Гара Чаруа - легендата за небесносинята фланелка на Уругвай
Как една тримилионна нация стана институция във футбола
Уругвай е първият световен шампион по футбол. Нация, дала на играта велики фигури, големи спомени. Но легендата за това какво е футболът за уругвайците - тази за Гара Чаруа, няма как да ви бъде разказана от нито една статистика или спечелена от отбора купа.
Светът не го забелязва, но е впечатляваща гледка.
Едрата фигура на мургавия мъж бавно се отправя към вратата, опитвайки да запази равновесие върху терена, вибриращ от земетресението наоколо. Над 200 000 души, ревящи в един глас, скачащи върху недовършените и злокобни тераси на "Маракана" - това е поне 5 по скалата на Рихтер.
Уругвайският капитан Обдулио Варела не бърза.
Той върви, тътрейки крака към вратата. Вади топката от мрежата и я тупка два пъти в земята, оглеждайки се да види къде е английския съдия Джордж Рийдър. Отива към него, пак без да бърза. И започва да спори за засада. Такава няма и Варела го знае отлично.
Цялото ювелирно изпълнение отнема близо 2 минути. Преди да занесе топката в централния кръг на терена след напълно редовния гол на бразилците (а Варела е наясно, че е такъв), тътенът вече е поутихнал. Земетресението е приключило.
"Сега е време да ги победим, момчета!", казва на съотборниците си.
Останалото е история. Уругвай обръща мача и печели световната титла през 1950-а насред Рио, в невъзможната обстановка и напук на всякаква логика срещу 200 000 бразилци. Обрат до 2:1 при положение, че на бразилците им стига реми!
Варела е мулат, "афро-американец", както го нарича пресата в Европа, където случаят с умишленото забавяне на играта за укротяване на трибуните се прочува.
Всъщност - той носи духа и чертите на "чаруа". Племето, което се заселва около реката Ла Плата и е символ на уругвайската непримиримост и войнственост.
Варела преди мача прави още неща, които стават основа на един футболен мит, за който може и да не сте чували.
В съблекалнята преди мача той вижда бразилски вестник. Заглавието е "Световни шампиони" над снимка на отбора на домакините. Трябва им реми, след като разбили всички конкуренти по пътя към титлата. Тя изглежда формалност. И армия не може да спре бразилския суперотбор, не и пред 200 000 запалянковци.
Варела показва вестника на останалите от отбора - Скиафино, Гиджиа... Те са леко уплашени. След това го слага на пода на съблекалнята и се изпикава върху него.
Треньорът Хуан Лопес опитва да дава указания: "Трябва да играем защитно, иначе ще последваме съдбата на Швеция и Испания, ще ни разгромят...". Варела слуша и не казва нищо.
В тунела към терена спира съотборниците.
"Хуан е добър човек, но не го слушайте.
Не гледайте към трибуните, там има бетон и дървета, нищо друго. Никой там не е важен. Излизаме и играем като Уругвай! Ще победим!".
Това е началото на "Гара чаруа". Митът за уругвайския футболен дух, който се крие в гърдите на всеки, облякъл небесносинята фланелка.
Гара значи нокът. Чаруа - племето, за което споменахме. Нокътът на Чаруа те дращи, пуска ти кръв. Уругвайците трябва да спечелят, ако трябва с хапане, дращене и мръсни номера. Това е техният начин. Победа с всички средства и на всяка цена.
Изразът е официално внесен в "Речник по футбол", издаден в Оксфорд преди 30 години.
И е нарицателно, идиом, когато се говори за уругвайските играчи.
"Не, Гара чаруа не е мръснишки футбол - обяснява Оскар Вашингтон Табарес, легендарният треньор, който води националния тим и днес. - Това е изкуството да извличаме максимума от най-малката ситуация на терена. Да смесваме гениалното с битката. Да умираме за фланелката и никога да не се предаваме."
Гара чаруа е лудостта на Суарес, биткаджийството на Годин и Лугано - легендарни наследници-лидери на Варела. Едновременно с това - гениалността на Рекоба, Франческоли, Форлан, Рубен Соса...
Енцо Франческоли е идол на феновете от няколко поколения. Зинедин Зидан е израснал, обожавайки плеймейкъра на Уругвай, като френската легенда кръсти първото си дете на него. Снимка: Getty Images
Снимка: Getty ImagesУругвай е футболна сила номер едно през 20-те години. Тримилионната държава смайва всички на Олимпиадата в Париж през 1924-а, когато вдига титлата, помитайки европейските съперници. Никой не е виждал такъв футбол. Подавания, дрибъл, атаки.
Четири години по-късно олимпийското злато е защитено в Амстердам.
Страната има 12 месеца да построи стадион "Сентенарио" за Мондиал 1930. Вдига съоръжението за 9 месеца. Държавата отпуска към 5 милиона долара - огромни пари за онези времена. Стадионът е готов за старта на първенството, работи се денонощно. В стила на хората по тези земи.
Играч, който носи фланелката на Уругвай, не може да бъде отписван или подценявам.
Защото в душата и главата му има Гара чаруа.
От деца в школите на клубовете, този дух се насажда. Да, понякога ще риташ през краката съперник - ако е заплаха за вратата.
Да, ще спреш с две ръце топката на гол линията като Луис Суарес срещу Гана през 2010-а.
Рубен Соса бе голяма звезда през 90-те години, талантът в иначе "работническия отбор" на Уругвай. Снимка: Getty Images
Снимка: Getty ImagesЗа света той е футболен престъпник. За Уругвай - национален герой, жертвал себе си за родината.
Страната е малка като нокътче (търсено сравнение) до Аржентина и Бразилия, големите сили на континента. 3 милиона.
Има две световни титли, две олимпийски, както и рекордните 15 трофея от Копа Америка.
Това е най-малката нация, печелила световната купа.
И още малко факти, които да ви разтърсят, когато се сетите за небесносинята фланелка, черните шорти и решените на всичко лица:
20 титли от международни състезания е рекорд в световен мащаб, пред Германия и Бразилия!
9 турнира, спечелени като домакин - всички, които са се играли в Уругвай, това е уникално и нечувано постижение. Никога гостуващ отбор не си е тръгвал от страната като шампион на турнир. В дома на селесте печели селесте.
1966 г., Световно първенство в Англия. Снимка: Getty Images
Снимка: Getty ImagesТова е митът за неустрашимите типове, които не знаят думата примирение.
От Варела до Лугано и Годин, през зъбите на Суарес в рамото на Киелини, гениалните голове на Франческоли и уникалните изпълнения на Форлан... Уругвай печели с кръв и пот.
Никога не ги подценявайте. Никога.
Защото ще ви застигне Нокътят на чаруа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}