"Да играеш срещу Иън Райт беше абсолютен кошмар. За всеки защитник. Трябваше да си нащрек през цялото време, защото те тестваше постоянно. А пък ако не си фен на Арсенал, то със сигурност си фен на Иън Райт. Всички го обичаха".

Тези думи на един от най-добрите английски бранители в историята, Рио Фърдинанд, до голяма степен вдигат завесата за това колко добър е бил Иън Райт. Който вчера станаа на 60 години, а вече почти четвърт век след края на кариерата си продължава да е с божествен статут сред феновете на Арсенал, където несъмнено остави най-запомняща се слеа в професионалния футбол.

Но действително Райти, както е известен на Албиона, е обичан от всички - свои, чужди и от неутралните фенове.

Невероятен нападател, тръгнал от нищетата на детството в семейство на емигранти от Ямайка, преминал през тежко детство и стигнал до най-високото ниво на професионалния спорт.

Снимка: Getty Images

Роден на 3 ноември 1963 година, Иън Едуард Райт израства без биологичния си баща, но за сметка на това с пастрок, който тормози както него, така и майка му. За много подрастващи в Лондон в онези години (а вероятно и сега), футболът се оказва спасителен пояс от всички проблеми. Но бъдещата легенда на "артилеристите" не изживява някоя от онези приказки, в които талантът му е забелязан още като юноша. Дори напротив.

След дълго лутане из ниските дивизии - за полупрофесионални и откровено казано аматьорски тимове, той успява да си спечели първия професионален договор през 1985-а, вече почти навършил 22. По онова време играе за Грийнуич Бъроу и заработва по... 30 паунда на седмица, ала след само шест или седем мача е препоръчан на Кристъл Палас, откъдето го канят на проби, а той не разочарова.

Всъщност преди да стане култов герой за съгражданите от Арсенал, Иън Райт оставя своята следа на "Селхърст Парк", където не стига до двуцифрен брой голове единствено в първия си сезон (9), а след това навърта 118 попадения в 277 мача между 1985-а и 1992-а.

Изявите за Палас правят така, че цяла Англия да разбере кой точно е Райт, но въпреки това той остава зад борда за състава на "трите лъва" за Мондиал 1990. Все пак дебютира за родината си година по-късно, през 1991-а, а след това Арсенал брои на "орлите" 2.5 милиона паунда за правата му - клубен рекорд по онова време.

На "Хайбъри" нещата започват да се случват, защото освен да вкарва голове, започва да печели и трофеи. А колко точно Иън обича да вкарва голове? Може да прецените сами посредством думите на съотборника му Пол Мърсън.

"Обожаваше да бележи. Дори когато вкарваше гол на тренировка, радостта му беше такава, сякаш е вкарал в последната минута на важен мач. Реално влиза в голямата игра доста късно, така че наистина го оценяваше", разказва Мърсън.

В интернет пространството пък има достатъчно видео доказателства за това как точно се радва острието след точен изстрел.

Снимка: Getty Images

Пристига в Арсенал на 27, като първоначално е приет с щипка съмнение от феновете на тима, но моментално ги печели на своя страна. Бележи в дебюта си за Купата на лигата срещу Лестър, а три дни по-късно идва хеттрик срещу Саутхемптън. Обещаващо начало, като в дебютния си сезон печели "Златната обувка" в надпревара с Гари Линекер от Тотнъм - след хеттрик в последния мач за сезон.

В продължение на шест поредни сезон Райт неизменно е голмайстор на Арсенал, като през 1997 година, отново посредством хеттрик, сваля Клиф Бастин от върха на ранглистата на най-добрите реализатори в клубната история.

А разказите за това колко опасен е бил всъщност продължават и от друга голяма фигура - Мартин Киоун, с когото са съперници в годините на Иън в Кристъл Палас, но после съотборници в Арсенал.

"Винаги можеше да промени всичко само с едно движение. Да го пазиш беше като да ходиш по опънато високо във въздуха въже. Необходимо бе да си на нокти, защото уменията му позволяваха да те направи за смях само с един ход", разказва години по-късно защитникът.

Тиери Анри, който години по-късно ще свали деветката от върха на голмайсторската класация на лондонския гранд, пък е категоричен, че се е влюбил в Арсенал именно заради Иън Райт.

Снимка: Getty Images

Дългогодишният ляв бек на отбора Найджъл Уинтърбърн го описва като "топка енергия", а всеки, който е играл с него може открито да заяви, че става дума за страхотен характер - или иначе казано чешит.

Въпреки фантастичното си представяне на клубно ниво, така и не оставя голяма следа за Англия, изигравайки само 33 мача с 9 гола в тях.

С Арсенал пък постига успехи и на местно, и на европейско ниво. Шампион е на страната, печели две Купи, както и триумфира в Купата на носителите на Купи. Тръгва си от клуба през 1998 година, а по-късно феновете го поставят на четвърто място в класацията за най-великите играчи на клуба.

Преминава през Уест Хем, Нотинфам Форест, Селтик и Бърнли, след което се отказва - с 324 гола в 626 мача на клубно ниво.

Синовете му Шон Райт-Филипс и Брадли Райт-Филипс също играят професионален футбол, макар и далеч от неговото ниво, а сега това прави и внукът му Ди'Марджио.

Но най-известният човек във футбола с фамилия Райт си остава той. Иън.

Който днес е на 60, а дори и противниците го обичат.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos