Националният ни отбор по футбол изигра поредния си безличен мач - загуби с 0:1 от Иран в контрола, белязала завръщането на представителния ни тим в Пловдив за първи път от 40 години насам.

И нека първо уточним, че големият проблем на вчерашния мач не е загубата, при това в контрола. Факт е, че играхме срещу по-добър от нас и най-вече доста по-опитен тим - 22-и в ранглистата на ФИФА.

10 от вчерашните ирански титуляри играха на Мондиал 2022, осем от тях бяха част и от състава на Световното и четири години по-рано, а двама дори имат три планетарни шампионата зад гърба си. По ирония на съдбата, единствен без мач за Световно бе голмайсторът Мохамад Мохеби.

Ясно е, че говорим за изключително опитен противник, но големият проблем е, че България не показа абсолютно нищо срещу него. Не сме очаквали да ги надиграем, да ги разгромим или нещо подобно, но очаквахме поне да опитаме да играем футбол.

Нито смислени атака, довела до чисто положение, нито някаква организация в играта. Нищо смислено за 90 минути, а след изказванията на хора от тима се чудим дали те всъщност разбират спорта, който практикуват, или просто се опитват да ни заблудят с думите си.

Изключвайки капитана Кирил Десподов, който в прав текст заяви, че сме си правили "чики-рики" на терена, останалите начело със селекционера обясняваха за правилния път, по-който вървим, както и за добрия мач, който сме направили.

Самият селекционер Младен Кръстаич, който е играл футбол на високо ниво в Бундеслигата и е водил родината си на Мондиал каза след мача, че сме играли организирано и вървим по правилен път.

Играта ни в отбрана вчера бе всичко друго, но не организирана, а ако правилният път е просто да излизаш и да отбиваш номера срещу стойностни отбори, срещу които контрoлата действително е шанс да опиташ да се надиграваш, то господин Кръстаич вероятно се опитва да ни заблуди, защото трудно ще повярваме, че след толкова години в Шалек и Вердер, представите му за организация в играта са вчерашната продукция.

Истината е, че България нито играе здраво в отбрана, чакайки шансовете си на контраатака, нито играе агресивен пресиращ футбол, нито играе с дълги и продължителни разигравания. Всъщност не знаем точно какво играе и как опитва да печели мачовете си България. 

Дебютиралият на вратата Димитър Митов пък с усмивка каза, че сме изиграли добър мач.

Може би е визирал своята индивидуална игра и допуснатият само един гол, но ако това са представите му за добра игра цялостно на отбора, то отново говорим са проблем изобщо в стандартите, които гоним.

Сред изказванията на други спрели се пред журналистите играчи личат доста заучени фрази за "добър мач", "имахме си своите шансове", "израстваме" и "добра проверка".

Ами не, момчета, в проверката нямаше нищо добро.

Идеята на тези мачове срещу опитни състави е да се опиташ да играеш футбол срещу тях, а не да тичаш хаотично 90 минути и накрая да си доволен, че си паднал само с гол.

Истината е, че стандартите за начин на игра, чисто за футбол са занижени до брутално ниско ниво. Не говорим за резултати, за всеки е ясно нивото на футболистите ни и не очакваме чудеса и победи над европейските колоси. Дори и победа над Иран не очаквахме, но пък трябваше да има опит за такава.

Говорим за неща като опит за смислен футбол с наличния потенциал, пък докъде им стигнат силите. Защото снощи такива опити нямаше, но явно това е правилният път, поне според Кръстаич.

Въпросът е дали с тези изказвания треньор и играчи опитват да заблудят нас феновете, че всъщност нещо са направили, или по-страшният вариант, че наистина го вярват.

Защото ако е така, то говорим за тотална загуба на връзка с реалността.

Видяхме разликата в двата мача от квалификационната ни група, които се играха вчера. Литва - Черна гора (2:2) и Сърбия - Унгария (1:2).

На терена не бяха колосите на европейския футбол, но имаше четири отбора, които играеха футбол, всеки според възможностите си. Опитваха и имаха план какво да направят, нямаше отбиване на номер и "чики-рики".