В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим. Започваме с мача от 1970 г. между Италия и ФРГ, избран за най-добър в историята на Мондиали и №1 на XX век. Можете да изберете да изгледате само репортажа (горе), а защо не - и целия мач (най-долу). Зависи колко време ще отделите на класиката. Очаквайте в следващите дни още такива мигове от спортните архиви.

Мачът на века

На стената на един от най-славните стадиони в света - "Ацтека" в Мексико, седи плакет. Той е изработен в чест на Мача на века. Така го нарекоха. Неизбежно - направиха го две от най-големите сили в спорта, който светът обожава. Италия и Германия.

17 юни 1970-а остава в аналите на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени, ако сте ги гледали. Ако не сте - по-долу ви даваме възможност да го направите в пълния им блясък. Ако пък два часа ви се виждат много, репортажът с най-добрите моменти е вашето видео.

Полуфиналният мач от Мондиал 1970 е от онези, за които дядовци разправят на внуци. Битка за митологията, за поколенията. Ето я историята.

В навечерието на мексиканския Мондиал, италианците не са фаворит. Те не са минавали първи рунд от 1938-а. Но имат поколение, пълно със звезди от Интер и Милан, печелили Купата на европейските шампиони в десетилетието преди световното. Това е генерацията на Факети, Рива, Бонинсеня, Мацола. И на Златното момче - Джани Ривера.

Западна Германия отива на Мондиал 1970 като един от фаворитите, след като губи финала 4 години по-рано на "Уембли" от Англия при спорни и познати всекиму обстоятелства (признатия гол на Джеф Хърст). Водени от Бекенбауер, Мюлер, капитана Уве Зеелер, Волфганг Оверат и Берти Фогтс, германците мечтаят този път да вземат трофея.

Италия излиза от групите... както го прави само Италия. С един вкаран гол за 1:0 над Швеция и две нулеви ремита с Уругвай и Израел. Класика! За сравнение - ФРГ вкарва 10 пъти в групата с България (губим с 2:5), Мароко и Перу.

В елиминациите небесносиният тим се преобразява. С два гола на Джиджи Рива и един на Ривера, италианците прегазват домакина Мексико с 4:1 и вече на тях се гледа с друго око. ФРГ прави знаменит обрат от 0:2 до 3:2 срещу Англия с продължения.

Знаменит мач, но изцедил много от силите на немците.

Европейски финал

Полуфиналът е сочен за "европейски финал" от пресата на Стария континент.

В същия ден и час на "Халиско" в Гуадалахара (тогава е така, не телевизията диктува нещата) играят Бразилия и Уругвай в другия полуфинал.

Снимка: Getty Images

Пред 102 444 зрители на "Ацтека", европейският финал преди финала е знаменит. В чашата на великия стадион е горещо от първите минути. Реферът Артуро Ямазаки Малдонадо - перуанец с японска кръв, който свири под флага на страната-домакин Мексико (знаем - объркано, но факт!), се налага да се намесва заради здрави респектиращи влизания.

В 8-ата минута левачката на Роберто Бонинсеня пронизва немската врата - 1:0. Шутът му изненадва безпомощния Сеп Майер.

Германия натиска, а през второто полувреме в игра влизат Зиги Хелд и крилото-магьосник Стан Либуда, който е развинтил българите в мача от груповата фаза (5:2). Натискът става свиреп, но безрезултатен. Две греди, разминавания от голлинията, пропуски. Но няма изравняване.

Драмата започва, след като Кайзера пробива и е съборен, но реферът вади нарушението отвън - а повторенията ясно показват, че е дузпа. Германците са бесни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ. Няма повече смени. Трябва да играе така или ФРГ да остане с 10 души. Никога!

Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена, с което изведнъж сякаш се вливат нови сили на всемогъщите Уве Зеелер и Герд Мюлер в атака и фамозния плеймейкър Волфганг Оверат.

Снимка: Getty Images

Дребен детайл - Уве и Герд не си говорят в разгара на това лято. Имат личен конфликт. Което не им пречи да творят гол след гол заедно на Мондиала. Мюлер забива два хеттрика по пътя към полуфинала, като половината попадения са след асистенции на Зеелер.

