Велислав Вуцов говори открито и емоционално пред клубния канал на Янтра (Габрово), на който е треньор.

Наставникът сподели какво е състоянието му, след като от месеци се бори с тежко заболяване, често се налага да бъде подлаган на болнично лечение и видимо това му се отразява физически и психически. Въпреки това, след побадата на Янтра над Спартак в Плевен с 1:0, Вуцов застана пред камерата.

"Днес момчетата излязоха с фланелки в подкрепа, посветиха победата на мен... Това означава, че сме направили нещо заедно, успял съм някак да ги спечеля - каза Вили. - Казах им сега в съблекалнята - аз в този живот, каквото съм искал, съм го направил.

Три деца съм отгледал, вече са големи и се оправят сами в живота... Жена нямам, баща ми го изпратих, майка ми да е жива и здрава.

При мен нещата са на тежка борба. Изкарах много време по болници, бях на тежки инжекции, трудно възстоновяване. Това, за което си заслужава да се боря, е че искам да постигна това, което с тях започнахме.

Преди два месеца в Габрово имаше отбор, който се бореше да не изпадне. Сега идват по две хиляди души, идват и деца.

Отсъствам доста от тренировъчния процес, защото съм по болници. Дълъг ще е този период на възстановяване, дано успея да се възстановя така, че да си върша работата така, както я вършех преди това.

Това, което Светльо (синът му Светослав, вратар на Славия - б.р.) прави в момента за мен... Не знам как ще му се отблагодаря.

Аз в момента съм, да не кажа, жив труп, но нямам нищо. Ако той не идва от вкъщи, не знам. Идва, качваме се, вдига ме от кревата, сваля ме долу. Той е човекът, който ме води до болницата с колата, взима ме с количката, връща ме.

Оттам щафетата поемат други приятели. Аз съм от тези хора, които имат приятели.

Има опашка, която ме чака, за да ме вози. Светльо е пич, мъж с главно "М".