В Англия вече считат залаганията като реална заплаха за футбола
Санкционирането на играчи показва, че проблемът е много дълбок
Един от най-добрите нападатели във Висшата лига се завърна снощи в игра след дълго отсъствие и то с попадение.
Присъствието на Айвън Тони в състава на Брентфорд не бе добра новина за гостуващия Нотингам Форест и това си пролича, тъй като той отбеляза в двубоя завършил при 3:2 за неговия тим.
Нападателят, който стигна дори до английския национален отбор, беше извън терените за осем месеца, след като го наказаха за нарушаване на бетинг правилата.
Въпросният беше уличен, че е залагал на общо 232 футболни мача, като това са само доказаните случаи. Той не е инвестирал пари в двубои на собствения си отбор, но на футболистите им е абсолютно забранено да залагат под каквато и да е форма. И това е напълно логично. Освен осемте месеца наказание, той беше принуден и да плати глоба от 50 хиляди паунда.
Случаят с него и няколкото италиански играчи, които бяха уличени в същото провинение, поставя отново въпроса колко навътре всъщност са навлезли бетинг компаниите в най-популярната игра. И доколко това й вреди.
Наказанието на Тони е много по-важно отвъд спортно-техническата част и неговото отсъствие. Любопитно е, че след неговото обявяване, играчът получи подкрепа от клуба си, от съотборниците, феновете и безпристрастния зрител. Това е, защото той беше определен като "addict" (пристрастен). Определението може да бъде приравнено като към пристрастяването към всичко друго - наркотици, алкохол и т.н. Или иначе казано Тони не може да се контролира.
Във Великобритания, както на повечето места по света, залагането на спортни събития е законно и хората се наслаждават да го правят. Конкретно на Острова някои спортове дори биха били невъзможни без залагане - например конните надбягвания и тези с кучета.
Фактът, че пристрастяването към бетинга се приравнява към този към алкохола, обяснява и факта защо не се прилагат наказания. Историята е показала, че е невъзможно да се забранят залаганията и те ще продължат при каквито и да е законодателни промени.
В Англия считат, че огромната популярност на Висшата лига и съответно огромните залози на нейните събития парадоксално предпазват от уреждане на мачове. Букмейкърите имат своите алгоритми, които служат като предпазна мярка. Същите те засичат подозрителни модели на залагане и съответно задействат предупредителни сигнали.
Пример е двубоят между Оксфорд и Арсенал в Купата на Англия през миналия сезон, когато са заложени необичайно големи суми конкретен играч да получи жълт картон. В крайна сметка обаче Футболната асоциация не е предприела конкретни действия.
Въпросните алгоритми обаче не гарантират, че всичко с футболните залагания е наред. Има букмейкъри, които умишлено се насочват към уязвими лица и използват методи, с които да задълбочават пристрастяването им.
В Англия вече взеха мерки срещу агресивната реклама на бетинг компании, която стърчи отвсякъде. Отборите във Висшата лига стигнаха до взаимно решение да спрат да поставят тези фирми като основен спонсор на фланелките. Целта е, метафорично казано, да не се развява бутилка уиски пред лицето на алкохолик. Защото е ясно, че залагащите и без това гледат мачове.
Решението на клубовете обаче не освобождава играчите от отговорност и те логично нямат право да поставят залози. Друг е въпросът колко това се спазва. Със сигурност има и такива, които го правят на свои мачове, но това е изключително трудно за доказване. Ако бъде хванат такъв, можем само да си представим какви ще са санкциите.
Най-големият проблем остава, че все повече хора вече не могат да се наслаждават на спорта като такъв, без да са сложили някоя жълтица за своя фаворит.