Датата 18 декември обикновено не се асоциира с някакъв голям футболен мач. На повечето места по света сезонът е в затишие или пауза в навечерието на Коледа и края на календарната година. Точно преди 12 месеца на този ден обаче видяхме една непреходна футболна класика, която ще се помни, докато на света има дори един човек, който обича великата игра.

Мастото бе стадион "Лусаил" в Катар, а сцената - възможно най-висока. Финал на Мондиал 2022, най-странен в историята с времето на провеждането, с локацията в азиатската държава без никакви традиции във футбола, с купища протести и негодувание преди турнира.

Но в този ден преди година Аржентина и Франция ни подариха един от, ако не и най-знаменития финал на световно първенство. С обратите му, с драмата до последния удар, с невероятната игра на двете суперзвезди, сякаш орисани да са герои на тази сцена.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ОНЗИ НЕЗАБРАВИМ ДЕН И ПРАЗНЕНСТВАТА СЛЕД НЕГО>>>

Меси излиза на терена, минавайки на метри от мечтата си

Снимка: Getty images

Светът чакаше Лео Меси да вдигне световната купа - единственото парче метал, което го делеше от пълното съвършенство на една кариера, която може да не бъде повторена във футбола. И ако на 35 (тогава бе на толкова) десетката на Аржентина не бе успял, вероятно това щеше да е последната му надежда за трофея. Насреща бе Килиан Мбапе, който пък повтори Пеле и стана световен шампион на 18, а на 22 излезе на втория си пореден финал на Мондиал с френския екип. Какъв старт пък на неговата кариера!

В онази вечер на 18 декември преди година всички критики, укори, разкрития и директни обвинения около най-странното световно първенство отидоха в шкафа, заключени зад катинара на един великолепен футболен спектакъл. Такъв мач се гледа един път в живота, на такова ниво. Финалите обикновено не се развиват по този начин... Четири години по-рано Франция бе спечелила с 4:2 срещу Хърватия в Москва, но това си бе изключение. През новия век нямаше финал с повече от 2 гола до този в Русия, а обикновено напрежението властваше. В Москва попадения имаше, но интригата рано-рано сякаш си отиде, французите доминираха твърде видно.

В Доха преди година се изигра съвършеният финал, ако сте неутрален фен на футбола. Инфарктно прекрасен - ако сте от Аржентина. И кошмар след екстаза - ако сте за френския отбор.

Хронологията

Аржентина изигра великолепни 79 минути, в които контролираше събитията и заплашваше да превърне финала в рутинен. Лео Меси вкара от дузпа в 23-ата минута след нарушение срещу Анхел ди Мария, а самият Анхелито завърши контраатака по учебник за 2:0 в 36-ата минута. Крилото бе най-добрият играч на терена до 64-ата минута, в която напусна сменен. Някъде там, може би, аржентинците леко започнаха да поизпускат контрола, въпреки че имаха достатъчно шансове да направят резултата 3:0.

Франция бе като боксьор, който е влязъл на ринга болен, отпаднал като сили, губещ още по време на срещата, но имащ достатъчно знания и опит, за да се задържи в играта. След 41 минути селекционерът Дешан направи рядко виждан ход - двойна смяна на двама от асовете, очевидно в опит да промени нещо в доминацията на съперника. Излязоха Жиру и Дембеле, влязоха младите Коло Муани и Тюрам.

В 80-ата минута Килиан Мбапе вкара от дузпа за 1:2 и изведнъж нещата се промениха, сякаш някой се намеси в сценария. Минута по-късно Килиан вкара с невероятен ножичен удар за 2:2 - пълен шок за аржентинците! След 79 минути доминация, всичко отиде по дяволите само за по-малко от 120 секунди.

81-ва минута - 2:2! Мбапе бележи виртуозно и мачът се обръща с краката на горе!

Снимка: Getty images

В продълженията вкара Меси, добутвайки топката зад голлинията след шут на Лаутаро Мартинес. Оставаха 12 минути - няма как отново да изпуснат преднината си аржентинците, нали!?

Но в 118-ата минута, съвсем близо до края на тази незабравима вечер, Мбапе стреля, а Ромеро спря топката с ръка - нова дузпа. И пак Килиан, пак гол - хеттрик на финал на Мондиал за този вундеркинд, който явно не изпитва притеснения никога.

В четвъртата минута на добавеното време след 120-ата, Коло Муани се озова сам срещу вратаря Емилиано Мартинес и Франция бе на един шут от световната титла. Но спасяването (на основната снимка), станало символно за цяла нация, на Дибу Мартинес остави аржентинците в играта за дузпи. Драма. Емоции, вероятно и няколко инфаркта поне в две държави на света.

При дузпите пак Мартинес стана герой - спаси удара на Кингсли Коман, а Орелиен Чуамени прати топката в аут. Мбапе - спокоен като сфинкс, вкара и третия си удар от бялата точка в мача. Коло Муани също бе точен за Франция, но аржентинците реализираха 4 от 4 - Меси, Дибала, Паредес и Монтиел не трепнаха.

Меси го направи - световната купа отиде в Аржентина 36 години по-късно. През 1986-а една друга десетка в този култов екип в небесносиньо и бяло - Диего Марадона, я бе донесъл за последен път. Това е точно година, преди Меси изобщо да е роден. Сега, две години след кончината на Марадона, Лео върна радостта на хората в родината си. Върна им най-желаното - титлата на шампион по футбол.

Да разказваме за празненствата... Би било загуба на време. Вижте видеата и снимките, ако сте забравили как дни наред никой в Аржентина не ходеше на работа и почти не спеше. Милиони по улиците, хора, падащи от мостове и стълбове на уличното осветление... Такива гледки може да извика само футболът. И само в определени региони на планетата.

Година по-късно, отново можем да кажем: Благодарим, Лео. Благодарим, Килиан. Благодарим на Аржентина и Франция за това, което ни подариха в Доха на онзи 18 декември.

Около 2 милиарда зрители са гледали финала директно, изчислиха от ФИФА. Вероятно са повече. Със сигурност са повече.

И никой от тях никога няма да съжали, че го е гледал. Мнозина ще го помнят винаги, защото това бе от онези събития в живота, за които винаги ще е актуално да се пита:

"Ти къде беше, когато Лео Меси вдигна световната титла след онова фамозно 3:3 и дузпите в Катар?".

 ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ОНЗИ НЕЗАБРАВИМ ДЕН И ПРАЗНЕНСТВАТА СЛЕД НЕГО>>>

Снимка: Getty images
 

Световните отзиви - Меси е на първа страница на всеки вестник на планетата

Getty Images

Гледките в Буенос Айрес и всеки аржентински град в деня на финала, а и след него... Празненствата продължиха с дни

Снимка: AP/БТА