Шампионският финал: Непримиримите "крале" от Реал разбиха системата
Реал не бе слаган сред големите фаворити, а елиминира трите такива
Събота, 28 май. Мястото е Париж, стадионът "Стад дьо Франс", а часът - 22 българско време. Финалът в Шампионската лига ще спусне завесата върху сезона в клубния футбол на Европа, а по традиция това е най-големият и най-чаканият мач.
До него достигнаха Ливърпул и Реал Мадрид. В дните преди финала, предлагаме ви поглед към невероятните 10 месеца, които отборите на Клоп и Анчелоти имаха, за да си насрочат дуел в Париж в събота.
Продължаваме с Реал - отборът, който получи ролята на символичен гост при жребия.
След миналото лято на разочарование и сезон без трофей, Реал Мадрид се обърна към познато име. Карло Анчелоти не бе виждан като "уау" назначение, а по-скоро като човек, който ще стабилизира кораба.
А той плуваше в бурни води. По това време, когато сезонът започваше през август 2021-ва, съмненията бяха много. Реал бе останал без трофей в предходната година. Стадион "Сантяго Бернабеу" още не бе довършен и продължаваше "изгнанието" с мачове на резервната арена в тренировъчната база. Нямаше ги звездните трансфери - вместо Мбапе дойде Камавинга. Мадрид не купи нападател, за което феновете и вечно критичните "оси" от пресата в испанската столица недоволстваха.
Вижте всички голове на Реал по пътя към финала тук.
Анчелоти обаче подходи така, както той си умее. Успокои всички.
В състава имаше един куп играчи с огромни въпросителни, изписани на челата им (казано преносно). Гарет Бейл - нежелан, но и невъзможен за гонене с огромната му заплата и упорството да си седи в Мадрид до края на договора. Еден Азар, изиграл едва 30-ина титулярни мача за 3 години в Реал, със завишено тегло и занижена мотивация, привлеченият за огромни пари, енигматичен сърбин Лука Йович, както и една атакуваща формация от опитния Бензема (в него съмнения не е имало) и младоците Винисиус и Родриго (на по 21 г.).
Оптимизмът идваше от това, че Барселона очевидно бе извън уравнението за титлата с раздялата с Меси и финансовите проблеми. Но Атлетико, Севиля... Дори за първенството надеждите бяха по-скоро умерени. Да не говорим за Шампионската лига.
Букмейкърите отсякоха рано-рано - Реал е шести фаворит за трофея в Европа. Първите четири бяха Манчестър Сити, Ливърпул, Челси и ПСЖ, а след тях - Байерн. Едва тогава се виждаше името на 13-кратния крал.
Тихо-тихо, Мадрид си изигра един почти идеален сезон в Ла Лига, печелейки я без фойерверки, но изключително убедително. Титлата бе решена още в началото на календарната година и бе въпрос на време да бъде подпечатана официално.
Да, при почти пълната неконкурентност на останалите водещи отбори - Барселона с неговите кризи, Атлетико и Виляреал, хвърлили всичко в Шампионската лига, и Севиля - на който просто не стигнаха силите, това да си шампион този сезон в Испания за тим със състава и традицията на Реал бе задължително. Но трябваше и да се свърши на терена, което Анчелоти и спокойният му, позитивно зареден отбор (а при него съблекалнята винаги е такава) направи.
Тимът мина през годината почти без сериозни контузии. Бензема е лидер, какъвто Реал не се надяваше да има след раздялата с Роналдо. 34 гола за сезона във всички турнири, като 15 дойдоха в турнира на шампионите. Хеттрик срещу Челси, хеттрик срещу ПСЖ, дубъл срещу Сити... Карим е ракетата носител на един отбор, който понякога изглежда небалансиран заради проблемите в отбрана, но винаги е с много разум и опит в средата на терена, а напред - експлозивен с ураганната бързина на Винисиус и класата на Бензема.
