17-11-2017 20-11-2018

Гладиаторът Хюз на 60: Той бе друга порода. Веднъж игра два мача за ден в две различни държави

Непримиримият уелсец направи страхотна кариера в Манчестър Юнайтед, Байерн и Барселона

17:51 | 1 ноември 2023 | Редактор : Динко Гоцев 2 2137 Снимка: Getty Images

Носталгията е признак, че остаряваме - може би. Но във футбола носталгичните настроения по едни отминали времена, в които играта не бе изпълнена с умишлено бавене на време, лежане при най-малкия контакт и спорове със съдиите, са по-скоро тъга по една епоха, която едва ли ще се върне. А играчи, които поставяха главата си без страх там, където днешните им наследници не слагат дори върха на обувката си, остават символни за тази епоха.

Един от тях е Марк Хюз, който днес навършва 60 години. Спарки, както бе наричан в дните като играч, имаше характер "като плик с пирони" - човек от стомана, както обичат да казват в родния му Уелс. Направи шеметна кариера по който и стандарт да я мерим - почти 500 мача за Манчестър Юнайтед, по един сезон в Барселона и Байерн, три в Челси, после игра и за Евертън, Саутхемптън и Блекбърн.

Цели 19 години изкара на елитно ниво (1983-2002 г.), като това остава учудващо спортно дълголетие при стила му на игра, в който нямаше нито капка щадене или спестяване.

Вкара 224 гола в над 700 мача, защото бе нападател. Но бе повече от това - лидер, гладиатор и непримирим боец. Много истории го доказват, но една от тях остава паметна и ноември - когато отбелезвяме юбилея му, е най-добрият месец да я припомним.

Спарки след поредния гол за Манчестър Юнайтед

Снимка: Getty Images

Човекът, който днес става на 60 г., успя някак да изиграе два мача в рамките на един ден. Два професионални мача на най-високо ниво! В две различни държави!

Ето я историята.

През лятото на 1987-ма уелсецът преминава в Байерн и вече има репутацията на една от големите звезди на европейския футбол. Нападателят стартира силно в Мюнхен. И става основен нападател.

Но на 11 ноември 1987-ма се налага да е в Прага, където Уелс гостува на Чехословакия в квалификация за Евро 1988. Това не е просто квалификация, а най-важният мач. Отборът с Хюз, Ръш и останалите трябва да спечели, за да се класира. Решаващ двубой!

В Байерн не са доволни, защото по някаква прищявка на футболния съюз, в същия ден се играят мачове за Купата на Германия. Бундестима не участва в квалификации, защото е домакин на Евро 1988. Но в отборите има национали и на други страни...

Байерн също има изключително важен мач на този 11 ноември - сблъсък с Борусия (Мьонхенгладбах). Двата отбора в този момент реално това са най-силните отбори в страната.

Хюз разказва как е протекла историята и подготовката за "събитието".

"В колко часа играете с Чехословакия?", пита го генералният мениджър Ули Хьонес. Мачът на уелсците е в 13 ч местно време в Прага, а този на Байерн - в 19 ч в Мюнхен. Как да стане това?

Хьонес започва да звъни телефони и да го организира. Тръгва с Хюз за Прага, където нападателят играе 90 минути, но Чехословакия бие с 2:0 и Уелс отпада от европейското. Разочарованието е огромно, но няма време за него. Спарки е качен на една "Лада" и - с пълна газ към летището, с Хьонес до него.

С националната фланелка срещу България, есента на 1994 г. (бихме ги 3:0 в Кардиф)

Снимка: Getty Images

"Качих се на колата направо по екип - разказва играчът. - Само си взех довиждане със съотборниците в националния, набързо пред съблекалнята. Ули бе нервен през цялото време, а аз - уморен и скапан, защото не се класирахме."

Преоблича се на борда на малък самолет, нает от Байерн. Опитва да спи около час. На летището в Мюнхен го чака "Порше" - организацията на Хьонес е перфектна. Малко след началото на мача с Гладбах, Марк Хюз влиза в "Олимпиащадион", за да види в съблекалнята тимовия лист. Вписан е сред резервите.

Излиза към терена и вижда, че Байерн вече губи с 0:1. Отива до скамейката, казват му да седне да почине, не да разгрява. В началото на второто полувреме го пускат като резерва, но почти веднага гостите правят 0:2. Появата на Хюз обаче наелектризира трибуните, а и отбора на баварците, които стигат до 2:2 и продължения. Идеално, нали?

"Това бе последното, от което имах нужда. Едва ходех по терена - разказва Хюз, като се смее, спомняйки си днес за онези паметни часове. - Бих искал да излъжа и да се похваля, че аз съм бил в основата на този обрат. Но не е така. На практика не направих нищо на терена. Опитвах да тичам, но се влачех наоколо смъртно уморен. Но съм убеден, че повлиях позитивно психологически на съотборници и фенове."

Байерн бие с 3:2 и денят завършва добре, но - какъв ден само! А Ули Хьонес грее от щастие и казва пред медиите, че днес един играч е дал пример за мъжество и саможертва в името на отбора си.

Наистина - по-точно не може да бъде казано.

Хюз с екипа на Байерн

Снимка: Getty Images

Такъв бе Марк Хюз като играч. Като треньор бе строг, изискващ, често недоволен и мърморещ, когато видеше футболисти, които не са... като него. Като отношение, не толкова като качество. Проблемът на тези, които бяха големи играчи, е че като треньори имат очаквания, които се разминават с реалността.

За кратко бе начело на Мартин Петров и Валери Божинов в Манчестър Сити. Води още Блекбърн, националния тим на Уелс, Фулъм, Куинс Парк, Стоук, Саутхемптън и, за последно, Брадфорд - до преди месеци.

Така и не успя да играе на голямо първенство с родината си, но стана два пъти шампион с Юнайтед, взе три купи на ФА, спечели и КНК. И най-вече - остави следа като един от онези биткаджии, които днес все повече липсват във футбола.

Накарайте някой от днешните асове да играе два мача в две различни държави за 6-7 часа, ако можете...