Професионалния тенис е игра на епохи, а една от тях ще приключи с отказването на Новак Джокович.

Вероятно наблюдаваме края на най-великата ера, в която сърбинът, Роджър Федерер и Рафаел Надал помитаха всичко по пътя си и на големите турнири се състезаваха най-вече помежду си. Ако заслужено добавим към тях и Анди Мъри, то за останалите да спечелят титла от Големия шлем беше нещо повече от предизвикателство. Беше си подвиг.

В периода, в който тези гладиатори властваха, само трима тенисисти успяха да се поздравят с трофей от Шлема. Аржентинецът Хуан Мартин Дел Потро и хърватинът Марин Чилич го сториха по веднъж, но има един играч, който го направи цели три пъти.

Швейцарецът Стан Вавринка постигна изключителни неща в период, в който трябваше да воюва на корта срещу може би тримата най-велики в историята. Не само често ги побеждаваше, но и го правеше в най-големите турнири.

Днес играчът, който журналисти и приятели наричат Stan the Man, навършва 40 години и продължава да играе на най-високо ниво, та дори да постига победи в ATP. Макар и към момента извън челната стотица на световната ранглиста, никой играч не си пожелава да го срещне. Питайте например Григор Димитров, който беше влязъл в серия от пет поредни загуби срещу него преди последните им два мача.

С ръст от 183 сантиметра и малко по-едър кокал в областта на ханша, Вавринка не разполага с перфектната физика на доминиращ тенисист. Докосването му до топката обаче е истинска магия. Ударът от бекхенд страната може да се конкурира с този на Федерер за най-добър в тази епоха, а защо не и в историята.

Снимка: Getty images

Роденият през 1985 година тенисист е истинско явление. Баща му е германски фермер и социален работник на име Волфганг, а фамилията издава чешка и полска жилка, които идват от дядо му. Майка му Изабел е швейцарка, работеща също в областта на земеделието.

Започва да играе тенис на 8-годишна възраст, като първоначално тренира веднъж в седмицата, но когато става на 11, тренировките се утрояват. Съзрявайки таланта му, на 15 той пренебрегва училището, за да се отдаде на спортната кариера. Става професионалист на 17, а успехите не закъсняват.

При първия си ATP финал той е на 20-годишна възраст, а големият шанс се открива на домашната сцена в Гщаад, където губи мача за титлата в два сета от втория поставен Гастон Гаудио.

Година по-късно Вавринка прави дебюта си в Големия шлем на "Ролан Гарос" с победа над французина Николас Масу, за да последва и такава срещу американеца Джеймс Блейк. Титла №1 идва едва след месец. В хърватския град Умаг и отново на клей (любимата му настилка) Вавринка побеждава на финала Джокович с доза късмет. Сърбинът е принуден да се откаже заради контузия в тайбрека на първия сет. Малцина тогава предполагат, че тези двамата ще са сред най-големите легенди в света на тениса.

Снимка: AP/БТА

Истинският пробив за Стан идва във втората половина на 2007 година и първата на 2008-а. Играе финали във Виена и Катар преди да достигне първия си Мастърс финал, естествено отново на червено. В Рим през 2008-а той се изправя срещу Джокович, за да загуби здрава битка с 1:2 сета. В онази надпревара още не е сред поставените, но успява да отстрани истинско съзвездие от играчи - Марат Сафин, Анди Мъри, Хуан Карлос Фереро, Джеймс Блейк и Анди Родик. Това са двете седмици, в които "с взлом" влиза в елита, за да се задържи дълги години там.

Титлите започват да се трупат, но за негово съжаление само в най-ниската категория 250. Нещата рязко се променят в началото на 2014 година. След като печели януарски турнир в Индия от същата категория, идва време за Australian Open. Там и в най-смелите си мечти не е очаквал това, което предстоеше.

