Англичаните и французите не се харесват, обичат да се дразнят на всякакви теми и да показват превъзходство. Между тях историята поделя войни, дипломатически дрязги, но и много съюзи, включително в двата най-големи световни военни конфликта на XX в.

Когато в събота вечер от 21 часа на терена излязат да чуят "Марсилезата" и "Господ да пази краля" играчите на двата отбора в четвъртфинал от Мондиала, това ще е битка до последен дъх. Залогът е твърде голям.

Поредният бой в една стогодишна футболна война, но... различно е - това е само аналогия с историята, тъй като прословутата Стогодишна война (продължила всъщност 116 години), е точно между британци и французи през 14-и и 15-и век.

Реално, футболна вражда тези страни нямат. Колкото и да е куриозно, феновете и в Лондон, и в Лийдс, както и тези в Париж, но и в Лион, ще ви кажат:

"Враг във футбола е Германия".

Embed from Getty Images

Помежду им има съперничество, естествено, особено при срещи на големи първенства, както е четвъртфиналът в Катар сега. Но пък и те не са кой знае колко, което също е странно за две от най-големите европейски сили във футбола, сложили основите на играта на континента.

Ако има спортен сбъсък на англичани и французи, който може да бъде наречен вражда, той е в ръгби. Не във футбола. Там битките са непримирими, а традиционният турнир на Шестте нации често се решава именно между тези отбори.

Във футбола е друго.

Първият им мач е на 10 май 1923-а, тоест - това са си почти 100 години съперничество, наистина. Тази среща се играе пред впечатляващите за онези времена 30 000 зрители на стадион "Джон Джоузеф Першинг" в Париж, кръстен на американски генерал, прославил се с геройства на европейските полета по време на Първата световна война. Англия бие с 4:1 като гост в този първи мач.

На трибуните е Жул Риме, вече президент на новосъздадения френски футболен съюз. Благодарение на този човек днес гледаме Мондиалите по футбол, неговата идея оживява през 1930-а в Уругвай и традицията започва.

Англия и Франция играят още 13 пъти в приятелски мачове, докато не идва първата им официална среща, чак през 1962-ра в предварителни пресявки за Евро 1964. От тези първи 14 контроли балансът е отчайващ за "петлите" - 2 победи, едно реми и 11 загуби, а головата разлика е 18-47 за англичаните.

И, куриозно или не, още първите официални срещи носят радост на Франция - с 1:1 и 5:2 в директната елиминация за въпросното европейско първенство, "Ле блю" отива напред.

На финали на световни първенства са се срещали само два пъти в историята - удивително за отбори, които имат над 170 мача заедно на Мондиали.

Embed from Getty Images

През 1966-а Англия бие с 2:0 в последния мач от групата и с това успява да изпревари Уругвай на първото място, влизайки в по-поносим поток към финала. А там, както знаем, печели и единствената си световна титла.

16 години по-късно идва един от незабравимите мачове между двете страни.

На Мондиала в Испания през 1982-ра са в една група, а срещата им е още на старта - в Билбао на "Сан Мамес". От френския отбор се очаква страшно много, пълен с младите и вече звездни имена Батистон, Жирес, Рощо, Тигана... И, естествено, с Мишел Платини, за когото вече се говори като за супер играч.

Англичаните обаче повеждат в 27-ата секунда с гол на Брайън Робсън и печелят с 3:1. Попадението остава едно от най-бързите в историята на световните първенства.

Embed from Getty Images

10 години по-късно Платини вече бе треньор, а на Евро 1992 англичани и французи приспаха аудиторията по света с един от най-скучните мачове на турнира - 0:0 в групата.

На Евро 2004 Франция победи с 2:1 пак в групата, а осем години по-късно срещата завърши 1:1 в Украйна, по време също на европейското. И с това официалните им срещи се изчерпват.

Общият баланс: 17 победи за Англия, 9 за Франция, 5 равенства.

И един детайл, който сме длъжни да добавим към историята на тези мачове. През 2015-а атентати удариха Париж във вечерта, когато на "Стад дьо Франс" се играеше мачът на "петлите" с Германия. Имаше 129 жертви.

Двубоят бе прекратен, а страхът и напрежението бяха сковали цяла Европа.

Само четири дни по-късно Франция гостува на Англия на "Уембли" в един от най-емоционалните приятелски мачове, играни някога. Стадионът бе изцяло осветен в цветовете на френското знаме, а 90 000 англичани пяха в един глас "Марсилезата" преди старта, в подкрепа на страдащата и тъжаща след травмата от тероризма страна.

"Никога не съм виждал такова нещо", призна тогава Дидие Дешан. В събота вечер той отново ще е начело на "петлите" и несъмнено ще си спомни за онази вечер преди 7 години, докато звучат националните химни.

След това мачът ще започне и единственото, което ще има значение, е мястото на полуфинала.