17-11-2017 20-11-2018

Футболът бе първата му любов. Но стана баскетболна легенда. Стив Неш на 50

Роден в Африка, израстнал в Канада и стигнал до върха в САЩ - една необичайна история

09:04 | 7 февруари 2024 5 1615 Снимка: Getty Images

Името му е синоним на отборна игра. Първата му голяма любов е футболът, но после се преориентира към паркета, за да се превърне в един от най-добрите плеймейкъри, хващали в ръце баскетболна топка.

Стив Неш е роден в Йоханесбург на 7 февруари 1974 година, майка му е от Уелс, баща му е от Англия, а самия той израства... в Канада. Комбинация, от която надали някой би си помислил, че ще се появи легенда на баскетбола, но всъщност се случва точно това.

Когато си подрастващ в Канада, най-нормалното нещо е да мечтаеш да играеш хокей на най-високото ниво в света - НХЛ. Все пак това е страна, в която този спорт е религия и начин на живот. А пък да кажеш, че искаш да играеш в НБА - това е равносилно на гаранция за подигравки.

Но пък нали и точно за това са стереотипите - да бъдат чупени и прескачани.

Още като дете Неш е талантлив във всеки спорт, с който се захваща, но в един конкретен изпъква наистина много над всички останали. И това е този с оранжевата топка.

Стивън Джон Неш играе в малката гимназия "Сейнт Майкълс" във Виктория, Британска Колумбия, а след това получава шанс за изява от университета Санта Клара. Гимназиалният му треньор Иън Хайд-Лей изпраща писма за звездата си на близо 30 университета, но единствно от калифорнийския колеж проявяват интерес и искат да го видят на видео, след като в последната си година в гимназията има средно по 21.3 точки, 11.2 асистенции и 9.1 борби като статистика - доста приемливо за някой, започнал да играе късно - на 13 години.

"Единственото, за което се притеснявах и бях нервен, когато видях записите му, бе това дали някой друг няма да го забележи. Някое от големите училища. Не е нужно да си нобелов лауреат, за да видиш, че това момче може да играе баскетбол дяволски добре", връща с еназад във времето Дик Дейви - треньор на Санта Клара в онзи момент.

Но после допълва - "Неш беше най-ужасяващит защитник, който съм виждал". Първоначално получава стипендия само за един сезон, но след като в първия кръг на Мартенската лудост, финалната надпревара в колежанския баскетбол, Неш и съотборниците му шокират отбор №2 в страната, Аризона, вече е ясно, че ще играе още няколко години, разбира се, с пълна стипендия.

По време на престоя си в колежа Неш е двукратен "Играч на годината" на конференция West Coast, а години по-късно №11 ще бъде изваден от употреба в негова чест. Постепенно привлича вниманието към себе си и започва да се говори за НБА, където стига през 1996.

Избран е под №15 в Драфта от Финикс, само два избора след Коби Брайънт.

Началото е далеч от бляскаво, на практика е четвърти избор зад познати вече имена като Джейсън Кид, Кевин Джонсън и Сам Касел. В крайна сметка обаче остава в Аризона само две години, след което е пратен към Далас, където постепенно започва да показва на всички на какво всъщност е способен.

В Маверикс издържа шест години, за да се озове обратно във Финикс, където от втори опит вече всички виждат най-доброто от Стив Неш.

Три поредни сезона е №1 по асистенции средно на мач в НБА, а в първите два от тях е избран за "Най-полезен играч" на сезона. С канадския диригент начело на нападението, "слънцата" играят изключителен баскетбол.

Снимка: Getty Images

Но както в Далас и Финикс, така и в остатъка от кариерата си (на баскетболист), не успява да стане шампион.

"Още от началото на кариерата му бе ясно, че той вижда неща и ситуации, които убягват на другите. Намираше пробойни в противниците, също така невидими за останалите. И честно казано, много пъти наистина просто не го разбирахме. Беше няколко хода напред от всичко", разказва един от най-близките му приятели от детинство - Ал Уайтли, който по-късно се събира с Неш в Далас, където отговаря за екипировката на Маверикс.

"Да, като ученик го бях виждал да прави съперниците да изглеждат смешни. Но по-готиното е, че успях да го видя да прави със същата лекота това и в НБА", добавя той.

Съперници, съотборници и анализатори са категорични - Неш има умението да контролира темпото и мачовете. Прави така, че вижда в главата си всичко на забавен каданс, а после просто хвърля пореден пас-куршум, разсичащ защитата.

Снимка: Getty Images

Влиянието му върху НБА и развитието на играта е толкова голяма, че в Лигата в нарицателно се превръща понятието 'Nash it' - било то, когато трябва да се изиграе перфектен заслон, както неведнъж правеше с Дирк Новицки (Далас) и Амари Студамайър (Финикс), или пък когато даден играч е притиснат, но трябва да се спаси от трудната ситуация с дрибъл.

И е ясно - този термин е символ на уважение към всичко, което Стив Неш представляваше на терена. И до днес продължават да изучават играта му, макар да е далеч от активния спорт вече години наред.

Освен двете награди за MVP, за 18 сезона при най-добрите, 191-сантиметровият канадец, роден в Южна Африка, играе осем пъти в Мача на звездите и седем пъти е в символичните отбори на сезона.

Статистиката му за 1217 мача е такава - 14.3 точки и 8.5 асистенции, но несъмнено най-впечатляващи са петте такива, в които е най-добър подавач в Асоциацията с поне 10.5 асистенции средно на мач. В плейофите в още по-впечатляващ със 17.3 точки и 8.8 асистенции в 120 мача, но нито едно достигане до Обетованата земя - финалите.

A също така е №5 по асистенции в историята.

Приключва кариерата си през 2013-а в Лос Анджелис Лейкърс. Изкара и три сезона като треньор на Бруклин между 2020 и 2023-а.

През 2017-а все пак стана шампион - като консултант на Голдън Стейт Уориърс.

Снимка: Getty Images

Не забравя и футболната игра, в която инвестира години наред - съсобственик е на Ванкувър Уайткепс от Мейджър Лийг Сокър, бе един от пионерите на Женската професионална лига по футбол в САЩ, а през 2016-а година се сдоби с акции на испанския елитен Майорка. И разбира се, играе при всяка възможност.

Последното му увлечение е да инвестира в професионално първенство по лакрос в САЩ.

Днес вече момчето със смели мечти за НБА е на 50 години.

И категорично няма по-велик канадски баскетболист от него.