16 години разлика
Поглед към недалечното минало, когато България се справи с полуфиналистите от Мондиала
Да се качим на влакчето за съвсем недалечното минало. Годината е 2002-ра, а България започва квалификациите си за Евро 2004.
Националите ни са в трета урна и жребият ги среща с тимовете на Белгия и Хърватия в групата, а останалите два отбора са Естония и Андора.
Моторите в отбора ни са младите Ситлиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов, дирижирани от опитния капитан Красимир Балъков, последният оцелял от златния отбор.
Квалификационният цикъл за тима ни започва перфектно.
Победа с 2:0 над Белгия в Брюксел, като един гол вкарва натурализираният сърбин Зоран Янкович, а втори добавя със страхотен удар Стилиян Петров. Успехът се приема у нас като сензация, след като белгийците са направили много силни игри на Мондиал 2002, отпадайки трудно с 0:2 от шампиона Бразилия на осминафинал.
Месец по-късно посрещаме Хърватия. Националният стадион "Васил Левски" се открива след дългогодишен ремонт с този мач, а трибуните са препълнени. Билетите свършват седмица по-рано, еуфорията е заляла родните фенове.
В герой се превръща Димитър Бербатов.
22-годишният нападател на "Байер" (Леверкузен) стъпва накриво в началните минути и глезенът му е навехнат, но това не му пречи да изведе Стилиян Петров на отлична позиция за първия гол. В 37-та минута Бербатов сам вкара втория гол.
Деветката напуска терена веднага след попадението си, но резултата остава непроменен, България прави огромна крачка към шампионата в Португалия.
След победа над Андора и равен в Естония, България посреща Белгия.
"Червените дяволи" водят с 2:1, когато италианския рефер Пиерлуиджи Колина намигва на България, давайки спорна дузпа в полза на тима ни. Всъщност - никой на стадиона няма нищо против решението.
Светльо Тодоров я реализира, за да продължи серията без загуба.
България побеждава Естония и Андора, а няколко часа след мача ни срещу малката пиринейска страна, Белгия би с 2:1 Хърватия, за да осигури класирането на родния национален тим за втори път на европейско първенство - и то директно.
Завършваме цикъла с протоколна загуба в Загреб, която праща хърватите на бараж, който те печелят срещу Словения.
Пренасяме се 16 години по-късно, в 2018 година.
Тази вечер Белгия ще играе мач за третото място на Мондиала срещу Англия. А утре Хърватия излиза срещу Франция на финала. В мача за Световната титла.
България ли? Ами, България не се е класирала на голям форум точно от онези квалификации, когато се справихме отлично срещу два от четирите най-добри отбора в света в момента.
Те направиха големи крачки напред от тогава. Ние... Май нищо не направихме.
Евро 2004 сложи началото на тежък период за белгийския футбол.
"Червените дяволи" пропуснаха две Световни и три Европейски първенства, но през това време изцяло промениха методиката на работа в националните си отбори и в почти всички школи в страната. Имаха план и си го следваха. Днес имат и поколение.
Белгия се завърна към големия футбол на Мондиала преди 4 години, а преди настоящото първенство бе един от фаворитите.
В състава им има по двама играчи от манчестърските "Юнайтед" и "Сити", както и от "Челси", и "Тотнъм"... водещи отбори на континента. Белгия заслужено стигна до полуфиналите, където отстъпи с 0:1 от Франция.
От Евро 2004 насам, хърватите са изпуснали единствено Мондиала в ЮАР през 2010-а.
Утре "Ватрените" ще излязат в мач за Световната титла, водени от звезди като Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич.
Хърватия ще е първата балканска страна, която играе на финал на Мондиал и втората най-малка като население, след Уругвай. Само 4 милиона са хърватите, ама отнякъде намериха 23-ма футболисти, достойни за финал на Световното.
В състава им има играчи от "Реал" (Мадрид), "Барселона", "Ювентус", "Интер", "Ливърпул" и други топ европейски отбори.
Това са 16 години разлика, а за нас - 16 изгубени години.
През 2002-ра в рамките на месец България надигра и победи две държави, които днес изживяват голямата си футболна приказка, а едната от тях дори може да стъпи на световния връх утре вечер.