В страната на великаните има място за всеки. Един велик дребосък на 60

Колоритният Мъгси Богс празнува юбилей на днешната дата

Снимка: Getty Images

В страната на великаните има място за всеки. Един велик дребосък на 60

Колоритният Мъгси Богс празнува юбилей на днешната дата

15:34 | 9 януари 2025 1 1730 Снимка: Getty Images

С всяка следваща година НБА изглежда става територия запазена все повече и повече за все по-големи дългучи. През сезон 2023/2024 средният ръст на играчите в Обетованата баскетболна земя бе почти два метра - или по-конкретно 199.4 сантиметра.

На фона на тази статистика в наши дни изглежда като трудна задача за човек със средния за американците ръст (175.3 сантиметра) или под него да си представи, че би играл там. Разбира се, има изключения, като те не са много. Казано така: играчи под 1.80 метра трудно пробиват в Лигата.

През новия сезон дребосък №1 е Юки Кавамура от Мемфис Гризлис. Японският гард е висок 173 сантиметра, а следващите в класацията на най-ниските се извисяват на 10 сантиметра над него - Топ 10 е допълнен изцяло от 183-сантиметрови състезатели.

Днешният ден обаче не е посветен на някой от сегашните милионери в НБА. А на един нисичък гард, всъщност, най-ниският гард и играч в историята на Асоциацията въобще. Тайрон Къртис Богс, по-познат като Мъгси Богс, който макар да бе достигнал само 160 сантиметра като ръст, почти 15 години играеше рамо до рамо с най-добрите (и високи, съответно).

Днес Мъгси Богс, някога усмихнатото и безстрашно момче от Балтимор, Мериленд, чества своята 60-годишнина.

Снимка: Getty Images

Гледали сте го във вечната класика "Космически забивки", където имаше малка, но добре запомняща се роля заедно с Майкъл Джордан и Шантавите рисунки. И до днес Мъгси остава вдъхновение за всички, които обичат играта, но поради независещи от тях причина не се класират в графа "ръстови".

Историята на "изключението" Мъгси Богс при всяко положение трябва да бъде описана като "изключителна".

Роден и израснал в Балтимор, град, превърнал се в синоним на престъпност, има ранен досег със смъртта. Само на 5-годишна възраст е прострелян - както в ръката, така и в гърба. И логично се оказва ключов момент за бъдещето му.

"Промених цялостния си начин на мислене. Промени самият себе си. В кварталът, в който живеехме тогава, младежите рядко преживяваха отвъд 20 години. Просто едно мигване и вече те няма. Благодарение на тази случка се превърнах в това, което съм в момента. Не ме интересуваше какво мислеха или казваха за мен останалите. Просто вярвах в себе си, знаейки какво мога да постигна", разказва години по-късно звездата. Защото макар да не вкарва по 20 точки на мач, той е звезда.

Снимка: Getty Images

И изгрява още в колежа, където с Уейк Форест в щата Северна Каролина има статистически показатели от 8.3 точки, 6.6 асистенции и 2.3 отнети топки в четирите си сезона, като най-впечатляваща е последната му година (14.8 точки, 9.5 асистенции и 2.4 отнети топки в 29 мача). Достатъчно е да бъде отчетено, че онова хлапе, простреляно в гетото в Мериленд, е един от баскетболистите, чийто номера са извадени от употреба. Заради Богс никой в Уейк Форест не може да носи №14.

Вашингтон го избира под №12 в Драфта през 1987-а, а още в новобранската си година опада в наглед комична ситуация в отбора на столичния Вашингтон Булетс, след като е съотборник с покойния вече Мануте Бол. Суданският великан и до днес е вторият най-висок играч в историята на Лигата със своите 231 сантиметра, а разликата между него и Мъгси е цели 71 сантиметра!

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В столицата обаче прекарва само един сезон, след което се озовава в Шарлът. А както вече знаем, в Северна Каролина Богс определено играе страхотен баскетбол и като справка винаги можем да посочим колежанската му кариера.

И именно при Хорнетс играе най-силния баскетбол в професионалната си кариера. Мъгси е "стършел" в продължение на десетилетие и си върши отлично работата, която е да създава лесни ситуации за отбелязване на редица култови фигури от 90-те - Алонзо Морнинг, Лари Джонсън, Джамал Машбърн... Несменяем титуляр на позицията на плеймейкъра и постоянно присъствие сред най-добрите подавачи в Лигата на големите.

Има два сезона с по повече от 10 асистенции средно на мач, а равносметката за кариерата му е по 7.6 завършващи подавания в общо 889 мача.

"Преди да стана по-популярен, беше наистина забавно да разбивам съперници, които ме подценяват, просто защото съм нисък. Мислеха си, че ще им е много лесно, но когато играта започнеше, буквално им скривах топката. Топката винаги беше по-близко до мен, отколкото до тях. Аз знаех на какво съм способен, а те нямаха абсолютно никаква представа", усмихва се със спомен за добрите стари времена големият пойнт гард.

Снимка: Getty Images

Към днешна дата е №25 в историята на НБА с общо 6726 асистенции. Чудесно постижение за играч, висок 160 сантиметра, който вечер след вечер слаломира между двуметрови гиганти под кошовете.

Неслучайно биографията му се казва "В страната на великаните". Като Гъливер, но наборатно. Разказва, че знае точно какво трябва да прави, за да компенсира това, че е значително по-нисък от всички свои противници. Споделя, че бързо е научил, че трябва да бъде истински гадняр и "вредител" в защита, да подърпва другите за екипите и да не им се дава.

"Просто се възползвах от това, което Господ ми е дал и се научих да изпозлвам тялото си възможно най-добре. Може би ако бях с 20 сантиметра по-висок, нямаше да бъда толкова добър, колкото бях. Но не мисля за подобни сценарии. Не си губя времето в мисли от типа "какво щеше да стане". Просто работих с това, с което разполагах. Винаги съм се чувствал добре в тялото си, не съм имал проблем с ръста си и с това кой съм. Никога не съм си мислел - защо не бях по-висок?", добавя още Богс.

След Шарлът премина през Голдън Стейт и Торонто, а през 2001 година се отказа. След 14 години в професионалния спорт и вече на 36. 889 мача и 6726 асистенции по-късно.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вдъхновява и редица други играчи, които въпреки ниския си ръст, оставят следа в Лигата - сред тях са Ърл Бойкинс (1.65), Нейт Робинсън (1.75 и единственият трикратен победител в Конкурса по забивки) и Айзея Томас (1.75 и най-ниският играч, попаднал в иделания отбор на сезона, както и играл в Мача на звездите).

"Да знам, че малко или много съм имал положително влияние върху следващите поколения и до някаква степен съм отворил вратата за тях, определено е нещо специално. Чувството е прекрасно и се радвам, когато осъзнавам, че съм помогнал на тези играчи, както те самите са ми споделяли в разговори", не крие гордостта от оставеното наследство Мъгс.

Не обича да прави сравнения и хипотези, ала вярва, че днес отново би бил сред най-добрите.

Ала това надали би изненадало някого. Та все пак става дума за Мъгси Богс, 160-сантиметровият мъник с огромно сърце, тръгнал от опасните улици на Балтимор и изкарал почти три петилетки в НБА, играл в един от най-запомнящите се спортни филми, правени някога и оставил своя отпечатък в баскетболната история.

Сред великаните.