Но на "Ацтека" минутите минават...

Коментаторът Ернст Хюберти по германската телевизия казва пророчески: "Може би отново някой защитник трябва да се намеси, както през 1966-а". Тогава на финала срещу Англия в 90-ата минута Волфганг Вебер вкарва за 2:2 и праща мача в продължения.

Центриране отляво, а от въздуха Шнелингер засича топката в мрежата, и то във втората минута след 90-ата, добавени заради контузията на Бекенбауер. "Шнелингер, точно Шнелингер от всички на терена", крещи Хюберти. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима.

Най-великите 30 минути в историята на световни първенства

Започват продълженията, които се оказват най-великите 30 минути в историята на световните първенства.

Либуда започва танците си по крилото. Германците са вдъхновени и не е изненада, че тръгват да доубиват съперника, яхвайки психологическото си предимство. Но Албертози, вратарят на Италия, спасява всичко. И в продълженията е невероятен.

В петата минута на допълнителните 30, Фабрицио Полети допуска грешка, каквито италианците рядко правят. Решава да спира топката на гърди в наказателното поле, изпуска я от контрол и Герд Мюлер (естествено) бележи отблизо.

Снимка: Getty Images

Италианците са гроги. 2:1 и видимо съперникът е в по-добро състояние физически и психически.

Три минути по-късно обаче съдбата посочва друг неочакван герой, подобно на Шнелингер. Този път е Бургнич, който вкарва "веднъж на десетилетие". Хелд допуска подобна грешка на тази на Полети и предоставя топката в краката на бранителя, който стреля - 2:2!

И това дори не е краят на първото продължение... Защото леият крак на Джиджи Рива праща топката по диагонала в мрежата, както го е правил десетки пъти за Каляри. Наричан Rombo di Tuono - Ревът на гръмотевицата, заради габаритите и мощта си, Рива дава аванс на Италия, която има 16 минути да устои и да отиде на финал. Със сигурност, няма да изпусне аванса си втори път.

Германия не се предава (като цяло - глупаво изречение, но сме длъжни да го напишем). Атака, удар отдалеч на Бекенбауер. Спасяване на Албертози. Центриране, удар с глава на Зеелер под гредата, спасяване на Албертози. Корнер - пак Зеелер с глава, Мюлер с летящ плонж продължава удара във вратата! Най-сетне гол!

Всичко това за 30-40 секунди, като на филм за някакъв обстрел, за стрелбище пред италианския страж.

3:3 в 110-ата минута. Сто хиляди по трибуните не искат това да свършва.

И докато Бертини, Де Систи и Ривера изпълняват удара от центъра, изглежда, че се наговарят за нещо. Топката минава и през тримата с къси пасове, отива към капитана Факети, а той я хвърля вляво, където Бонинсеня пробива мощно, намерил изненадващи сили. Връща остро и от точката на дузпата Златното момче Ривера вкарва! Не са минали и 20 секунди от немския гол, а резервата отново дава аванс на Италия. Пет гола за 21 минути в продълженията!

Следват 9 минути, които се струват на италианците като 90. Вълни от разлютени и усещащи края германци. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него завършва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сценарий.

Снимки: Facebook

Лудост за историята

В същото време в Гуадалахара драма няма, там Бразилия вече чака съперника си след 3:1 над Уругвай.

На "Ацтека" германци и италианци се поздравяват джентълменски.

Статистиката от мача е страховита: 37 удара към двете врати, от които 22 в продълженията! На "Ацтека" и днес, въпреки че стадионът преживя два основни ремонта и не прилича на това, което бе през 1970-а, седи плакет.

На него пише: "Стадион "Ацтека" оказва своята почит към героите на Мача на века". Има я и датата - 17 юни 1970. Италия 4 - Западна Германия 3.

Незабравим тест за характер, воля и усилия в жегата под слънцето на Мексико Сити. Мач, който ще се помни, докато я има играта футбол.

Затова и го нарекоха така: Мач на века.