17-11-2017 20-11-2018

Авторът на най-бурната италианска радост навърши 70

Марко Тардели се превърна в икона не само за Ювентус, но и националния отбор

Снимка: Getty Images

Авторът на най-бурната италианска радост навърши 70

Марко Тардели се превърна в икона не само за Ювентус, но и националния отбор

13:05 | 24 септември 2024 | Редактор : Николай Петров 3 2970 Снимка: Getty Images

Понякога животът ни предлага странни съвпадения.

Когато Марко Тардели е в началото на кариерата си и се изкачва от Тоскана до върха на футболния свят, той работи и като сервитьор в град Пиза.

На една от масите му се случва да обслужва не толкова легендарния по това време Дино Дзоф, който години по-късно наследява от него капитанската лента в Ювентус.

По онова време никой обаче не си е представял, че двамата ще имат фундаментална роля за спечелването на Световното първенство през 1982 година в Испания.

Сълзите на Марко Тардели след вкарването на гол за 2:0 на финала срещу Германия са емблематичен кадър на триумф за всички италианци в онзи щастлив момент. Тардели печели толкова много с Ювентус, но кариерата му се осмисля истински от онзи финал.

Снимка: Getty Images

Днес Тардели навършва 70 години, но все още си спомня ярко онзи момент на "Сантяго Бернабеу", когато Скуадрата победи Бундестима с 3:1, противно на всякакви очаквания.

Бившият полузащитник е един от първите така наречени универсални играчи във футбола. Превръща се в легенда на Ювентус, след като е пожелан от клубния президент Джанпиеро Бониперти. Тогава треньорът Джовани Трапатони върши чудеса с "бианконерие", а Тардели печели пет пъти първенството, веднъж КЕШ, веднъж Купата на Уeфа, веднъж КНК и два пъти Купата на Италия.

Заради непрестанното си тичане по целия терен и покриването на всички зони Енцо Беарцот му измисля прякора "койотът".

Виж още 40 години по-късно: Как Италия сложи трета звезда, а Дзоф постави ненадминатия рекорд

Тардели е роден в семейство от работническата класа, като е най-малкият от четирима братя. В началото на кариерата си носи екипите на Пиза и Комо преди да бъде привлечен при "бианконерите".

В черно и бяло играе в продължение на 11 сезона, носейки №8. Участва в общо 295 мача, в които вкарва 35 попадения. После се премества за две години в Интер, а акриерата му приключва в швейцарския Санкт Гален през 1988 година.

След края на активната си кариера първо стана треньор на националния отбор до 16 години, а след това асистент на Чезаре Малдини при младежите, които тогава печелят Европейското първенство.

Тардели става треньор на Комо в трета дивизия, както и на Чезена в Серия "Б". През 1996 година се връща като асистент на Малдини, но този път в мъжкия национален отбор.

Снимка: Getty Images

Върхът на треньорската му кариера е престоят в Интер през сезон 2000-2001 година, но той не се оказва дълъг заради тежка загуба с 0:6 от големия съперник Милан. След това води за кратки периоди Бари, египетския национален отбор и Арецо.

Кариерата му обаче ще бъде запомнена с онзи гол и луда радост на финала на Мондиала през 1982 година. Всеки футболен фен, който е гледал мача тогава, помни тичането, стискането на юмруците и крясъците от Тардели след попадението. През 2006 година Фабио Гросо направи подобна радост след гол отново срещу Германия на полуфинала в 119-ата минута.