Във футбола няма вчера, а само днес и утре. Това банално клише стана изключително актуално за много клубове, които до вчера мечтаеха за нови върхове и надграждане на успехите, а в края на настоящия сезон е много вероятно да потеглят към преизподнята на вторите дивизии. Някои от тях "асансьорът" ще ги върне бързо обратно, но за други изгнанието може да продължи с векове.

Такъв пример имаме с европейския шампион от 1983 година Хамбургер, който допреди "голготата" бе смятан за втория по мощ и сила клуб в Германия. Сега отново колосът от Севера с танталови мъки се опитва да си възстанови елитния статут, но е много вероятно да пропусне пак целта.

За радост или съжаление нямаме българско участие в "престижната" класация. Кандидат бе Ботев (Пловдив), който бе известно време на дъното, но се съживи и завършва кампанията в спокойни води с радостта от връщането на "Колежа". Втората половина на месец май и началото на юни ще бъде период на пролети горчиви сълзи. На много пълни до крайния си предел стадиони ще има безутешни погледи с безкрайна мъка в тях.

1. За шесткратния шампион на Испания и осемкратен носител на Копа дел Рей часът на истината неумолимо наближава. А освен споменатите отличия, Валенсия притежава още Купата на панаирните градове, Суперкупата на Европа и отличието в КНК. Прибавете и два финала за Шампионска лига в началото на века, съвсем неотдавна. Напълно заслужено "прилепите" са смятани за трети по значение испански клуб след Барса и Реал. И след години пагубна трансферна политика на 70-годишния им собственик от Сингапур - Питър Лим, славният тим от стадион "Местая" е на седем крачки от отпадането. Всеки мач оттук-нататък за тях е финал, а феновете на клуба недоумяват дали пък Лим не се е прицелил в огромната компенсация, която Валенсия ще получи при отпадане. Още един голям клуб е близо да не оцелее през кампанията.

Но на някогашния финалист за купата на УФА през 1987 - Еспаньол, няма да му е за първи път. Във втория по важност отбор на Барселона, за разлика от Валенсия, добре познават движението на асансьора.

Снимка: Getty Images

2. Ситуацията в английската Висша лига е историческа и без аналог. Битката на върха вече се изясни, но в дъното ще ври и кипи до последния кръг в началото на юни. Три големи исторически марки и един скорошен шампион са в пряка заплаха да се лишат от елитния статут и да потънат в тежки финансови неволи. Вечният член на английския Топ 6 - Лийдс Юнайтед, е на път отново да преживее познатия кошмар с изпадането. Същите облаци са надвиснали над двукратния европейски шампион Нотингам Форест.

Във витрината на Евертън също има европейски трофей и шампионски титли, но при "карамелите" болката ще е особено мъчителна, защото те нямат опит с падения и възходи през последните 50 години. И рискуват да се закотвят задълго в ада, наречен Чемпиъншип. Шампионът от 2016 година - Лестър, не изпадна в следващата година, а бе близо. Но съдбата забавя, а не забравя. Някой от четирите клуба ще оцелее, но поне два ще изпият до дъно от горчивата чаша.

3. В Бундеслигата три големи марки се борят с всички сили да не преживеят отново познатия кошмар от края на сезона. "Старата дама" Херта Берлин - шампион през 1930 и 1931, Шалке 04 - със спечелени седем титли в периода от 1934 до 1958, и Щутгарт с две салатиери от модерната ера на Бундеслигата. Има сценарий, в който и трите вкупом могат да се окажат ненужни и да насочат към втора Бундеслига, където ги чакат вълци и чакали. И през този сезон големи футболни дестинации мизерстват в преизподнята, а малки тимчета като Дармщад и Хайденхайм летят към мачове с Байерн, Дортмунд и Лайпциг. Каква огромна загуба ще е изпадането на Херта, Шалке и Щутгарт се открива в следния факт - берлинчани играят пред 75 хиляди зрители, в Гелзинкирхен 65 хиляди пукат по шефовете "Велтинс арена", а 60 хиляди подкрепят швабите на "Мерцедес Бенц". Общо 200 000 хиляди билета на домакински мач, по средно 100 евро, отиват "в коша".

Снимка: Getty Images

4. И Серия "А" е на път да даде две свидни жертви в края на кампанията. Шампионът на Италия от 1991 година и финалист за КЕШ от 1992 Сампдория вече се сбогува с елитния си статут. И в Генуа подобно на Валенсия иде реч за безумно управление на финансите, което неизбежно доведе до колапкс. С тези играчи и този треньор, "синьо-белите" бяха напълно обречени. Един път стомна за вода, два пъти и на третия се счупи. Добрата новина е, че поне стадион "Мараси" няма да остане без елитен футбол. Благодарение на усилията на Алберто Джилардино, Дженоа се завръща триумфално в първата лига. А Сампдория, за съжаление, може да последва съдбата на Киево, които вече пребивава в Серия "С". А съществува сериозна вероятност и на "Бентегоди" във Верона да не се играе първокласен футбол. Местният Хелас Верона с нокти и зъби драпа за оцеляване, но надвисналияг дамоклев меч въобще не се е разминал. А "жълто-сините" през 80-те станаха шампиони, преодолявайки Наполи на Марадона, Милан на Ван Бастен и Гулит, и Ювентус на Платини и Бонек.