Реал изигра 54 мача дотук, което е с 6 по-малко от съботния му съперник Ливърпул. Несъмнено - още едно предимство за "кралете". Друго такова е, че поне от месец Мадрид излиза на терена без напрежение, след като си е осигурил мястото на финала, а титлата е отдавна спечелена. Противникът му през това време играе през три дни без право на грешка в преследването на всички трофеи.
И това, и опитът на Анчелоти, както и характерът на този отбор, са фактори все в "багажа" на испанския гранд. Реал обърна един куп мачове през сезона и у дома - Севиля в двата сблъсъка водеше, но бе победен в края, например.
Отпадна рано в Копа дел Рей, въпреки че пусна титулярите в гостуването на Атлетик в Билбао. И получи солидна доза критики за това. Но спечели още една купа, да не го забравяме - Суперкупата на Испания, извоювана в минитурнир в Саудитска Арабия с победи над същите баски, но и Барселона на финала. На домашния фронт всъщност, ако изобщо има такова, единственото разочарование дойде с гръмкото 0:4 от Барса в първенството на своя стадион през пролетта. Неочаквано, обидно и неприятно - но не и фатално за крайните цели на отбора за сезона.
А в Европа? Това бяха мачове, които няма да се забравят лесно. Защото тимът на Карлето "разби системата" на фаворитите, които всички сочеха като най-силни в турнира.
ПСЖ трябваше да отстрани "белия балет" - 1:0 у дома в първия двубой, 1:0 в реванша и инициативата в играта, само 29 минути преди края. На домакините трябваха поне 2 гола за продължения. Бензема вкара три в едни луди 17 минути, след което единият от големите фаворити отиде зад борда.
После бе ред на шампиона Челси. Победата с 3:1 в Лондон с хеттрика на Бензема сякаш означаваше, че работата е свършена. Вместо това в Мадрид английският отбор доминираше тотално и разнищи отбраната на Реал - 3:0 до 80-ата минута, като домакините имаха късмет да е само толкова. И пак духът на краля на турнира, духът на "Бернабеу", духът на Хуанито, ако искате, отнякъде се появиха над терена. Гол на Родриго и продължения. Гол на Бензема и елиминиране на още един от фаворитите.
А полуфиналите със Сити?!
В първия мач в Англия отборът на Анчелоти бе надупчен като сирене в първите луди 11 минути. 2:0, което можеше спокойно да е 5:0. Човек можеше да си помисли, че Карло ще хвърли кърпата като в бокса... Но този Реал не хвърля кърпата.
Бензема вкара два пъти, Винисиус се понесе по фланга и заби трети гол - 4:3 за Сити, но щетите бяха ограничени при такова превъзходство на съперника.
В реванша Риад Марез откри в 73-ата минута и гостите пропуснаха два златни шанса за 0:2. Топката бе чистена и от голлинията, а Мадрид просто бе надигран и победен.
Но - не. Родриго в 90-ата, Родриго в добавеното време и - 2:1! Пак продължения!
И пак... Бензема, този път от дузпа.
Непримиримите на Карло елиминираха по такъв чудотворен начин с огромния си характер три от петте големи фаворита в турнира. Байерн отпадна от Виляреал, а другият - който бе номер 4 в залозите преди сезона, е на пътя на Реал на финала. Ливърпул.
И там ли ще има чудеса? И там ли ще има драми, късни голове и обрати?
Анчелоти, трикратен шампион в турнира, знае как се играят финали, знае как се печелят... и как се губят от позицията да са спечелени. А и този Ливърпул...
През 2005-а в Истанбул Милан на Карло водеше с 3:0 срещу "червените" и падна. Допусна 3:3 и после бе победен с дузпи. Две години по-късно двата отбора пак се срещнаха и този път "росонерите" вдигнаха купата. Те го направиха с този треньор и през 2003-а. Анчелоти успя и през 2014-а с Реал, като тогава във финала губеше до 94-ата минута от Атлетико, но Серхио Рамос някак се извиси и вкара, за да иде мачът в продължения.
Драма, а? Познато - когато говорим за Реал на Анчелоти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}