Финалът в Киев: Драмите на 21-ви век
Да си припомним великите финали, като някои от тях асоциираме и със съботните герои
Киев ни зове с пълна сила и вече сме в седмицата, в която се говори само за един двубой в Европа. Защото нищо друго няма значение.
В битка за трофея в Шампионската лига се впускат два отбора, на които не им чуждо чувството на триумфа на най-голямата сцена. Два отбора, които имат наследство, което им позволява да не се страхуват от никой съперник.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ СТРАХОТНИТЕ ФИНАЛИ >>> (25)
Но няма никакво значение кой каква я е свършил по пътя към финала, защото той е в един мач и всичко се решава в 90 минути. Историята ни е доказвала, че стигне ли се до решителен двубой в Шампионска лига - фаворити и аутсайдери няма.
При могъщото нападение на двата съперника, което забиваше безброй голове в последните осем месеца, е трудно да сме сигурни кой ще удари пръв и кой ще надделее.
Ще си припомним най-паметните и драматични финали на новия век. Когато те са свързани с "Реал", ги асоциираме с победи, а когато в тях е "Ливърпул", трилърът е гарантиран.
15 май 2002 година, Зизу е футболно божество
Треньорът на "Реал" Зинедин Зидан не е чужд на успехите в Шампионска лига и бързо се нареди до най-големите светила и като играч, и като наставник в турнира.
Представянето му на финала с "Леверкузен" през 2002-а бе поезия на игрището. След бързи голове на Раул Гонзалес и Лусио в двете врати в първите 15 минути, големият мач обещаваше зрелище.
В края на първото полувреме, шест минути след като Димитър Бербатов влезе на терена, Зизу взриви "Хемпдън Парк" с най-великия гол в новата история на Шампионска лига.
Роберто Карлуш, който твърди че е направил гениално центриране, изрита на сляпо топката към наказателното поле и тя падна право на левачката на французина. Самото движение на Зидан и летежа на кълбото към вратата на Ханс-Йорг Бут е емблематично и се запечата в съзнанията на всички, които са гледали този мач. Завинаги и без значение кой отбор обичат.
Зизу донесе деветата купа на Кралете, а кой ли тогава е предполагал, че ще дари още две и като треньор. Може и да са три.
25 май 2005 година, "Ататюрк" още се тресе
В историята на футбола има финали и Финали. Един в Шампионската лига остава незабравим. Онзи емблематичен отбор на "Милан" се изправи срещу не толкова бляскавата селекция на "Ливърпул" в Истанбул.
Гол в първата минута на Малдини и още два на Ернан Креспо до полувремето отчаяха мърсисайдци. Това, което им се случи е досущ като тазгодишните им мачове в квалификациите на ШЛ - безмилостни първи полувремена.
Великите отбори обаче имат качество, което ги прави велики - не се предават и в най-тежките моменти. Звучи клиширано, но историята упорито ни го доказва. След 50-а минута "Ливърпул" заби три гола за шест минути - постижение, което няма своя прецедент във финал на най-големия европейски турнир.
Мнозина още нямат обяснение как това се случи. Защита изградена от Неста, Малдини, Стам и Кафу не може да допусне подобно нещо и в най-големите си кошмари. Но тогава ги изживя.
Дузпите позлатиха тима на Рафаел Бенитес за пети път и споменът за европейска слава остава най-пресен. Сега остават надеждите за нов повод.
21 май 2008 година, най-скъпото подхлъзване в историята на спорта
Имаше времена, в които английският футбол бе рамо до рамо с испанския в европейските клубни турнири. Помните ли ги? Започваме да ги позабравяме все по-често, но на Острова не могат да изтрият от съзнанието си онзи английски финал.
"Челси" и "Манчестър Юнайтед" се изправиха един срещу друг в Москва като най-заслужили финалисти. "Червените дяволи" изхвърлиха "Барса" с онзи епохален гол на Пол Скоулс, а "Реал" отпадна от "Рома", който по-късно също бе покосен на "Олд Трафорд".
"Сините" от Лондон от своя страна пребориха "Ливърпул" в епични полуфинали, завършили с продължения.
В Москва имаше съзвездие от играчи - двете най-класни единайсеторки и на двата клуба в този век. Емблематичните лица и до ден днешен биват асоциирани с тези отбори.
А първият гол във финала бе дело на човек, който не се крие от големите мачове - Кристиано Роналдо. Португалецът отбеляза попадения в общо три финала и само Алфредо Ди Стефано може да се похвали с по-добро постижение - в пет.
Франк Лампард възстанови равенството на "Лужники" в края на полувремето и след нови драматични 75 минути се стигна до дузпи.
Под руския проливен дъжд по ирония на съдбата Роналдо бе единственият за "Юнайтед", който не вкара от 11-те метра. Капитанът на "сините" Джон Тери, който можеше да донесе купата на своите, се подхлъзна и потъна в сълзи. Триумфът бе за Кристиано и "Юнайтед". Португалецът е с четири спечелени финала от общо пет изиграни.
19 май 2012 година, съдбата си върна с лихвите на "Челси"
"Байерн" посрещна "Челси" във финала на Шампионската лига в перфектния сценарий за баварска купа. Какво можеше да се обърка? Много неща. Сюжетът бе толкова злощастен за германците, че и най-големият им враг не би могъл да го измисли.
Те доминираха в хода на целия напрегнат мач и стесняваха обръча около вратата на Петър Чех, но завършващите им удари летяха или в аут, или в тъч.
"Челси" под ръководството на Роберто Ди Матео се защитаваше храбро и почти успя да устои на набезите. Всичко това до 83-а минута, когато Томас Мюлер разстреля с глава Чех отблизо. Трофеят вече се гравираше с името на домакините.
В 88-а минута обаче Хуан Мата центрира прецизно от корнер и Дрогба отклони по великолепен начин, за да прати мача в продължения. Крясъците на английските фенове още звучат на "Алианц Арена". И в добавените 30 минути германците окупираха вратата на съперника. Дрогба можеше да стане и антигерой, след като направи дузпа, но тя бе пропусната от Робен.
"Челси" оцеля и се добра до дузпите, където решителната бе вкарана от не кой да е, а точно котдивоареца. Съдбата си върна на "сините" и отне от "червените", които триумфираха година по-късно.
24 май 2014 година, "Атлетико" докосна купата, но звучно я изпусна
Домакин на първия от двата финала между "Реал" и "Атлетико" е Лисабон - град, който е добре познат на Кристиано Роналдо и в който звездата му изгря.
Е, в този мач португалецът далеч не грееше. Беше обезвреден по перфектен начин от здравата защита на Чоло Симеоне и името му почти не се чуваше за добри поводи в редовните 90 минути.
"Дюшекчиите" чакаха своя шанс и знаеха, че той ще дойде, защото историята със сблъсъците им с градския съперник подсказваше това. И шансът дойде в 36-а минута, когато Диего Годин откри след удар с глава.
"Реал" не се притесни, защото бе наясно, че има цяло полувреме пред себе си. Само че голът така и не влизаше въпреки страховитите пробиви на Гарет Бейл и Анхел Ди Мария. Времето течеше безмилостно и дойде продължението.
В третата минута от него капитанът Серхио Рамос се извиси след центриране от корнер на Лука Модрич и шокира играчите в бяло и червено. Те бяха неузнаваеми в продълженията, сякаш се бяха предали. Допуснаха три гола в рамките на десет минути и мечтата им безмилостно отлетя. Две години по-късно и дузпите не бяха в тяхна полза при нов трагичен развой.
Но затова "Реал", "Ливърпул" и всички горепосочени шампиони са големи клубове. Драмата ги обича и ги облива със слава.