17-11-2017 20-11-2018

Дойде ли ерата на футболистите, на които не им пука за футбола?

Не са малко звездите, които открито признават, че не гледат мачове

17:45 | 21 април 2023 | Редактор: The Athletic 6 4598 Снимка: Getty Images

Преди близо три десетилетия един от най-колоритните типове във футбола Вини Джоунс, изръси крилат лаф в студио на британска телевизия: "Аз мачове не гледам. Не ми харесва да гледам играта, обичам само да я играя. И то, защото печеля добри пари от това".

И тогава на мнозина това се струваше странно.

И ако той го твърдеше по-скоро в пореден опит да бъде различен и екстравагантен (или пък наистина не е гледал, защото и не се предаваха толкова много по телевизията в онези години), то модерен тренд явно става звездите от терена да не се интересуват много-много от това да гледат мачове.

Съвсем сериозно - въпросът "Пука ли им на футболистите за футбола" си е актуален. А той поражда и още един: "Трябва ли да ни пука, ако не им пука?"

Прекият повод е интервюто, дадено наскоро от Бен Уайт, английски национал от Арсенал, който прави много силен сезон за лондонския клуб. Момчето съвсем чистосърдечно си призна, че не гледа мачове.

"И като малък не гледах, не го правя и сега. Тренирам здраво, играя - това ми доставя огромно удоволствие. Но да гледам мачове - забравете. Не е за мен. Знам, че Патрик Виейра е бил добър играч за Арсенал, но не съм гледал негови мачове и не знам повече подробности."

За немалко фенове на този отбор това си е скандално. Виейра е легендарен капитан от съвсем недалечното минало.

Съотборник на Уайт обаче разкрива, че той изобщо не се прави на интересен в това интервю. Наистина не се интересува, не гледа, понякога го улавят, че дори не знае класирането, ако изключим на кое място е Арсенал. Не е наясно с имената на съперниците от другите отбори, научава каквото трябва в дните, преди да се изправи срещу конкретния противник. И се справя доста добре, ако съдим по резултатите. И все пак - малко странно, не можете да не признаете!

По-дълбоко проучване обаче ще покаже, че Бен не е първият. И далеч не е единственият.

Недалеч от него в Северен Лондон живееше Беноа Асу-Екото, който няколко години бе ляв защитник на големия враг Тотнъм. Той също даваше интервюта в този дух.

"Не бих казал, че мразя футбола, защото това е професията ми - казваше бранителят. - Отивам на тренировка в 10.30 часа сутринта и се държа професионално. След 13 часа вече не се интересувам от футбол, защото ангажиментът ми в клуба за деня е приключил. Тогава слагам едно яке и тръгвам из Лондон с Ойстер картата си за пътуване. Това ми е далеч по-интересно, отколкото да гледам някой мач."

Асу-Екото не играе вече, но в последните години се чу, че е започнал нова кариера - на актьор във филми за възрастни. Ето това също е работа, която вероятно приема професионално, но няма да ни учуди, ако я харесва повече и извън работно време.

Снимка: Getty Images

Вратарят на Барселона Марк Андре тер Щеген (горе) си признава, че уикендите му са пълна скука, като изключим двата часа, в които играе за отбора в поредния мач.

"Книги, ако сме на лагер и гостуваме. И понякога някой филм. Ако сме у дома, качваме се на колата със семейството и отиваме около града, за да сме далеч от шумотевицата. Не съм гледал нито един мач от първенството, освен откъси от тези на съперниците на Барса, когато ни ги пускат за анализ", признава германецът.

Често причина за такава незаинтересованост е прекалената заетост в социалните мрежи или ангажименти около реклами, събития, на които звездите са канени постоянно и други подобни. Но понякога става дума за съвсем съзнателна и търсена изолация от мачовете. Стига се и до конфузни ситуации.

Наскоро поканиха Михаил Антонио (долу) от Уест Хем, който е една от звездите на Висшата лига, да анализира понеделнишки мач в студиото на "Sky Sports". Оказа се, че той не е гледал "чак толкова мачове" на отборите, които играеха в двубоя. А след няколко минути на шеги по темата, направо си каза, че не ги е гледал нито веднъж в цял двубой. "Да ви кажа, аз не съм много по това да седя пред телевизора и да гледам футбол", призна нападателят.

Което не му пречи да ниже голове в най-силното първенство.

Възприемането на футболните звезди от терена като хора, които "са длъжни да обичат футбола като фенове", е по-скоро илюзорно. Да, на привържениците им се иска да е така, защото някак ги прави по-драги на обикновения фен. "И те са като нас, преживяват всичко", един вид.

Но всъщност нещата могат да бъдат погледнати от друг ъгъл. Всеки човек може да си зададе въпроса колко време отделя за работа в извънработните си часове, ако не е нещо наложително? И би ли седял да гледа предавания по темата, ако 50 часа седмично се е занимавал с точно тази тема?

И пак - друг ракурс. Но пък футболът не е точно като всяка друга работа, нали? Ако си станал футболист, значи като всеки един от нас си гонил топката с желание, имал си любим играч, гледал си и си преживявал големите мачове... Така е, но просто очевидно има различни начини да обичаш играта.

Или пък живеем във времето, когато пресищането от футбол по телевизията е засегнало и тези, които създават продукта и са вътре в него.

Преди години Роберто Баджо, един от най-големите играчи на цяла генерация, бе известен с това, че по няколко дни след големи мачове се изолираше. Ходеше на лов, изчезваше от града с изключен телефон. Клубът бе предупреден. Баджо не следеше резултати и не гледаше мачове. Но когато дойдеше неговият ред да покаже на терена магията си, нямаше колебания.

Някои хора биха казали, че няма проблем да си футболист на най-високо ниво и да не гледаш футбол. Други обаче ще вметнат, че може би не е най-разумното нещо на света да си го признаваш публично, познавайки природата на феновете. Тях ги докача по някакъв начин, отдалечева те от тях и създава идеален повод да бъдеш атакуван с този аргумент, ако не се представяш добре.

Казано честно, ако и за това им пука на футболистите, при целия водопад от критики, насмешка, онлайн обиди и "масова експертност" из социалните мрежи около всяко тяхно действие на терена... Това може да доведе до психическа нестабилност, не мислите ли?

Може би пък така е по-добре. Какво, ако не ти пука за останалите мачове, ако в тези, в които играеш, си добър?

Изобщо - спорен въпрос, но очевидно той се е появил, защото тенденцията е налице и вече е публично изразена.