08:36 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Златната фасада на "Лусаил" отново грейна. Иде нов голям турнир в Катар

От петък страната приема надпреварата за Купата на Азия

Снимка: Getty Images

Златната фасада на "Лусаил" отново грейна. Иде нов голям турнир в Катар

От петък страната приема надпреварата за Купата на Азия

14:19 | 10 януари 2024 5 3345 Снимка: Getty Images

Виж още Година след Мондиала: Пясъкът поглъща стадионите, а противоречието "Катар" е сякаш забравено

Настоящата година във футбола е изпъстрена с континентални надпревари. И макар тази, която ни интересува най-силно да е Евро 2024 през лятото, преди всички останали чисто хронологично започва Купата на Азия.

Футболният шампионат на най-големия и многолюден континент стартира в петък, а локацията е до болка добре позната - Катар.

Почти 13 месеца, след като Лионел Меси стъпи на футболния връх и вдигна над главата си световната титла, същият този стадион "Лусаил" ще посрещне мача на откриването. Той противопоставя домакина Катар и тима на Ливан, като всичко стартира от 18 часа българско време по Нова Спорт в петък.

Както ви запознахме преди няколко седмици (ВИЖТЕ ТУК), инфраструктурата в Катар почти не е ползвана от Мондиала в края на 2022-ра, като това в пълна сила важи за магическия "Лусаил".

Последното събитие на почти 89-хилядната арена бе именно финалът между Аржентина и Франция, а повече от година след него прахта и пустинният пясък бяха зацапали бляскавата му златна фасада.

Но преди дни тя отново грейна с пълна сила - "Лусаил" е готов да приеме първия мач от Купата на Азия.

Снимка: Getty images

Ясно е, че няма база за сравнение между този турнир и първенствата на Европа и Южна Америка. Надпреварата отстъпва значително и от Купата на Африка като класа на състезателите, колорит и изобщо популярност. Но все пак Купата на Азия има какво да предложи. Освен това ще се излъчва у нас, а това означава, че всеки сам може да види мачовете, интригата и класата в тях.

Турнирът е съставен от 24 отбора, разпределени в шест групи по четири. Формат като на европейското, в който към елиминациите продължават първите два от всяка група, както и четирите най-добри трети тима.

Не само заради домакинството на Катар, където сами се убедихме, че футболът не е точно голямата страст на хората, но и заради сходната ситуация в останалите страни на континента, този турнир рядко се характеризира с пълни трибуни и колоритни фенове. Такива ще наблюдаваме из Африка по същото време (бел. ред. - Купата на Африка започва ден по-късно).

Все пак на последния Мондиал се убедихме, че нивото на азитаския футбол, или поне на водещите страни на континента, се е вдигнало драстично. Япония прескочи група с Испания и Германия, за да отпадне чак на дузпи от Хърватия. Южна Корея също премина група, в която бе аутсайдер - сред Португалия, Уругвай и Гана. А какво да кажем за австралийците, които бяха сочени като един от най-слабите тимове на Мондиала, но преодоляха група с Франция, Дания и Тунис, за да останат само на едно блестящо спасяване на Емилиано Мартинес от продълженията срещу Аржентина в осминафинала.

А забравихте ли, че Саудитска Арабия бе единственият отбор, който победи бъдещите световни шампиони на старта на Мондиала? Днес вече този отбор си има звездно първенство, а национален селекционер е Роберто Мачини - актуален шампион на Европа с Италия.

Именно и това са петте фаворити на букмейкърите за настоящата Купа на Азия.

№1 в ставките е Япония с коефициент от 3.25, като следват Южна Корея с 5.50, Австралия със 7.50, Иран и Саудитска Арабия с по 8, а домакинът Катар е с котировка за шампион - 11.

Снимка: Getty Images

Общо взето това са по-сериозните футболни нации на Азия, а освен тези шест държави, единствено Ирак е успявал да спечели турнира.

Актуалният носител е именно домакинът Катар, който през 2019-а триумфира в състав с момчетата, които трябваше да окъпят страната в слава на Мондиала. Е, там нещата не се получиха точно по план.

Първенството има само един дебютант в лицето на Таджикистан, а любопитното е, че именно в селекцията на тази страна виждаме единствената българска следа. За феновете на родния футбол вече е ясно за кого говорим. Парвизджон Умарбаев - настоящ играч на ЦСКА 1948, който има общо 215 мача в елитната ни дивизия.

Той е един от първенците сред чужденците по този показател, а на всичкото отгоре се представя на нелошо ниво. И както всяка страна си има своя Меси, по подобие на аржентинския оригинал, то именно като такъв определят Умарбаев у дома. Таджикистанския Меси - така е наричан в родината му.

Само три страни - Япония, Австралия и Иран имат селекционери от същата страна. При всички останали те са чужденци.

Започваме от колосални имена като вече споменатия Манчини начело на Саудитска Арабия, Юрген Клинсман, който води Южна Корея, както и добре познатите Пауло Бенто (ОАЕ), Хуан Антонио Пици (Бахрейн), Сречко Катанец (Узбекистан) и стигаме до извелия Валенсия до два финала в Шампионска лига Ектор Купер, който води ... Сирия.

Изключително любопитен детайл е, че от първия си ден начело на раздираната от проблеми Сирия преди почти година, аржентинецът Купер се зае да разрови всяка сирийска общност в своята Южна Америка за играчи. Именно заради в сирийския тим виждаме играчи с имена като Пабло и Езакиел. Те са родени в Колумбия и Аржентина, но поне откъм единия родител са наследници на сирийци.

В Буенос Айрес са родени и Джалил Елиас, както и Ибрахим Хесар. Селекционерът им ги издири, намери нужните документи, а ФИФА даде "зелена светлина" те да представляват Сирия. Ще е любопитно да следим този отбор.

На подобен принцип южноамериканци има и в селекцията на Палестина, а още в мача на откриването с екип на Ливан ще наблюдаваме Даниел Лажуд - роден във Веракрус, Мексико.

Но доста над тези любопитни герои изпъква голямата звезда на шампионата - Хюн Мин Сон от Тотнъм, който безспорно е играч №1 на Азия в последните години. Други познати имена са сънародниците му от Байерн и ПСЖ - Ким Мин Джае и Кан ин Ли.

21 от 26-те играчи в селекцията на Япония играят в Европа, като познати за феновете са Уатаро Ендо от Ливърпул, Каро Митома от Брайтън, Такехиро Томиясу от Арсенал, както и Такуми Минамино, играещ в момента в Монако.

Иран има доста популярни нападатели като Сардар Азмун от Рома и Мехди Тареми от Порто, но в останалите отбори играчите се състезават предимно в местния шампионат.

Снимка: Getty images

№1 по играчи на шампионата от клубовете е малайзийският хегемон в последните години - Джохор Дарул Та'зим, който изпраща 14 футболисти. 13 от тях са именно в състава на Малайзия, което означава, че и някои от резервите на тима все пак са национали.

Но това не е изключение, защото катарският Ал Сад, където треньор беше Шави има 11 играчи в състава на Катар, а с по 10 човека са ливанският Ал Ахед, бахрейнският Ал Рифа, както и таджикският Истиклол.

Купата на Азия със сигурност предлага своя нетипичен колорит и ще има какво да се види в мачовете.

Ето и как изглеждат шестте групи:

Група "А": Катар, Китай, Таджикистан, Ливан

Група "В": Австралия, Узбекистан, Сирия, Индия

Група "С": Иран, ОАЕ, Хонгконг, Палестина

Група "D": Япония, Индонезия, Ирак, Виетнам

Група "Е": Южна Корея, Малайзия, Йордания, Бахрейн

Група "F": Саудитска Арабия, Тайланд, Киргизстан, Оман