Илон Мъск преговаряше доста дълго време за закупуването на Туитър, а след като сделката стана факт, дори се опита да го върне на предишните собственици. Сделката за придобиването на мажоритарния дял от футболния "Левски" също вече се точи доста дълго време, но със сигурност, бъде ли финализирана, връщане назад няма да има. Но кой знае - и този цирк

Може да се състои

Защото никой не е отменял сентенцията, че в България от футбол не се печели. И точно тази максима е отправна точка за дългоочакваната сделка, която по всичко изглежда няма да стане факт в обозримо бъдеще. Което обаче въобще не означава, че въобще няма да стане. Има много индикации, че рано или късно Левски ще премине в притежание на "Юнайтед груп" или на неговата фирма "Спорт рипъблик". Злобните сравнения със ситуацията с Джо Диксън са доста пресилени, защото англичанинът дори не си плати трите бутилки вода, които изпи на единствената си пресконференция.

Докато тази зима Левски замина за Дубай и се готви при най-добрите условия спрямо всичките си съперници от ефбет лига. И не е никаква тайна откъде са дошли половин милион лева за този едномесечен лукс. Преди няколко дни пък се заговори за гаранция, която ще постъпи в НАП на стойност пет милиона лева. И този жизнено важен документ няма да бъде издаден от касата на "Тодорини кукли", в която няма пукнат лев. Пак ще го даде някой, който обаче все така не се афишира като официален собственик на синия клуб и дори произвежда декларации със заблуждаващо съдържание.

И вече най-солидното доказателство, че сделката е на финален етап, са двете официални оферти в деловодството на Левски. Някой дори сме ги видяли, а в тях пише - сумарно 6 милиона лева. Датският Брьондби дава 4,5 милиона за Кордоба, унгарският Фехервар е готов да плати милион и половина за Краев. А трансферите са отказани, защото най-високопоставеният човек в клуба е посочил като мотив, че Левски ще гради силен отбор и не трябва да се лишава от най-добрите си футболисти. Но пък се лишава от сума, с която би покрил над 60 процента от най-тежкия си дълг.

И по всичко изглежда, че нещата ще вървят по един доста странен и особен начин към финализиране. Без тържествени пресконференции с ритуално закичване със син шал и подарък - фланелка. Или ще се чака дълго, или пък никога няма да се случи. Новият собственик е в правото си да избира начина, времето и способа по който ще влезе в Левски. В неговите правомощия е да избере стратегията, без по никакъв начин да го е грижа за напрежението в обществото по този повод. Факт е, че темата за смяната на собственика в Левски е в топ 5 на най-очакваните събития в страната. И представлява сериозен обществен интерес, надскачайки далеч размерите на обикновено спортно събитие.

Леко отместваме горещата тема и се вглеждаме във варианта

Без нов собственик, който поставя

"Синия" клуб в много различна ситуация. Всъщност доста кръгове около Левски перфидно подават сигнали, че всичко може да си остане както си е сега. И то изглежда като самото съвършенство с най-добрия пазител не само на акциите, но и на левскарщината - Наско Сираков. С щедър спонсор, който помага превантивно при всяка напечена ситуация с падеж на плащане. Спонсорът си е осигурил страхотна преференция с благовиден договор за управление, който освен рекламата, му предоставя и оперативна власт.

Снимка: БТА

ЦСКА и Лудогорец също носят надписи на бет компании на екипите си, но без договор за управление. Вариантът хем да си само спонсор, но пък да си имаш и договор за управление, е най-доброто корпоративно решение. Следващата влиятелна група са феновете, които постоянно тръбят, че издържат клуба и са реалните му собственици. Никой не го оспорва, защото така е удобно на всички. И се прави за да не се губи възможността за мобилизация. А както се вижда добре, предстои нова мобилизация и очаквания за нови милиони, събрани от "сините" фенове през пролетната им офанзива.

Истината е, че през последните 16 месеца с този иновативен модел на финансиране, Левски оправи всички свои задължения, плаща редовно на служителите и единственият му проблем е прословутия дълг към НАП. И логично причинно следствената връзка сочи пряко, че единственият принудителен момент, за да има сделка, е точно този дълг. Иначе нещата могат спокойно да си продължат и в сегашния вариант. Но защо се отказаха от тези 6 милиона лева, предложени за трансфери на играчи, си остава пълна загадка.

И към бъдещето, защото феновете се вълнуват какво ще се случи с любимия им клуб. Разбра, се че евентуалните собственици няма да бързат, а вече циркулира слух, че ще чакат какво ще се случи на изборите на 2 април. Колкото и да се говори, че футболът в България да е вън от политиката, той всъщност е с двата крака в политиката. Твърдението, че някой клуб може да стане печеливш бизнес проект много трудно може да се докаже с прецизен бизнес план. Ако беше толкова лесно и толкова печелившо, във футбола щеше да бъка от мераклии.

А е точно обратното - в последните 15 години футболът беше интересен единствено само като електорален материал. Тоест всичко се правеше само за да бъдат привлечени феновете за гласоподаватели. И поради тази причина властта изпращаше и назначаваше собственици, а те по този начин си плащаха данък спокойствие и избягваха посещението на специализираната прокуратура.

Със сегашния си мениджмънт и при високата отдаденост към каузата на "сините" фенове, Левски може да си заработи примерно бюджет от 20 милиона лева на година. От спонсора, феновете, влизане в групова фаза в Европа и два до три изходящи трансфера като тези, които бяха отказани през зимата, клубът ще бъде най-добре обезпеченият клуб в България. Много по-устойчив от основните си съперници, които са в най-честия профил на пълна финансова зависимост от бащицата. Всички тези въпроси все още са актуални, защото сделка няма.

И както се видя с Туитър, понякога смяната на собствеността не е особено удачен вариант.

Снимка: БТА