2 години минаха от трагедията, която смрази футбола след един наглед обикновен мач от английската Висша лига.

В една съботна вечер на 27 октомври 2018-а, Вишай Шриваданапраба - собственикът на Лестър, загина в катастрфора с частния му хеликоптер. Машината се взриви в близост до стадиона около 30 минути след края на домакинския мач срещу Уест Хем (1:1), когато отпътува да отведе тайландския милиардер към Лондон.

Днес клубът и английският футбол си спомнят за трагедията, за да почетат отново човека, написал вероятно най-красивата приказка изобщо в модерната игра.

Шриваданапраба купи "лисиците" за 39 милиона лири през 2010 г., когато този клуб бе заплашен от банкрут, стабилизира го, върна го в елита и през 2016-а видя как той вдига титлата на Англия. Немислимо - при несравнимо по-малкия бюджет на Лестър за играчи, спрямо финансови динозаври като Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Арсенал и Тотнъм.

На борда на веролета във фаталната вечер бяха още пилотът Ерик Швафер, неговата приятелка Изабела Роза Леховиц, както и служителите на компанията на Вишай - Нурсара Сукнамай и Кавепорн Пунпаре. Всички загинаха в катастрофата.

Онзи ден бе адски тъжен, а мнозина прогнозираха, че с кончината на човека, изградил организацията на Лестър и осигуряващ финансирането, може да се стигне до рязко потъване на този отбор, спечелил симпатиите на милиони по света. Нищо подобно.

Днес клубът е в ръцете на 35-годишния му син Аяват Шриваданапраба, който е един от петимата най-млади милиардери в Азия според класацията на Forbes за 2020 г.

Но фамилията, вече представлявана от наследника на Вишай, влага много повече от парите си в Лестър.

"Невероятно е какво отношение имат собствениците - говори по темата Джейми Варди, звездата и голмайстор на отбора. - Вишай никога няма да бъде забравен, той бе до нас всеки ден. Никога не сме имали дори един проблем, който той да остави неразрешен. Нито ние футболистите, нито служителите, до последния човек. Интересуваше се от всеки, от лични неща, бе приятел със семействата ни, познаваше децата ни.

Аяват е също толкова добър и нормален човек. Преживява всеки мач като лична драма, празнува победите и е натъжен от загубите. Той и татко му са причината тук да има толкова здрав колектив, всички ние играем не само за точките и личните си репутации, а за клуба, за тях. Винаги ще бъда благодарен на боса (всички все още наричат така покойния Вишай) за това, че ме доведе в Лестър."

А феновете обичат новия си собственик като един от тях, за какъвто бяха приели и баща му. На всеки мач, докато публиката бе допускана по стадионите преди да настъпи пандемията, се чуваше мощно една песен:

"Вишай имаше една мечта,

да изгради футболен отбор,

Той дойде от Тайланд и стана един от нас,

Играем в отбрана, играем в атака,

Шампиони на Англия!

Ти направи така, че да пеем това!".

Бъдете сигурни, че тази песен никога няма да спре да ехти на стадиона на Лестър. Онази приказка бе твърде красива, а митът за човека, който я написа, няма да умре.

А "босът" може да е спокоен там, където е: Той построи футболен отбор, който и след него продължава да прави така, че Вишай да се гордее.