 5. Драми във Франция, Турция, Гърция, Португалия няма, но в нидерландската Еередивизи една голяма марка казва сбогом след десетки години успешно присъствие. Грьонинген не е от грандовете, но винаги е присъствал в първата половина на таблицата. И много често се е класирал в местата, даващи право на европейско участие. Носителят на купата на Нидерландия от скорошната 2015 година все още е на предпоследно място в Ередивизе, но "по-авторитетна" е серията му от седем поредни поражения. В Нидерландия тази седмица няма кръг заради финала за купата между ПСВ и Аякс, но през следващата "зелено-белите" вече и официално ще са изпаднали. Грьонинген е клубът, създал братята Роналд и Ервин Куман. Неслучайно прозвището на клуба е "Гордостта на Севера", защото на техния уникално красив стадион "Юроборг" със срамни загуби са си тръгвали Атлетико Мадрид, Интер Милано, Партизан, че дори и ... Етър (Велико Търново) е побеждаван с 3:0.

6. И в източната част на континента се случват футболни драми. В Унгария през този сезон два от някогашните грандове са на път да се лишат от специалния си статут. А един друг пък е като лъва, който се готви за скок. Хонвед, отборът на Пушкаш, Божик, Цибор, Кочиш, и градския им съперник Вашаш, вече се качиха на асансьора, който ще ги отведе във второто ниво на унгарския футбол. Хонвед с 14 титли на Унгария, последната от които преди само 7 години, когато начело на отбора бе сегашният италиански селекционер на "маджарите" Марко Роси. Клубът, който заради събитията през 1956 г. помогна за начало на серията от купи на шампионите на Реал. И Вашаш с 6 титли и 4 купи на Унгария, и един знаменит полуфинал за КЕШ през 1958 година. И един горчив спомен за феновете на ЦСКА, причинен от загубата с 1:6 в КЕШ през 1957-ма. А големият завръщащ се след изгнание е МТК. Те пък имат "само" 23 титли на Унгария.

Снимка: Bulphoto

7. Това, което не се случи на Лестър преди няколко години, е на път да стане факт с шампиона на Швейцария за 2022-ра Цюрих. Ако с днешна дата феновете на Цюрих трябва да гласуват за титлата, вероятно биха си я спестили, предвид мизерията, която им се налага да преживяват. При това от швейцарския елит отпада само един и преди началото на кампанията никой в Цюрих не си е помислил, че може да им се случи това приключение. Няколко кръга преди края, Цюрих е само на 4 точки пред последния Винтертур, а временната форма е такава, че скоро може да има "ротация" на дъното. В половината от досега изиграните 30 кръга Цюрих бе твърд фенер на колоната. За протокола, този клуб е 13 пъти шампион на своята страна и два път е достигал до полуфинал за КЕШ. Но пък след като изпадна през 2016 година, преживяването може да му стане и навик.

8. Полската Екстракласа не е сред най-рейтинговите първенства, но компенсира с уникалната си конкурентност. Екстралигата може да кандидатства с успех за най-малка точкова гъстота. И този сезон не прави изключение, защото осмото и 16-ото място ги разделят само 6 точки. И точно на фаталното 16-място се е закотвил Шльонск от Вроцлав. Клубът определено няма статута на Легия или Висла, но в историята си има две спечелени титли, като най-любопитно е, че точно в годините на своя възход винаги и срещал български клубове в Европа. През 1977 година това е Левски, а през 2011-а - Локомотив (София).

Шльонск може и да няма планина от успехи, но има страхотен стадион за 45 хиляди зрители и което е по-важно - последователи, които го пълнят. И ще бъде някак нелогично клуб с толкова ясни предимства да отпадне, а шампион да стане напълно анонимният Раков от градчето Ченстохова, който няма лицензиран за Европа стадион.

9. Някой би възразил, че Дънди Юнайтед няма право да претендира за значимо присъствие в историята на шотландския клубен футбол, но фактите ще го опровергаят. В летописите на "оранжево-черните" с огромни букви се мъдри Ерата на Джим Маклийн. Тогава Дънди Юнайтед бе страшилище не само в Шотландия, но и в Европа. Шампион на страната за 1983 година, полуфиналист в КЕШ през 1984-а и финалист за купата на УЕФА през 1987-ма. Невероятни постижения, гърмът от които още отеква на стадион "Танадайс". Уви, всичко това са само спомени от славното минало. В последните години Юнайтед прекарва повечко време във второто ниво, а твърде вероятно е късметът отново да им обърне гръб и в сегашната кампания. Но пък сезонът може да завърши вълнуващо, ако в баража за влизане/оставане се срещнат Дънди Юнайтед и Дънди ФК. Този мач със сигурност ще затъмни всичко останало в Шотландия.

10. И някак не на място в класацията попада словашкият Тренчин. Първо, те не са никакъв голям клуб и второ, може пък и да се спасят. Но пък някак не отива на шампиона на Словакия от не толкова далечните 2015 и 2016 г. да трепери за мястото си в едно от сравнително слабите първенства на Стария континент. Прибавям и факта, че Тренчин дълги години беше скачен съд с великия Аякс Амстердам. В словашкия клуб се прилагаше пълното "ноу хау" на Аякс и това донесе видими успехи. Тренчин се утвърди дори в турнирите на УЕФА, като през сезон 2018/19 година стигна до групова фаза на Лига Европа. Но видимо нещата зациклиха, веднъж Тренчин стигна до бараж за оставане, а сега историята е на път да се повтори.

Снимка: Getty Images