Макар с всяко следващо издание Олимпийските игри да стават все по-професионални във всяко едно отношение, то и до днес заветът на Кубертен не е избледнял, защото продължааваме да виждаме колоритните любители, представители на най-малките страни в света.

Това са хора, които няма да видите под светлините на прожекторите, когато настъпи време за състезанията, но тази вечер ще бъдат част от церемонията по откриването. Къде по два, къде по трима, те ще дефилират из река Сена, редом до огромните делегации на САЩ, Китай и Франция.

Много от въпросните атлети са тотални любители и постиженията им са далеч от нужното за покриване на норматив, но олимпийският принцип все още има вратички и за тези модерни герои, които успяват да се промъкнат редом до големите звезди на своя спорт.

И докато САЩ отива в Париж с 592 спортисти, Франция има 573, Австралия е с 460, а още няколко нации ще бъдат представлявани от по над 200 спортисти, България ще има 47 атлети в Париж, но някои нации са в далеч по-скромен състав, а на разговорен език бихме казали, че едва събират и нужната бройка за една игра на белот в олимпийското село.

Четири страни ще бъдат с по само един представител в Париж. Това са Сомалия, Лихтенщайн, Науру и Белиз.

Науру и Белиз изпращат бегачи на 100 метра, Сомалия има такъв на 800 метра, а представителят на Лихтенщайн - страна с 10 медала от зимни игри, ще има своя представител в мъжкото планинско колоездене.

По двама представители щ имат култови нации като Тувалу, островите Кук, Американска Самоа и Соломоновите острови, докато Микронезия, Кирибати и Палау ще имат по трима.

Общо 44 държави ще имат четири или по-малко представители в Париж, а скромното присъствие на олимпийската сцена не е пряко зависимо с площта и населението на една нация, защото непосредствено сред тях например откриваме Багладеш.

Азиатската страна е осма по население в света със своите почти 170 милиона души население, но ще има само петима представители в Париж. Същата бройка като Малдивите и Сан Марино, както и с един атлет по-малко от Монако.

При всички тези нации участниците са предимно на по-малко изискващи дисциплини като 100 метра спринт или 200 метра плуване. В никакъв случай не казваме, че това са лесни спортове, когато става въпрос за топ ниво, но тук говорим за хора, които просто отиват да завършат един 100-метров спринт.

За тях това ще се случи още в сериите с около две секунди зад фаворитите, но в крайна сметка следвайки принципите на Кубертен, най-важо е участието.

За трета поредна Олимпиада Исландия не успя да прати хандбалистите си на игрите, заради което участието на тази иначе спортна нация се ограничава до петима души. В триатлона, плуването, тласкането на гюле и скейтборда.

По примера на Бангладеш може да посочим и ДР Конго - страна с над 100 милиона население, която ще има едва шестима атлети в Париж.

В Европа извън "страните джуджета", с най-скромно присъствие са Босна и Исландия - по пет души, както и съседите от Северна Македония със своите седем олимпийци.

Разбира се, едва ли ще видите някой представител на подобна страна на стълбичката или ще чуете името му, но именно тези колоритни атлети придават чар на Олимпийските игри.

Защото маратонът нямаше да бъде толкова култов с участници само от Кения и Етиопия, а спринтът на 100 метра щеше да е твърде скучен само с представители на САЩ и Карибските страни.

Звездният миг на тези атлети ще е тази вечер, когато те ще развеят националния си флаг по Сена, за да представят страната си на голямата спортна сцена.

А независимо дали на гърдите на екипа ти е изобразен флагът на САЩ и Франция, или този на Барбадос и Бутан, атлетите са абсолютно равнопоставени участници в огромното олимпийско семейство.