Сам срещу целия свят в очакване да измислиш чудо: Какво е да си Меси на Мондиал?

Свръхнапрежение, истерия и липса на реализъм - за четвърти път върху плещите на десетката

Снимка: Getty Images

Сам срещу целия свят в очакване да измислиш чудо: Какво е да си Меси на Мондиал?

Свръхнапрежение, истерия и липса на реализъм - за четвърти път върху плещите на десетката

11:21 | 27 ноември 2022 | Автор : Динко Гоцев 29 6664 Снимка: Getty Images

Лео Меси се добра някак до топката и събра сили - шут с левачката в долния ъгъл и 1:0 за Аржентина! Емоции, крясъци, вулкан от страст, сякаш огромна тежест е паднала от плещите му. И наистина е така... поне временно. До мача с Полша, когато мъката започва отново.

Мондиал 2022

От 16 години геният на съвременния футбол живее с кръста си - той трябва да е Марадона. Той трябва да направи този отбор световен шампион, защото Диего го направи. Всеки мач е мъчение.

Това е да си Меси на Мондиал. Прегърбен, някак затворен в себе си - така изглежда десетката в небесносиньо и бяло традиционно вече на пето световно. Понякога успява да изригне, защото ако не е той, ясно - този аржентински състав, както и онези през 2010-а, 2014-а и 2018-а, няма да минат и групите.

Просто няма достатъчно талант, няма достатъчно отговорни и големи играчи. Аржентина има надъхани, борбени, непримирими, тичащи и раздаващи се лъвчета, които обаче не са докоснати. Знаете - нямат екстра класата, за да бият най-силните отбори. Тоест - имат я, в лицето на Меси.

За да разберете идеята на този коментар, първо помислете какво е Аржентина като футболна нация. Какво е футболът за онези хора.

Снимка: AP/БТА

Там всеки гол, всяка победа - и съответно всяка загуба, е тема за дни. След такъв двубой като снощния никой не се интересува дали цените се вдигат, какво ще има за вечеря, дали хлапето има добри оценки в училище. Футболът измества всичко в ежедневието и става ежедневие, особено на световно първенство.

Меси онзи ден бе предател. Продал се на саудитите за пари около домакинството им на Мондиал 2030. Обърнал се срещу своите. И после дойде загубата от тях и - "предателството" вече бе факт. Съмняваха се в него. Тази сутрин пак е Бог, целуват краката му, сравняват го с Марадона (неизбежно).

А той няма нужда и от двете. Има нужда от нормалност и трезвост - от средата, която го направи играча, който е. В един отборен спорт средата е ключова. Меси израсна в европейски клуб с добри треньори, качествени съотборници и отборна стратегия. И с оценъчна система, базирана на логика и желание за развитие.

Не на емоции. Аржентина е лава от хаос, истерия, очаквания, напрежение, лудост. Там реализъм и логика няма.

Снимка: Getty Images

През 2006-а той се появи в Германия като 18-годишна сензация на първото си световно. Никой не чакаше да направи отбора шампион, но игра, вкара гол, показа се пред света. Бе извън терена в най-важния мач - четвъртфинала, и Аржентина отпадна.

Четири години по-късно бе лидер, а треньор бе ТОЙ - сянката, която винаги го е следвала в кариерата му като неизбежно сравнение - Марадона. Провалиха се заедно. Очакванията бяха толкова големи, че когато аржентинският отбор играеше слабо, слаб всъщност бе само Лео. Това бяха отзивите и анализите.

През 2014-а имаше около себе си най-талантливата група, с невероятни нападатели и добри полузащитници. Игра финал, а там пропуските на Игуаин и малко късмет не стигнаха. И днес може смело да се твърди - ако на "Маракана" Меси бе вдигнал световната купа преди 8 години, споровете за най-велик в историята отиваха някъде в шкафа. Но не стана. Съдбата не пожела тогава, а тя във футбола си има много сериозна роля.

Преди 4 години един немощен тим с един прегърбен отново под очакванията, хаоса и напрежението в родината Лео, едва стигна осминафинал. А там този тим се събра и се бори като лъв, но отпадна от Франция - шампион после. Не стигна класата.

Сега пак нещата тръгнаха лошо, а победата над Мексико ги позамаскира. Но е ясно - този отбор не играе добре. И след 35 мача без загуба, които навъртя преди Мондиала, пак - не играе добре. Организиран хаос и един номер 10, който се губи в него. И проблясва, когато му се отвори възможност някъде в мача. Но Франция ще ти я даде ли? Или Бразилия? Или Испания, Англия, Швейцария дори - организирани, здрави, умни отбори, които са достатъчно добре подредени и изключват хаоса от менюто. Едва ли.

Марадона навремето направи Аржентина световен шампион. Не е пресилено да се каже. И това сравнение винаги ще изплува, когато някой иска да уязви Меси - ето, ти не го можеш. Но ако помните Мексико 1986 и Италия 1990, приликите и разликите ще са ясни пред очите ви.

Онзи отбор също нямаше особена класа около извънземния си номер 10. Обаче имаше голям треньор (Билардо) и невероятна организация. Онази Аржентина бе обратното на тази - която е емоция, истерия и хаос, ентусиазъм и люшкане по скалата на настроенията. Това бяха германците на Южна Америка - наредени, хладнокръвни, здрави в отбрана. И с Марадона, който да прави магии. И пак се промъкваха, не забравяйте. Те не разгромиха никого. Минаваха през иглени уши.

Снимка: Getty Images

През 1986-а го направиха с един фалшив и един гениален гол на своя ас в напълно равностоен мач с Англия. После Диего сам би и Белгия в полуфинал, който спокойно можеше да иде на дузпи с оглед на положенията за двата тима. На финала при 2:2 оставаха минути до продълженията, но пак Марадона измъкна някакъв скрит пас към Буручага за 3:2.

През 1990-а едва минаха групата, после бяха мъките с дузпи срещу Югославия и Италия, а на финала опълчението издържа 88 минути с Германия.

Сходства има, а най-голямата прилика е - и тогава, и сега, се чака "Бог 10" да решава. Останалите са хора. От тях не се чака нищо. Но разликата е голяма. Организиран и спокоен, опитен отбор срещу хаотичен, напрегнат, залагащ на емоцията такъв. Само веднъж Меси бе в позицията да има около себе си готов тим, с който да спечели титлата, но пропусна шанса през 2014-а. Сега би било чудо, ако го направи.

Най-вече защото от години във футбола в днешния му вид на атлетизъм, свръхподготвеност и тактическа грамотност, вече печелят почти винаги отборите и треньорите. Не печелят единиците. А Аржентина иска да спечели така.

Ако не стане шампион Меси, това няма да го направи по-малко добър играч. Вероятно ще отвори нови дискусии, вероятно в Аржентина ще горят куклите, които сега шият с неговия номер и лик. Но - това е лудостта на една футболна нация, а не трезвата оценка за постигнатото от един спортист. Двете неща са различни.