 6000 съмишленици.

Сцените, които гледахме от мачовете на Астън Вила и Селтик в дните след 30 март, ни накараха да пророним по няколко сълзи както за лошия късмет на един наш любим сънародник, така и от щастие - за огромното уважение, което той получава на Острова.

Във всяка от срещите в 19-ата минута феновете аплодираха своя капитан и пееха песни в негова подкрепа.

Embed from Getty Images

В домакинските мачове на Вила играта на терена дори се спираше, за да може и футболистите да се включат.

От трибуните на "Вила Парк" звучеше "Има само един Стилиян Петров". Подкрепа имаше и от феновете в България, като дори тези на Левски опънаха транспарант "Стенли, синя България е с теб" и скандираха името му по време на мач с Лудогорец.

Играчите на отборите от Висшата лига - от Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул до Стоук и Уотфорд, загряваха преди мачове с тениски с лика на Петров и послания да бъде силен в битката.

"Много хора във футбола и приятели намираха време във всеки един ден да ме питат как съм със съобщения, обаждания. Имаше моменти от болницата, в които не можех да върна обаждане, понякога с месеци... Но те всеки божи ден искаха да знаят как върви лечението. Зашеметяващо е как тези хора и след година, всеки ден са там и насреща за теб. Такива приятели пожелавам на всеки", каза Стилиян в интервю.

Той изтъква и важната роля на съпругата си Паулина в онези дни. Преди година двамата честваха 20-ата годишнина от своята сватба.

"Тя нито веднъж не плака пред мен, но после разбрах, че е плакала. Тя е невероятна жена и пожелавам на всички мъже да имат такава. Тя е злато и е невероятно да имаш такъв човек до себе си. Тя проявява разбиране и остави на заден план всичко останало - своя живот и този на децата", каза преди години българина със сълзи на очи.

Благодарение на всичката тази подкрепа и силния характер на роденият в Монтана футболист, през август 2012-а бе обявено, че болестта е в ремисия, а година след диагностицирането той вече гледаше с оптимизъм към бъдещето.

За съжаление на Астън Вила и българския национален отбор Стилиян нямаше как да продължи футболната си кариера, въпреки че имаше такова желание и направи опити. На 9 май 2013 година той обяви, че спира с активния професионален спорт.

Новината не бе изненадваща, но също ни натъжи, тъй като си спомнихме за големите му мачове с екипа на България. Той остава играчът с най-много срещи с фланелката на "трикольорите".

На 26 май Отбор на България, в който участваха Стоичков, Бербатов, Сираков и други, победи с 4:2 тим на легендите от Вила на "Васил Левски". Приходите от билети отидоха за новосъздадената фондация на Стилиян.

Бенефисът на Стенли на "Селтик парк" на 8 септември 2013 година бе последният специален епизод от неговата кариера. "Детелините", при които българинът изгря за големия футбол и за които положи огромни усилия, подготвиха специален следобед за него.

Около 60 хиляди души се събраха на митичния стадион в Глазгоу, за да аплодират легендарния си №19, а негови бивши съотборник в Селтик и Астън Вила участваха в срещата. Компания им правеха български футболисти, сред които приятелите му от националния отбор Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Радостин Кишишев и Христо Йовов.

Дори популярни личности от британския шоубизнес се включиха в мача.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всички тези емоционални моменти показаха, че дори и от най-тежките времена за един човек, може да се сътвори нещо хубаво. Такова нещо бе и създадената от Стилиян фондация за борба с левкемията, която през годините и до ден днешен помага на десетки, оказали се в ситуацията на българина.

Сега Стилиян е и в друга борба, макар и много по-маловажна от тази за човешкия живот. Той е част от екипа на своя приятел Димитър Бербатов в опита да бъде променено статуквото в българския футболен съюз. Ако бившият №19 се влага и наполовина по начина, по който се влагаше като футболист, биха ни предстояли далеч по-добри дни.

Едно е сигурно - Стилиян Петров остава един от най-обичаните български спортисти, а споменът за онези месеци, в които страната ни се обедини около каузата - едно цяло в негова подкрепа, може да ни подскаже много неща. Най-вече това, че не е задължително винаги, за всичко (особено пък за неособено важни и значими неща) да сме сякаш по традиция разединени.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО