След двете ремита на България: Лесното беше дотук, а никак не беше лесно
Наслушахме се как Черна гора и Косово не са лоши отбори, но те би следвало да са най-слаби в групата
Може би сте чули интервютата на играчите и треньорите след ремито 1:1, с което България си тръгна от Косово в понеделник вечер. Сигурно сте прочели и изказвания на действащите лица, ръководните фактори, експерти... Точката не е толкова лошо постижение, казват.
Още по темата
И изобщо - на двете ремита с Черна гора и Косово, с които стартирахме битките в европейските квалификации, някои хора се опитват да гледат доста бодро.
Всъщност, ако сте гледали мачовете, те си бяха направо победи. И в двата мача бяхме доста по-близо до поражение, отколкото до победа. Срещу черногорците изравнихме от странна дузпа в края, а срещу Косово направо беше кошмар, все пред нашата врата.
https://sja.sportradar.com/w/DirBG/4508-61380/073100
Селекционерът Петър Хубчев направи смени с цел заздравяване на зида пред дворчето ни, пусна един куп дефанзивни играчи след изравнителния гол, с което някак спаси точката. Само по себе си това действие бе достатъчно да ни каже ясно къде сме като ниво и какви са ни амбициите. Малко конфузно беше да се гледа...
Но и след "опълчението" в Косово ни убеждават, че точките в тези два мача могат да се окажат решаващи. Също така ни внушават колко е равностойна групата.
Да, ама не.
Нека си поиграем с фактите и статистиките.
България за последните 10 години влезе в графата отбори, които не само не се класират за големи първенства, но и рядко печелят официални мачове. Внасяме точност:
В европейски квалификации за последното десетилетие имаме 4 победи в 20 двубоя. Били сме Уелс (навън с 1:0), Азербайджан (2:1 навън, 2:0 у дома) и Малта (1:0 като гост).
В световните квалификации за този период сме по-добре - 10 победи от 27 мача, включително две доста престижни над Швеция (3:2) и Холандия (2:0). Останалите са над Люксембург, Беларус, Армения, Черна гора, Кипър, Грузия и Малта. Отбори от списъка с 24 национални тима от семейството на УЕФА, които не са достигали голям форум от 2004 г. до днес. В него сме и ние.
Ако добавим и Лигата на нациите при официалните срещи, за 10 години България има 17 победи и 20 загуби, при 16 равенства. Не толкова лошо. Средна работа с леки уговорки.
Стартът ни бе с Черна гора.
Отбор, който за 10 години в европейски квалификации има по-малко победи и от нас - общо три, постигнати над Молдова (2) и Лихтенщайн. Далеч не футболно страшилише. Вярно, в пресявки за Мондиал черногорците имат цели 8 спеха, включително над Дания и Украйна, но се доближиха до шанс за класиране едва на последните квалификации за Мондиал 2018.
Косово в Прищина е много тежко гостуване, обясняваха ни преди мача в понеделник. И ние знаехме, че е така. Но не, защото насреща имахме някакъв гранд, а заради нашата си класа. Защото колкото и да ни изтъкват серията от 12 поредни мача без загуба на новоизлюпената държава, те са постигнати в контроли, като по два пъти срещат Азербайджан, Фарьорски острови и Малта, веднъж Латвия, Буркина Фасо, Мадагаскар...
Същият този отбор в дебютните си световни квалификации за Мондиал 2018 записа 9 загуби и едно равенство в 10 мача. На практика още няма победа в официален двубо и ние можеше да напишем история в Прищина.
Но - четем и слушаме как "съперниците не са лоши и групата е изравнена".
Ако с тези два отбора се чувстваме изравнени, да видим какво ни чака. Защото по всякаква логика, дотук бе лесната част.
През юни отиваме в Прага. Лошо.
С чехите играем ужасно трудно от самото начало на съперничеството, което вече има 82-годишна история. Като се започне от едно 0:6 в световна квалификация през 1938 г., та се мина през същия резултат пак в такъв мач през 2001-ва... България никога не е побеждавала Чехия или Чехословакия в европейска или световна квалификация. Имаме успех в мач за Балканската купа, на която те са поканени през 50-те години, както и в контроли.
В момента чешкият отбор има един куп обещаващи играчи от Славия (който е четвъртфиналист в Лига Европа) и Спарта, звезда в Рома на върха на атаката (Патрик Шик), вратар в Севиля, футболисти във Вердер, Херта, Бърнли, Базел, Сампдория, Болоня, Удинезе... Да не започваме със сравненията къде играят нашите.
И идва ред на последния съперник в групата от пет отбора. Англия. Майко мила.
Срещу този отбор нямаме победа, ни една в историята. Дори слабичък английски отбор идва и ни бие с по 3:0. Справка - след Мондиал 2010 се разходиха на "Васил Левски" и ни вкараха три гола за едно полувреме. Преди това ни вкараха 4 на "Уембли" в първия мач.
Англичаните в момента са един от трите най-силни отбора в Европа, без съмнение. Франция и Белгия, първи и трети на миналото световно, са другите. В тима на "трите лъва" ни чакат суперталанти, спечелили световни и европейски титли във всички възрасти от 17 до 21 г. в последните първенства.
Започнаха с 5:0 над Чехия и 5:1 в Черна гора.
От 10 години Англия има една загуба в каквито и да е квалификации. Паднаха от Украйна през 2009-а, иначе статистиката им в пресявки за големи първенства е убийствена - 17-3-0 в европейски и 19-6-1 в световни квалификации. За головата разлика не ни се мисли.
Та, остават ни по два мача с Англия и Чехия, гостуване в Черна гора и домакинство на Косово. Реално, като фаворит за три точки ще влезем май само в ответния мач с косоварите. Останалото ще са чудеса от храброст и против логиката.
Та, казвате - тези две точки са добър старт, а?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}