Седем години от последния шампионски Юнайтед - какво и защо се обърка?

17:37 | 22 април 2020 | Редактор : Николай Петров 8 2305 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 22 април 2013 година Манчестър Юнайтед посрещна Астън Вила на "Олд Трафорд" в шампионатен мач. Победа за "червените дяволи" на Сър Алекс Фъргюсън щеше да означава титла №20 за клуба в английския футбол. И 13-а в ерата на Висшата лига, само за 20 сезона.

Време за мен

Тя бе постигната с лекота след великолепен хеттрик на Робин ван Перси, оформен още преди почивката - 3:0. Фъргюсън вдигна триумфално ръце четири кръга преди края. Юнайтед отново беше недостижим. Доминацията му в английската игра - ярка.

Само 16 дни по-късно легендарният шотландски мениджър обяви, че това е последният му сезон начело и му предстои да се наслаждава на живота извън футбола. Новина, която прозвуча болезнено в ушите на феновете и всички приближени до клуба. Това бе краят на една 27-годишна ера, изпълнена с много злато и епохални моменти.

Специалисти и анализатори знаеха, че предстои труден преходен период за големия клуб, но малцина биха се обзаложили, че в следващите седем години Юнайтед нито веднъж няма да вкуси от шампанското на шампион.

И категорично можем да отбележим, че причината не е само липсата на Фъргюсън, но и поредица от грешни ръководни решения, които сринаха като домино граденото до момента.

Но какво се обърка в тези седем години? Днешната фундаментална дата е подходяща да си припомним.

А най-много парчета от въпросното домино паднаха с назначението на Дейвид Мойс, който бе избран лично от Фъргюсън за негов наследник. Бившият наставник на Евертън нямаше опит с т.нар. гранд и най-голямата му грешка бе, че се стремеше да гради нов, свой Манчестър Юнайтед, вместо да продължи делото на легендарния си сънародник.

Мойс привлече познайника си от Евертън Маруан Фелайни, както и доказания Хуан Мата от Челси, като краткият му престой начело беляза и отказването на Райън Гигс - друг момент, който се отрази тежко за Юнайтед.

Пол Скоулс още под ръководството на Фърги обяви оттеглянето си, а те бяха последните двама от славния "Клас 1992", създал гръбнака на шампионския отбор.

Би било пресилено да кажем, че Мойс направи кой знае какви кардинални грешки на трансферния пазар. Проблемът бе, че се освободи от опитния треньорски екип, който работеше с Фъргюсън в продължение на много години. Именно това решение затри голяма част от идентичността на печелившия Манчестър Юнайтед.

Новото начало си е ново, но не винаги промените трябва да са цялостни и незабавни. Мойс освободи Ерик Стийл (треньор на вратарите, Майк Фелън (асистента на Фърги) и Рене Мюленщайн (треньор на юношите). И тримата бяха верни войници на Фъргюсън, които дълго са следили методите му.

Отстраняването им бе грешка, която се потвърди във времето.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съставът на Юнайтед при Мойс бе почти непроменен, изключвайки новите попълнения Фелайни и Мата. Футболът, който се практикуваше, не бе по вкуса на феновете, а негативните резултати бързо превърнаха Мойс във враг №1 на "Олд Трафорд". Юнайтед завърши едва седми в шампионата, а мениджърът беше уволнен на символична дата - същият 22 април, на който "червените дяволи" станаха шампиони за последно с Фъргюсън. Колко показателно - точно година време от деня на последната титла, а се задаваше вече първата криза след ерата "сър Алекс"

През следващия сезон Юнайтед за първи път от 19 години нямаше да играе в Шампионска лига - огромен удар за клуба, както психологически, така и финансов. С големи надежди беше назначен Луис ван Гаал, който само дни по-рано направи страхотно Световно първенство начело на Холандия, завършвайки трети в света.

Ван Гаал определено не е слаб мениджър. Това е човек, който по онова време можеше да се похвали, че е шампион на Холандия, Испания и Германия, както и златен медалист в Шампионска лига. Много елитни отбори можеха само да си мечтаят да наемат човек от неговия калибър.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Само че големият холандец направи фундаментални грешки на трансферния пазар, като заличи почти цялата идентичност на състава, който бе свикнал да носи успехи на Юнайтед. Сред освободените бяха Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Патрис Евра, Шинджи Кагава, Дарън Флетчър и Нани. Това си е половин отбор, на който Фъргюсън разчиташе в най-големите мачове. Някои от тях така или иначе си бяха наумили да напуснат след кошмарния сезон с Мойс, но Ван Гаал не направи достатъчно да ги задържи.

Сред привлечените бяха Дейли Блинд, Андер Ерера, Люк Шоу, Маркос Рохо, Анхел Ди Мария и Фалкао, който бе взет под наем. За последните двама бяха дадени над 70 милиона британски лири, но точно те се оказаха най-голямото разочарование под ръководството на холандеца.

Юнайтед значително вдигна нивото си под ръководството на Ван Гаал, а най-облагодетелстван бе Уейн Рууни, който и днес признава, че се е наслаждавал на този период. Бившият английски национал вкара 14 гола в онзи сезон, но неговите попадения не бяха достатъчни за конкурентноспособност в първенството. Юнайтед завърши четвърти и отпадна за Купата на ФА от Арсенал. Загубата с 0:4 от третодивизионния МК Донс в началото на сезона бе най-ниската точка в периода на Ван Гаал.

По-доброто представяне на Юнайтед, спрямо това с Мойс, остави доверието към опитния мениджър за още един сезон. Вероятно това бе правилно решение, тъй като ежегодната смяна на наставника историята е доказала, че не върши работа.

