България е един от седемте най-слаби отбора в Европа. Това не са лични изводи, измислици или празни приказки, а факт, който става ясен при поглеждането на класирането в квалификационните групи на Стария континент.

Родният тим е на дъното на своята с едва две точки от шест мача, а само шест състава са с по-скромен актив от него. Това е тъжната и болезнена реалност.

Поредният срамен момент бе поражението с 0:2 от Литва у дома, а няколко дни по-късно, унилият и вероятно тотално разбит психически отбор ще трябва да изиграе приятелски мач. В минорно настроение България се насочва към Тирана, където тази вечер от 19 часа наше време, ще играем контрола с Албания.

Контрола, в която влизаме като аутсайдер, което не е някаква сензация предвид представянето ни.

Но това, че сме аутсайдери в Албания, не се дължи само на тоталния срив в родния национален тим и липсата на играчи на високо ниво, а и на изключителния прогрес, който днешният ни опонент прави в последните години.

В непринудени разговори често българите използваха преди години (а някои и сега го правят) Албания като епитет за забавено развитие - не само спортно, но на чисто битово ниво. Е, неприятната действителност показва, че поне в чисто футболно отношение в момента ние сме изостаналите.

Албания ще ни учи на футбол и ще ни показва как се прави. А за това твърдение си има няколко обективни фактора.

Нека видим поне три.

Първият е стадионът.

Днес контролата ще се играе на "Арена Комбетаре" - модерен 22-хиляден стадион, който Албания построи за 85 милиона евро и откри през 2019-а, като на това съоръжение вече дори се игра и европейски финал. Рома би там Фейенорд преди година и половина, за да вдигне първия трофей в Лигата на конференциите.

Стадион, какъвто Бъглария няма. Дори и новооткритият "Христо Ботев" в Пловдив не успя да отговори на елементарни изисквания за посрещне мачове на националния тим в квалификации. Докато "Арена Комбетаре" посреща евроепейски финали.

И понеже започнахме с това, че сме седмият най-слаб тим в Европа към момента, поглеждайки към националните стадиони на другите страни, отново сме някъде там. Може би 6-7 са по-невзрачните арени от "Васил Левски" - нека не ви звучи нихилистично, като това са предимно малките стадиончета на Сан Марино, Гибралтар и Андора.

Албания обаче си има модерен дом, от който няма защо да се срамува, независимо кой тим гостува.

Снимка: Getty images

Преминаваме към втория фактор - съставът.

Макар терминът най-добър играч да е относителен, стига в разговора да не е замесен Лионел Меси, вероятно ще се съгласите, че към момента основният, най-опитен и най-котиран наш футболист е Кирил Десподов.

Той неслучайно е капитан и водеща фигура в този състав, но реалността е, че през лятото Десподов не направи трансфер във Висшата лига или Бундеслигата. А отиде в ПАОК, който дори не е най-силният гръцки тим.

Все пак до лятото имахме играч в Бундеслигата в лицето на Илия Груев, но той вече е твърда резерва в английския Чемпиъншип с Лийдс, а останалите ни легионери играят в далеч по-скромни тимове от Полша, Турция, Шотландия и италианската Серия "В".

Поглеждаме към състава на Албания и веднага виждаме 7 играчи от Серия "А", при това играещи редовно в своите клубове. Има и осми - младият талант от Рома - Мараш Кумбула, който просто няма да е част от контролата с България.

Нападателят на мултимилионната селекция на Челси също е албанец, казва се Армандо Броя. На 22 години е, но и той няма да бъде част от мача с България.

Албанците имат двама играчи в Ла Лига, един в Бундеслигата, както и други в отбори като белгийския първенец Антверп, чешкия шампион Спарта, полския гранд Легия и водещия румънски тим в последните години - ЧФР Клуж.

Все тимове, в които български футболисти не играят.

От 22-мата играчи, които ще са на линия за мача с България, всички 22 са легионери. Отделно в разширения списък с футболисти, викани поне веднъж в националния тим в последната година, виждаме още 31 имена, състезаващи се в чужди отбори.

Очевидно из цяла Европа албанските играчи се котират далеч повече от българските.

Третият фактор, заради който сме доста по-зле от Албания като футболна сила в момента, е и най-точният показател - резултатите.

Вече споменахме, че България е на дъното на група с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Две точки от шест мача и седмо място отзад напред в Европа.

Албания попадна в група с Полша, Чехия, Молдова и Фарьорските острови, като спокойно може да кажем, че като класа тази група е идентична с нашата. Е, за шест мача в нея днешният ни съперник е лидер и има 13 точки. С цели 11 повече от родния тим.

Албанците имат две точки аванс пред Чехия и три пред Полша, но предвид факта, че оставащите мачове до края са срещу Молдова и Фарьорските острови, то този отбор се превръща в основен фаворит за място на Евро 2024.

Почти сигурно ще гледаме албанците на втори голям форум за последните осем години, докато в България сушата продължава цели 20 години.

Извоюваха си това първо място с 2:0 над Полша у дома миналия месец, както и със звучното 3:0 над Чехия само пред пет дни. Домакински победи, каквито ние не постигаме. Болезнено е да го припомняме, но е добър контраст като пряко сравнение - ние губим с 0:2 от Литва.

Няма обективен фактор, по който към днешна дата да сме по-добри и по-развити от Албания на футбол. Славата и успехите си остават в миналото и нямат абсолютно никакво значение в настоящия момент.

Защото Албания е поредното доказателство, че във футболно отношение всяка европейска страна се развива, а България си седи на едно мясо и чака.

Да не звучим твърде черногледи но... какво чака? Да не чака моментите, когато дори срещу Андора и Малта няма да сме фаворити?

Булфото