17-11-2017 20-11-2018

Заветите на Иван Вуцов - за футбола, Левски и приятелите (видео)

Вижте и прочетете някои от фразите на човека, който остави ярка диря в играта у нас

16:35 | 18 януари 2019 | Редактори : Динко Гоцев, Венислав Кирилов 11 6989 Снимки: Иван Григоров

Днес си отиде Иван Вуцов - една от легендите на футбола в България. Когато той говореше за играта, а и за хората в нея, бе добре да слушаме.

Може би не винаги се изразяваше академично. Но не е ли същото и с Димитър Пенев? Отговорите бяха в смисъла, не в словореда. И в познанието за футбола, трупано и прилагано над половин век. Вижте във видеото, а и в текста по-долу, някои от заветите на Вуцов.

Виж още Той даде всичко на футбола и се събра с приятелите Славков, Гунди и Панов

За вечното дерби

Преди всички играеха за емблемата. Днес вече не е същото

Чужденците в двата отбора просто не знаят какво означава да играеш със сърце за Левски или ЦСКА.

Идват за пари, играят и си тръгват. Няма вече заряд в тези мачове, няма го и това вълнение около тях.

За Иван Славков

Бях войник в Пловдив, в националния отбор по футбол, а той беше в националния отбор по водна топка. Тогава всички спортисти, когато трябваше да сме на лагер, ни събираха в "Дианабад" в една едноетажна постройка с по 20 души в стаята. Там се запознах с Иван, оттам започна приятелството ни. Работата ни събра в първите години - мен като треньор, а него като председател Левски. След това така ни събра съдбата, че работихме заедно и във футболния съюз. Да не говорим, че ми е и двата пъти кум. С него се обръщахме един към друг с "брат ми" и наистина бяхме като братя. Но не искам да спекулирам с това, защото сега всеки казва, че му е бил най-добрият приятел.

За прословутото "пакетно придвижване" от 1986-а с националния отбор

Това беше модерен маниер на игра за тогава, сега всички го прилагат с други имена. Връзвах играчите с въжета, за да стане ясно като тръгне единият да пресича атака, как веднага друг да влезе на неговото място.

Има три линии - защита, полузащита и нападение. Целта беше да затворим прекия път към нашата врата.

Снимки: Иван Григоров

За автогола срещу Португалия

Почти не говоря за тази случка. Не съм бил възхитен от действията и поведението си. Става въпрос за мача с Португалия, който загубихме с 0:3. В този мач забих един страхотен гол, но в нашата врата. Беше много красив. Пазил съм се да не говоря за това, не исках да си спомням.

След Световното пристигнахме на летище "София". Имаше една тераса, на която близките и познатите посрещаха хората. Когато наближих, вече се чуваха викове и подмятания. По-големият ми син извика: "Татко, защо вкара този автогол?" Казах си: "Започнаха ме."

Този автогол дойде при 0:0. Еузебио центрира една полувисока топка. Към нея се устреми Торес, който играеше по-добре с глава, отколкото с крака. Опитах се да го изпреваря и си я забих в нашата врата. Да исках да вкарам по този начин, нямаше как да го направя.

Снимки: Иван Григоров

За Гунди

Георги Аспарухов освен брилянтен и голям футболист, беше и голям човек. Той умееше и знаеше как да общува с хората, как да възприема доброто и лошото, как да реагира.

Рано го отне съдбата от нас. Аз се питам в себе си как би изглеждал той на тези години - президент на Футболния съюз, президент в УЕФА. Такова нещо би било редно да му отреди съдбата и той го заслужаваше, подхождаше му. Още повече ме е яд, че той толкова рано си отиде, можеше да донесе още повече. Той не малко допринесе да се говори за България в Европа и света, още по-силно щеше да бъде ехото, което той щеше да остави. Това е една личност, която няма кой да измести и няма кой да повтори.

След като отбелязах онзи автогол (през 1966-а на Мондиала срещу Португалия - б.а.), прибрахме се в едно хотелче в Честър. Бях в несвяст. Не си спомням дали съм бил напълно адекватен, но тежко преживявах този момент. При мен непрекъснато стоеше моят съквартирант Гунди.

Казваше ми: "Майната му, остави го, трябва да бъдеш човек, който да надживява тези работи."

Снимка: Bulphoto

Тъжната новина за смъртта на легендарния Вуцов бе отразена и извън пределите на Бъглария. Паметта му почетоха и от хърватския Хайдук (Сплит), където Вуцов работи като треньор през 1987 г.

ИЗБРАНО