Ван Гаал продължи чистката на "стария" Юнайтед, като се раздели с Чичарито, Ван Перси, Рафаел и Джони Еванс, а Ди Мария напусна в посока ПСЖ след само една година на "Олд Трафорд". Привлечени бяха Мемфис Депай, Матео Дармиан, Бастиан Швайнщайгер, Морган Шнайдерлин и Антони Марсиал. От петимата само последният към днешна дата е в Юнайтед, което е показателно.

Марсиал и Рууни вкараха общо 32 гола през сезона, но антирекордите продължиха да се нижат с домакински загуби от отбори като Норич, Уест Бромич и Саутхемптън. Юнайтед завърши пети в шампионата и отпадна на осминафинал в Лига Европа не от кой да е, а от кръвния враг Ливърпул.

Само че Ван Гаал имаше с какво да е горд, тъй като донесе първи трофей за тима от три години. "Червените дяволи" спечелиха Купата на ФА за първи път от 12 години. Въпросният трофей убягваше на Фъргюсън в последните му девет години и завоюването му бе светъл лъч за феновете.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Дни след него обаче сякаш бе направена поредна фундаментална грешка в клуба - Ван Гаал бе уволнен на 23 май 2016-а, за да бъде назначен Жозе Моуриньо. Преговорите с португалския наставник бяха правени без знанието на действащия мениджър, преди спечелването на Купата и това бе неморален акт от изпълнителния директор Ед Уудърд. И съвсем не в стила на клуба, който се е славил винаги като лоялен към своите играчи и треньори.

Спор няма - Моуриньо е голямо име, което предизвика еуфория сред феновете на Юнайтед, въпреки миналото му с единия от големите съперници Челси. Конфликтната личност на Специалния се прояви и в Манчестър - това бе неизбежно.

Жозе разкара издънката Мемфис Депай, изхода видяха и две други неуспешни попълнения на Ван Гаал - Шнайдерлин и Швайнщайгер. Името на португалеца доведе до два звездни входящи трансфера - Пол Погба от Ювентус и Златан Ибрахимович от ПСЖ. Привлечени бяха още Ерик Баи и Хенрик Мхитарян.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

В онзи сезон Моуриньо категорично стабилизира защитата на Юнайтед, но това не е изненада - такъв е специалитетът му. Само че дефанзивната игра доведе до немощ в атака, която пък еволюира в рекорден брой равенства във Висшата лига - 15. Загубите бяха само пет, но това отреди едва шесто място в таблицата.

Фигурата на Ибрахимович беше истинско вдъхновение на "Олд Трафорд", а 28-те му гола спомогнаха за еуфория сред феновете. Най-големият триумф за Моуриньо дойде в края на сезона със спечелването на Лига Европа - трофей, който липсваше във витрината на Юнайтед. Финалът срещу Аякс беше изигран майсторски и лошото представяне в първенството беше замъглено, тъй като триумфът върна Юнайтед в Шампионска лига. Спечелена бе и Купата на Лигата за първи път от седем години.

Ако питате Жозе Моуриньо дали следващият сезон бе успешен за него, той категорично ще каже, че това е така. И вероятно бе прав. Юнайтед завърши втори в шампионата след недостижимия Манчестър Сити, който натрупа 100 точки. "Червените дяволи" бяха толкова високо за последно под ръководството на Фъргюсън.

Отпадането на осминафиналите в Шампионска лига от Севиля обаче бе първият фактор, който започна да чертае края на Жозе в Юнайтед. Другият бе конфликтът с Пол Погба и - донякъде - загубеният финал от Челси за Купата на ФА, макар че самото достигане до него бе успех. Уволнението на Жозе в средата на следващия сезон след тежка загуба от Ливърпул бе неизбежно заради огромния натиск от феновете. При други обстоятелства португалецът можеше да продължи начело и да върне Юнайтед на върха, но настоящият му престой в Тотнъм сякаш подсказва, че подобна теория е по-скоро сюрреалистична.

Временното назначение на Оле Гунар Солскяр беше прието от феновете като "необходимото зло". Норвежецът нямаше никакъв опит като треньор в големия европейски футбол, но голям мениджър трудно се намира в средата на сезона. Неговият позитивизъм и доброто му познаване на клуба донесоха до първоначален и дълъг импулс - шест поредни победи във Висшата лига и кулминация с драматично отстраняване на ПСЖ във Шампионска лига.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ръководството на Юнайтед начело със семейство Глейзър и Ед Уудърд "се качиха на влака" на еуфорията и назначиха норвежеца за постоянно. През миналия сезон Юнайтед завърши шести и отпадна от Барселона в Шампионска лига.

Отказването на дългогодишния играч на "червените дяволи" Майкъл Карик означаваше, че само трима от настоящите играчи на Юнайтед са играли под ръководството на Фъргюсън - Давид Де Хея, Фил Джоунс и Крис Смолинг, като последните двама може да напуснат клуба след края на този сезон. Смолинг така или иначе е в Рома под наем от миналото лято.

Точно седем години след последния шампионски мач, предхождал пенсионирането на Фърги, за успех в Юнайтед се счита спечелването на какъвто и да е трофей.

Дали тимът скоро ще се бори отново за върха във Висшата лига? Към момента изглежда по-скоро нереалистично. И това е заради поредица грешни решения в тези 84 месеца.

Последният триумфален състав на Юнайтед от мача срещу Астън Вила на 22 април 2013-а: Давид Де Хея, Патрис Евра, Джони Еванс, Майкъл Карик, Антонио Валенсия, Райън Гигс, Шинджи Кагава, Робин ван Перси, Уейн Рууни.

ИЗБРАНО