От 2013 година насам Манчестър Юнайтед определено остана в сянката на градския си съперник Сити, а и не само.
"Червените дяволи" са вече 10 години без титла във Висшата лига, като в този период шампиони освен "гражданите" ставаха още Челси, Лестър и Ливърпул.
Сушата за Юнайтед беше подтиктната от оттеглянето на най-великия мениджър в историята на английския футбол Сър Алекс Фъргюсън. Той каза "край" докато беше на върха, а оттогава 20-кратният шампион дори не е бил в битката за титлата.
Но дори и шотландецът имаше своя лош период на "Олд Трафорд" преди да се превърне в безмилостен победител.
Той бе назначен начело на Юнайтед на 6 ноември 1986 година, като не успя да стане шампион в шест поредни години. В тогавашната Първа дивизия Фърги и неговите възпитаници завършваха съответно на 11-о, второ, 12-о, 13-о и отново второ място.
Сезон 1992/93 година се оказа повратен момент в историята на Манчестър Юнайтед, като това не само донесе голямата промяна и раждането на Висшата лига, но и първа титла за "червените дяволи" след дълго 26-годишно чакане.
Това можеше да се случи още в предишния сезон, последният на т.нар. Първа дивизия. Тогава с младия Райън Гигс и новите попълнения Петър Шмайхел и Андрей Канчелскис, Юнайтед е първи в класирането в по-голямата част от сезона. Случва се обаче нещо подобно на това, което споходи Арсенал през тази година.
На 18 април 1992 година "червените дяволи" имат 75 точки, с две повече от втория Лийдс (със звездата Ерик Кантона) при оставащи четири кръга. Нервността застигна тима от "Олд Трафорд" и това доведе до загуба от Нотингам Форест, както и победа на йоркшърци над Ковънтри.
Съдбата на Ман Юнайтед все още е в ръцете му преди гостуване на опашкаря Уест Хям, но и там Сър Алекс претърпява загуба. Последвалото поражение от Ливърпул и победата на Лийдс над Шефийлд Юнайтед означава, че Лийдс печели третата си и последна до момента титла.
Новата Висша лига донесе ново начало на английския футбол, включително и за Манчестър Юнайтед. Сезонът се развива по подобен начин, като тимът отново води в по-голямата част. Около април обаче е в неприятен период с една победа в пет мача.
Тогава Астън Вила се изкачва на върха и отново нервното напрежение застига "червените дяволи". Ключово се оказва домакинство на Шефийлд Уензди, когато гостите повеждат и 10 минути преди края помирисват шокираща победа на "олд Трафорд". Само че тогава на сцената излиза централният защитник Стив Брус, който се втурва в атака и бележи два пъти с глава - в 86-ата минута и в продължението.
Онези два гола на 10 април 1993 година остават едни от най-важните в историята на Юнайтед. Те не носят математически титлата, но променят изцяло увереността на отбора до края на сезона.
Юнайтед печели всичките си оставащи мачове до сезона и оставят Астън Вила на цели десет точки зад себе си.
Останалото е история.
Триумфът през 1993-а тласна Фъргюсън към това да направи клуба си страшилището на английския футбол, като в следващите десет години титлата е спечелена още седем пъти.
Сега Юнайтед затвори един коренно различен 10-годишен период, в който шест мениджъра опитаха да се доближат отбора до формата, която той имаше под ръководството на шотландеца. Нито един не успя. Феновете пък се надяват тази суша да не достига онази 26-годишна в края на миналия век.
Съставът на Манчестър Юнайтед през сезон 1992/93 година: Петър Шмайхел, Стив Брус, Денис Ъруин, Гари Палистър, Пол Паркър, Райън Гигс, Пол Инс, Лий Шарп, Ерик Кантона, Марк Хюс, Брайън Макклеър
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}