Благодарение на осмото си място в ранглистата тогава, Вавринка получава възможност да има по-леки съперници в първите три кръга. Любопитно е, че в тях двама от опонентите му се отказват. Първият сериозен тест е на осминафиналите срещу Томи Робредо, но швейцарецът печели битката с 3:0 след два тайбрека. Шоковата терапия Стан упражнява върху Джокович на четвъртфиналите в мача на турнира. Там в епична битка го побеждава с 3:2, като последният пети сет е спечелен с 9:7 гейма. Епична е и битката в полуфиналите срещу Томаш Бердих, взета с 3:1.

Снимка: Getty images

Така Вавринка влиза като аутсайдер на финала, тъй като за съперник има световния №1 Рафаел Надал. Испанецът в четвъртфиналите измъква огромен четирисетов мач срещу Григор Димитров, който всички много добре помним. След това Рафа побеждава на полуфиналите големия си съперник Федерер с 3:0, като швейцарецът тогава не е в най-добрия си период. Тези две битки обаче (особено тази с Гришо) изтощават до краен предел Матадора и контузиите му се обаждат във финала. Финал, който мнозина наричат един от най-странните през този век. Причината е, че след първия сет, спечелен от Стан, Рафа играе видимо контузен и това е трудно за гледане. Испанецът обаче се събира да спечели третия сет за 1:2, но в четвъртия Вавринка го довършва и заслужено вдига първата си титла от Големия шлем.

С достигането на Олимп в тениса за Стан всичко става възможно, макар той да няма качествата и постоянството на тримата Големи. Три месеца след триумфа в Мелбърн той печели първата си Мастърс титла, като при завръщането на любимия си клей, триумфира в Монте Карло във финал срещу Федерер. Така в рамките само на няколко месеца постига по една гръмка победа срещу тримата големи. 

Снимка: Getty images

За специалист на червените кортове като Вавринка щеше да е незаслужено, ако поне веднъж в кариерата си не спечели "Ролан Гарос". В ерата на Рафа Надал обаче това изглеждаше като невъзможна задача. През 2015 година съдбата се усмихва на Стан, тъй като Матадора е отстранен на четвъртфиналите от Джокович и то с 0:3 сета. В същия турнир Вавринка помита всичко по пътя си, включително и сънародника Федерер в четвъртфиналите с 3:0. Следва полуфинал срещу надеждата на домакините Жо-Вилфред Цонга, спечелен с 3:1. Съперник в мача за титлата е Джокович, който макар и в кариерата си да има огромна успеваемост срещу Вавринка, "съумява" да падне от него в няколко от най-важните мачове. Въпросният финал не прави изключение, тъй като швейцарецът триумфира с 3:1 за втората си титла от Големия шлем.

Третата и последна за Станимал, както също го наричат, идва на US Open през 2016 година. Тогава вече е №3 в световната ранглиста, а това е най-високият му ранкинг изобщо в кариерата. Тогава Федерер пропуска турнира заради контузия, но конкуренцията остава жестока с наличието на Джокович, Надал и Мъри. В първите кръгове Вавринка не среща кой знае колко тежки съперници преди да дойдат сблъсъците с Хуан Мартин Дел Потро и Кей Нишикори, елиминирани чрез победи с по 3:1. На финала съперникът отново се казва Новак Джокович. Сърбинът не издържа физически и швейцарецът с по-добър тенис грабва титлата след победа с 3:1.

Снимка: Getty images

Така и при трите си трофея в Големия шлем Стан побеждава някой от Голямата тройка - два пъти Джокович и веднъж Надал. Липсваше му само изцяло швейцарски финал срещу Маестрото. Двамата обаче сформират легендарен дует през 2008 година, когато печелят олимпийската титла на двойки.

Статистиката на Вавринка:

31 финала

16 титли (три в Големия шлем и една Мастърс)

рекордно класиране - №3

Баланс срещу Джокович: 6 победи 21 загуби

Баланс срещу Надал: 3 победи и 19 загуби

Баланс срещу Федерер: 3 победи и 23 загуби

Баланс срещу Мъри 10 победи и 13 загуби

Снимка: Twitter

ИЗБРАНО