Иван Вуцов проговори за автогола през 1966 г.
Легендариният защитник проговори за най-тежкия си миг в кариерата
Ръководството на "Левски", заедно с Величка Асапрухова - съпруга на Гунди, легендите на тима Сашо Костов и Иван Вуцов и фенове на българския гранд организираха пресконференция за предстоящия мач срещу "Бока Хуниорс".
Той е организиран по повод "75 години Гунди" и ще се състои на 19 август от 19.43 часа. Билетът също струва 19,43 лв. - от годината на раждането на Аспарухов.
Двубоят ще е кулминацията на събитията по повод 75-годишнината от рождението на легендарата девятка, които ще продължат през цялото лято.
На пресконференцията легендарният защитник и треньор Иван Вуцов разказа за най-големия си футболен кошмар от преди 52 години, когато на Световното първенство в Англия през 1966 г. си вкарва автогол срещу силния отбор на Португалия.
"Почти не говоря за тази случка. Не съм бил възхитен от действията и поведението си. Става въпрос за мача с Португалия, който загубихме с 0:3. В този мач забих един страхотен гол, но в нашата врата. Беше много красив. Пазил съм се да не говоря за това, не исках да си спомням.
След Световното пристигнахме на летище "София". Имаше една тераса, на която близките и познатите посрещаха хората.
Когато наближих, вече се чуваха викове и подмятания. По-големият ми син извика: "Татко, защо вкара този автогол?" Казах си: "Започнаха ме."
Какво да ви кажа за тази среща и самото Божие наказние?!Този автогол дойде при 0:0. Еузебио центрира една полувисока топка. Към нея се устреми Торес - един превъзходен играч с глава, който играеше по-добре с глава, отколкото с крака. Опитах се да го изпреваря и си я забих в нашата врата. Да исках да вкарам по този начин, нямаше как да го направя.
Португалия бе много силен отбор. Станаха трети, а четири-пет години след това диктуваха модата в Европа.
Извинявам се, че се отклоних, защото тук сме да кажем за действията, делата и спомените си за Георги Аспарухов.
След като отбелязах този "красив" гол, прибрахме се в едно хотелче в Честър. Бях в несвяст. Не си спомням дали съм бил напълно адекватен, но тежко преживявах този момент.
При мен непрекъснато стоеше моят съквартирант Георги Аспарухов. Казваше ми: Майната му, остави го, трябва да бъдеш човек, който да надживява тези работи." Постоянно ми повтаряше тези неща.
Георги Аспарухов освен брилянтен и голям футболист, беше и голям човек. Той беше човек, който умееше и знаеше как да общува с хората, как да възприема доброто и лошото, как да реагира. Той беше по-малък от мен и Сашо Костов, но повече ни укротяваше и ни държеше в тонус, отколкото ние него", сподели Иван Вуцов.