17-11-2017 20-11-2018

Десетте най-нежелани или откровено мразени собственици на футболен клуб в България

Когато си решил да станеш чорбаджия, трябва да понасяш и от меда, и от жилото

08:34 | 18 юли 2023 | Автор : Жаклин Михайлов 41 14771 Снимка: Bulphoto

35 години не са особено голям период в контекста на вечността, но за българския футбол те са цяла ера. А точно 35 години стават догодина от началото на промените в българския футбол. Който от командно-административен стана пазарен. И 99 процента от тези, които помнят старите времена ще се изкажат в тяхна полза. Но пък спомените, както се знае, не топлят!

В събота бе открит новия футболен сезон у нас, а новото беше, че на "Герена" започна протест срещу мажоритарния собственик на акциите Наско Сираков. Част от феновете вече непреклонно му искат оставката. И вероятно тази акция няма да продължи от ден до пладне, а ще стане перманентно събитие на стадион "Георги Аспарухов". По този начин "синята" легенда Сираков ще влезе през неособено триумфалната арка след своя предшественик Тодор Батков, който доста години се бореше с нарастващата омраза към своята особа, докато накрая хвърли кърпата.

Колкото е по-голям и значим клубът, толкова по-влиятелни са неговите привърженици. Бунтовете досега са били в ЦСКА, Левски, Ботев (Пловдив), Локомотив (Пловдив), Локомотив (София). За цвят в класацията съм сложил и Етър, които преживяха сериозен трус преди 10 години. През сериозни премеждия са преминавали мажоритарите и в Плевен, Дупница, Благоевград и както се казва в рекламата - ще бъдат посетени и други места.

Но ще бъда напълно обективен, като промотирам и втората част на ранглистата. Защото много собственици бяха и са обожавани до ден днешен. Най-добрата оценка всъщност идва от скандиранията по трибуните.

В това отношение Наско Сираков все още е между двата свята, защото винаги ще се намерят неговите адети, които да го подкрепят гръмогласно.

Плакатите в събота на "Герена" срещу собственика и легендарен бивш играч Сираков не бяха един и два

Снимка: Bulphoto

1. Димитър Христолов е най-низвергнатият човек, занимавал се някога с футбол у нас. Негов аналог трудно може да се намери и в световен план. Почти 10 години Христолов удържаше положението в третата по вечна стойност футболна марка на България - Ботев (Пловдив). И това му костваше свръх усилия и невероятна психическа издръжливост. Истински шампион по непукизъм и неповторим в своя стоицизъм. Неудобно ми е да изреждам безчинствата, на които бе подложен в личен план, най-малкото бе лепнатото му прозвище - Митьо Селския.

В крайна сметка мъката свърши и цената беше изпадане в аматьорския футбол. Истината е, че феновете искаха това, което Христолов не можеше да им даде. А на него му се искаше да остане и да удължи максимално петте минути слава, които за мнозина са огромно изкушение. И естествено заплати за това си желание огромна материална и морална цена.

2. На второ място сред най-нежеланите и хейтвани собственици слагам Николай Гигов. Той притежаваше целия Локомотив (София) в продължение на 20 години и накрая го изпрати в небитието. А всичко започна повече от обещаващо и сега трябва да се признае, че направеното от Гигов няма как да бъде изтрито от историята на Локо. И другото е, че постиженията от неговия период трудно могат да бъдат достигнати. Но тук опира до уникалната природа на локомотивеца.

Покойният Наско Станкушев, който бе върл железничар, обичаше да казва - ние сме отборът на обикновения човек. А някак Гигов през цялото време не се връзваше със специфичната харизма на този сиромашки по произход клуб. Трудно е да се обобщи в няколко изречения защо го намразиха толкова много. Но максимата, че пътят към Ада е осеян с добри намерения сякаш е измислен точно за Николай Гигов.

Николай Гигов по времето, когато бе собственик на Локомотив (Сф) и член на Изпълкома на БФС

Снимка: Bulphoto

3. Мисля, че бронзовият медал справедливо и заслужено трябва да отиде на гърдите на Тодор Батков. Той пък се появи със синята грейка някъде в заключителните акорди на предишния век и остана на сцената докъм 2015 година. Иронично, но неговото развитие до машинист на влака поразително прилича на това при Наско Сираков. Батков също беше пазител на акциите, защото Миша Чорни стана опасност за националната ни сигурност. И по едно време, Батков се оказа мажоритар без да има сделка за акциите. Това е незначителна подробност на фона на постигнато и след това унищоженото от него. Постигнато е, че той, заедно с Кирил Домусчиев е единственият участник в групи на Шампионската лига като собственик на български клуб. А разрушеното е, че остави Левски на другия полюс. Безчет са лошите управленски решения на Батков, които напълно го демитологизираха. Връх бе Казанската афера. И от Еверест той се спусна в Марианската падина. Което нямаше как да не бъде забелязано от феновете, които водиха пуническа война с него в продължения на много години.

4. Васил Божков ще остане в историята като единственият човек на Планетата, притежавал ЦСКА и Левски. Мнозина футболисти са разменяли цветовете на екипите, правил го и един треньор, но собственикът и на двата клуба е бил само Васил Крумов Божков. Негативите при него на 90 процента са в "червения" му период, който беше и далеч по-дълъг и по-успешен. Второто да се разбира двусмислено. Васил Божков спечели две титли с ЦСКА и дори победи Ливърпул и отстрани Леверкузен с Димитър Бербатов в състава им. Но загуби една титла от Левски, след като ЦСКА водеше преди зимната пауза със 7 или 9 точки. И това никога няма да му бъде простено от "червените" фенове. Ако не беше се случило, вероятно щеше да си пуши пурата на "Българска армия"! Що се отнася до Левски, там нещата приключиха не толкова драматично с феновете, колкото с прокуратурата на България.

