Срещата ни с Гълъбин Боевски е на едно от най-оживените места в София. Сядаме да пием ка­фе. Около нас минават хора, които гледат наистина с интерес, но никой не реагира. Най-малката му дъщеря - Майра, постоянно иска да е в ръцете на баща си. Всички усилия на мама Краси да я усмири са безполезни. Детето иска да рисува и да му бъде купена нова книжка. Към края се появява и Сара. Тя е приключила с тренировката си и иска да каже довиждане, преди да тръгне към училище.   - Как се чувстваш? - Добре.   - Осъзна ли какво ти се случи? - За себе си съм наясно с всичко. Искам, без да вли­зам в подробности, да по­вторя, че аз не съм извър­шил това, за което ме об­виниха. Две години не са малко време, за да обмис­лиш всичко.И искам да продължа напред с живота си.   - Какво изпита, когато чу присъдата? - В такъв момент се мъ­чиш да запазиш самоо­бладание и търпение, за­щото в противен случай ще се побъркаш. И се над­яваш на следващите ин­станции да разгледат по-обективно случая.   - Защо вече 20 дни не контактуваш с медиите? - Първо, няма какво толкова ново да кажа. И второ, не искам от една лична моя драма да стана медиен герой. Превърна­ха ме в някакъв фактор в държавата. Чувствам се, все едно се говори за ня­кого другиго, а не за мен.   - Как минава денят ти? - Понеже се спекулира много с това, че съм из­чезнал или че се крия, ще обясня. Всеки ден спор­тувам в залата, разхож­дам се с децата в парка, пазарувам и се опитвам да живея нормално.   - Как те приемат хора­та, когато те разпознаят на улицата? - Радвам се, че не сре­щам негативно отноше­ние. Повечето от тях с усмивка ме поздравяват. Знам, че няма как всеки да ме харесва.   - Стигна ли до Кнежа? - Не знам дали това е толкова важно. Отидох само за няколко часа на помена на татко. В Кне­жа живеят много мои близки хора и е нормал­но да пътувам често до­там.   - Как точно се стигна до завръщането ти? - Както всички вече знаят, бях експулсиран. Понеже има много спе­кулации, нека да обясня какво означава това, ка­то искам да уточня, че все пак не съм юрист. Има три процедури, които са предвидени. Първата е трансференция - когато две държа­ви имат споразумение за правна помощ и осъде­ният се прехвърля да долежи присъдата си в родината. В началото ние поискахме такава процедура, но ни отговориха, че няма правно основание за това. И се примирих с това. Втората е екстрадиция - когато си в затвора, но имаш влязла в сила присъда в родината си,след като изтърпиш наказа­нието си, те връщат обратно да излежиш другата си присъда. И третата е експулсация - това е процедура­та, която бе приложена в моя случай. На португалски това означава изгонване. Тя се прилага за всеки чужденец, който няма връзка с дадената държа­ва (да има деца там). За да се случи, трябва да има две решения - поли­тическо, от министер­ството на правосъдието, а след това и второ от съ­дебната власт. Всичко за­виси от местните власти и от никого другиго. Те взе­мат всички решения. По тази процедура има осво­бодени над 600 човека от различни държави и аз попаднах между тях. Тази процедура бе рязко уско­рена през последните ме­сеци.   - Мислиш ли, че е свързано с идващото световно по футбол? - Не знам каква е причи­ната, но тази бройка по­казва, че не е правено ня­какво изключение за мен лично.   - Според някои експул­сираните от държави, които имат някакво прав­но споразумение, долежават присъдата в роди­ната си. - Това не е вярно и лесно може да се провери.   - Защо обаче всичко бе толкова голяма изненада за властите в България? - И аз не мога да си обяс­ня. По същия начин, със същата процедура преди мен се прибраха доста момчета. Аз не се чувствам по-различен или по-специа­лен от когото и да е. Уважам институциите и ако знаех, че трябва да уведомя някого, щях да го направя. Но след като знаех за останалите, про­сто не ми е минало през главата да го направя.