17-11-2017 20-11-2018

Анчелоти, Липи, Малезани... Кой ще е следващият? Италианският ренесанс в Европа

Треньор от тази страна не е печелил трофей с тим от Апенините вече 16 години

Снимка: Getty Images

Анчелоти, Липи, Малезани... Кой ще е следващият? Италианският ренесанс в Европа

Треньор от тази страна не е печелил трофей с тим от Апенините вече 16 години

15:44 | 18 април 2023 | Редактор : Жаклин Михайлов 0 1365 Снимка: Getty Images

През този футболен сезон се смята, че италианският клубен футбол, който в последните 20 години на миналия век беше всепризнато най-добър в Европа, преживява своеобразен ренесанс. Поводът е ясен и видим. Италия не се класира на

Световното в Катар

но цели шест клуба от Апенините стигнаха до четвъртфинал в европейски клубен турнир. Постижение, което навярно няма аналог, дори и при увеличената квота в модерния вариант на турнирите. На практика от 7 започнали, 6 отбора от Италия са все още в играта и има огромна вероятност 5 да продължат напред в полуфиналите. И 4 да стигнат до финал.

В Лига Европа е напълно възможно последният мач в Будапеща да е изцяло италиански. Което като събитие се е случвало за последен път през 2003 година, когато Ювентус и Милан играха на "Олд Трафорд" финал в Шампионската лига, спечелен с дузпи от росонерите.

Всички успехи обаче изглеждаха като далечно минало, защото между последния триумф на Интер в Шампионска лига през 2010 година и възцаряването на Рома в първото издание на Лигата на конференциите се проточи пауза от цели 12 години. А общото между двете събития, е че Интер преди 13 години и Рома през миналия сезон бяха ръководени от Жозе Моуриньо. А за последен път италиански треньор спечели с клуб от своята родина трофей на континента чак в далечната 2007 година. Направи го Карло Анчелоти със своя Милан в турнира на шампионите.

Марчело Липи като наставник на Юве

Снимка: Getty Images

Татко Карло след това спечели и с Реал Мадрид, а Маурицио Сари с Челси (Лига Европа), но "сушата" за Италия продължи да се увеличава.

И сега по-всичко изглежда, че петима представители на една от най-добрите треньорски школи в света ще се опитат да прескочат зейналата пропаст. Само един от шестте италиански четвъртфиналисти

Не се тренира от местен човек

Начело на Рома (Лига Европа) е Моуриньо, който няма намерение да спира с печеленето на европейски купи. Вдигна триумфално шестте пръста миналата година в Тирана, а сега се надява да прибави и седми с победа в Лига Европа. Като знаем колко успешен е Жозе в подобни начинания, изгледите не са никак малки. Но на пътя му най-вероятно ще застане не кой да е, а Масимилиано Алегри.

Ювентус страда много през тазгодишната кампания и премина през какви ли не неблагополучия, но все още е в играта и единственият начин за участие в Шампионската лига е спечелване на Лига Европа.

56-годишният Алегри закара два пъти Юве до финал в шампионския турнир, но през 2015 и 2017 г. Барса и Реал му попречиха да се изкачи по-високо в йерархията и да постави името си до Анчелоти, Липи, Саки, Трапатони. След като отборът отпадна от Шампионската лига през ноември, Лига Европа се оказа доста примамлив трамплин за основната цел, която винаги е запазено място в компанията на най-силните.

Алегри определено се нуждае от една такава легитимация, защото за разлика от Конте и Де Зерби не получи шанс да поеме тим от Висшата лига на Англия. Не го поискаха също така от Реал, Барса, ПСЖ и Байерн, и му се наложи да се върне отново в Ювентус.

Говорим за треньор с над 200 мача в Европа и огромен натрупан опит.

Макс Алегри, треньор на Ювентус

Снимка: Getty Images

Със сериозен опит е и Лучано Спалети, пред когото е само просторът на вечността. 64-годишният Спалети

Получава уникалния шанс

да постигне дубъл с Наполи и да спечели скудетото плюс купата с големите уши в рамките на един сезон. Неаполитанците водят убедително в Серия А и никой не се съмнява в шампионската им титла. Но "партенопеите" също така са много близо до постигане и на втори, още по-феноменален успех. Достигането до финала в Истанбул изглежда съвсем постижима цел в Шампионската лига преди четвъртфиналния реванш с Милан. Спалети също е водил много мачове в Европа - цели 131 на брой, но за пръв стига до четвъртфинал, а мечтите му стигат и по-далеч.

Но на пътя на гологлавия тосканец се изпречва неговият сънародник Стефано Пиоли, в чиято биография няма почти нищо интересно, свързано с Европа. Роденият преди 57 години в Парма треньор има 50 мача в Европа, като най-голямото му постижение бе нещастно загубеният осминафинал в Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед през 2021 година. През този сезон вече подобри рекорда си и е четвъртфиналист, но амбициите са за повече.

Всъщност и мястото на финала - Истанбул, силно напомня за онзи исторически сблъсък между Милан и Ливърпул, който произведе най-недостижимата драма във футболната история. И "червено-черните" сякаш са привличани към този финал като магнит и от историята.

Няма да е първото чудо, което Пиоли произвежда, защото никой не вярваше, че той ще спечели скудетото с Милан в тези гладни и трудни години за росонерите.

И още един разбивач на женски сърца се е упътил към залата на славата. При това шансовете му да влети в нея не са никак лоши. Симоне Индзаги отдавна не е просто по-малкият брат на великия Пипо Индзаги. Като треньор той го надмина по всички показатели. След пет невероятни години в Лацио, но без нищо сериозно с "орлите" в Европа, точно през 2023-та Симоне е на прага на реална сензация. Интер е с изключително големи шансове да се появи отново на европейски финал, като има аванс от 2:0 в четвъртфинала с Бенфика и е с повече от единия крак на полуфинал.

Алберто Малезани взе Купата на УЕФА с Парма през 1999-а

Снимка: Getty Images

Антонио Конте го постигна в Лига Европа преди три години, но тогава Интер загуби финала от Севиля. Симоне Индзаги може да получи още по-тежка задача, защото ако стигне до финал, там ще го чакат акулите Анчелоти или Гуардиола (Реал или Сити). Но без съмнение роденият в Пиаченца 47-годишен специалист ще иска да запише името си със златни букви.

И последният, но не по шансове, защото неговата Фиорентина е фаворит за спечелването на Лигата на конференциите, е Винченцо Италиано. В сравнение с другите кандидати за слава, той направо е тръгнал босоног да завладява Европа. Кариерата му включва само Трапани, Специя и Фиорентина. И дебютът му в Европа беше в настоящата кампания, но пък е повече от впечатляващ.

"Ла Виола" е с 10 победи, 2 равенства и само едно тежко поражение от Башакшехир с 0:3. А серията от 11 победи и 3 равенства без нито една загуба в последните 66 дни говори красноречиво накъде се е запътил Фиорентина. Кариерата на 45-годишния сицилианец има допирателни черти с тази на Алберто Малезани, който е последният италиански треньор, печелил Купата на УЕФА с Парма (1999 г.). А за Италиано евентуалния успех в Европа със сигурност ще означава пътна карта за кариера в големите клубове на Апенините, а защо не и към обетованата земя - английската Висша лига, която сега завладява Роберто де Зерби с Брайтън.

Един европейски герой винаги ползва сериозни облаги.