Васил Божков като собственик на Левски

Снимка: BulFoto

5. И на следващото място, главно заради мащаба, се качва Митко Борисов от групата, която червените фенове обозначаваше като "Пернишките гърнета". Тези господа се подвизаваха в Борисовата градина в един период от 2008 до 2013 година. И сътвориха истински шедьовър на управленското безумие. Сигурен, че иновациите на Борисов няма как да бъдат повторени и надминати в следващите столетия. Похарчиха се десетки милиони за близък до нулата ефект. През "Армията" преминаха стотици анонимни герои, един от които е "легендата" Станко Йовчев, а крайният резултат бе нищожен. И изключително критичната и не примиряваща се с неправдите "червена" торсида в прекия и преносния смисъл им обяви война. Впоследствие те бяха обявени за главните виновници за събитието от 9 септември 2016 година, когато ЦСКА бе обявен в несъстоятелност. Не може да се отрече, че приносът им за фалита на ЦСКА бе повече от съществен.

6. И в "червения" триптих няма как да не попадне митичният, мистериозен, ангелогласен и недостижим в манипулирането Александър Томов. Ето една персона от български произход, която може да кандидатства за всякакви рекорди. Жалко, че няма класации за такива като него, защото той ще е многократен олимпийски, световен и европейски шампион. Но и тук справедливостта изисква нещата да се разделят на два коренно различни периоди. В първия Томов се включи към златния дъжд на индиеца Митал и ЦСКА завърши с 16 точки пред Левски в неравния шампионския дуел. Но няколко дни след отпразнуваната титла се оказа, че ЦСКА губи лиценза си. И Томов премина пътя от Осанна до Разпни го. Тръгна си с неговата версия за проблемите, но най-неочаквано се завърна след няколко лета. И тогава вече настъпи древногръцката трагедия. И понеже Сашо Томов е доста контактен и народен човек, се стигна до крайно неприятни сцени по алеите на Борисовата градина с хора, които го преследваха, а той бе пазен от полиция.

Александър Томов също водеше в ЦСКА "инвеститори" - в случая британеца Лоурънс Дейвис, който иронично бе кръстен от феновете на отбора "Сър Лоурънс", а всъщност нямаше никаква роля в клуба

Снимка: Bulphoto

7. Челната шестица е недостижима по своето величие, но ще я попълня с няколко по-незначителни персони. Първият от тях е Коко Динев, който дълги години беше собственик на Локомотив Пловдив. През повечето беше добър собственик, но се случиха и събития, които силно настроиха феновете срещу него и за разлика от Георги Илиев, за него не си спомнят с толкова добри неща.

Но трябва да се отчете фактът, че Локомотив Пловдив има най-безскрупулната история със собственици в годините на прехода. Много интересна флора и фауна премина през "Лаута" и Коко Динев е по-скоро един от по-светлите герои.

8. Следващият човек е смятан за унищожителят на бургаския футбол, а това определение съдържа и доста голяма доза несправедливост. Митко Събев през нулевите години на сегашния век беше тръгнал да прави футболен проект от типа на лондонския Челси. А пък привлечените от него директор Фреди Бобич и треньор Красимир Балъков планираха да внедрят немската метода. Напълно бял проект без никакъв мутренски привкус, който да стане пример за подражание. Проектът беше и богато финансиран с участието на община Бургас. Но както се казва всяко чудо за три дни. Около три сезона продължи илюзията, че в Бургас се прави нещо непознато по нашите ширини. И след това парите свършиха, Събев се оттегли неофициално като спря да дава и да се интересува, а благодарение на Пламен Киряков и Херо, отборът премина на икономичен режим и дори постигна по-големи успехи. Но за бургазлии гробокопачът се нарича Митко Събев. Днес в Бургас футболът е с марка далеч от елитната.

9. Нямаше как да се мине без екзотика. Името е за въпрос за 100 хиляди в "Стани Богат". Само не знам четирите варианта за отговор, но верният е един и той е "измамник". Турският предприемач Фейзи Илханлъ доста добре налъга футболната общественост в старопрестолния град. Тук ще си послужа с цитатите от самия Илханлъ - "Целта на Етър е да играе в европейските турнири и да стане нов Лудогорец Разград". На другия ден тогавашния старши треньор на Етър Цанко Цветанов уточни, че турчинът не е бил разбран добре и всъщност целта е да останат в елитната група. А само два месеца по-късно вече стана ясно, че цел няма, а всичко е една голяма лъжа. Естествено, всичко това бе съпроводено с огромно "виолетово" недоволство. Илханлъ изчезна бързо, а Етър след него дълги години пребиваваше в различни ниски нива на българския футбол.

10. И завършвам с актуален собственик с големи проблеми с феновете. Натрупването на буквата "с" е търсен ефект. В началото на май такива наблюдатели като мен бяха сюрпризирани от интервю на Иван Василев, който с пълна увереност заявяваше, че дните му като мажоритарен собственик на Локомотив (София) се преброени. А причината за неговото неочаквано оттегляне са феновете. Споменах, че "железните" са особена порода хора и с тях излизане на глава няма. Но Иван Василев, известен още като Бозата е спасителят на тази важна за нашия футбол марка. Локомотив можеше и да го няма ако не беше Василев.

Друг е въпросът, че моралните стандарти на гласовитата агитка и най-вече на моя приятел Красимир Митов, са твърде високи и те не търпят дори най-малки съмнения в провеждане на "нередни" мачове. А някои от тези на Локо определено оставиха такива съмнения през пролетта. И тук поставям поантата - феновете са били и винаги ще бъдат коректив на всеки чорбаджилък. А техният остен ще боде в някои точно определени части управителното тяло.

Прави или криви - такива са феновете.