Обзорите, анализите, класациите - сега е тяхното време. В спорта и футбола през годината станаха куп интересни неща, но и много - очаквани и прогнозирани - не се случиха. Хвърляме щипка чувство за хумор в предновогодишната баница, за да видим какво се случи и какво - не, през 2018 г.

Снимка: Twitter

Григор Димитров в София

През февруари имахме надежда да го видим, но не стана. Официално - заради травма. Вече и на децата е ясно, че има някакво скърцане в отношенията на Гришо с родните тенис организатори. Освен това човекът си има приоритети. Просто е жалко, че хиляди си купиха билети да го гледат на живо, но нямаха този шанс. Не че турнирът бе слаб. Нито пък можем да упрекваме играч от елита на световния тенис (тогава бе №3), че за него стратегията и планирането са по-важни от нашето, малко идеалистично желание да го гледаме в родината.

Не се случи и това е.

България с Олимпийски медал

Няма как да стане на зимни игри, а тайничко се надяваме да не сме достигнали до точката да кажем същото и след Токио 2020 за лятна Олимпиада. Не бе неочаквано да останем без медал в Пьончан, въпреки че имахме някои бледи надежди от хора като Радо Янков, биатлонистите или Сани Жекова.

Може да се каже обаче, че когато голямата Катя Дафовска заяви в интервю, че "опитваме да правим голям спорт на поляна" - в случая визирайки биатлона - няма как да имаме големи очаквания за каквото и да е в зимните спортове.

Рухването на Лудогорец

Слуховете за смъртта на доминиращата сила в българския футбол отново се оказаха силни преувеличени. Разград си взе седма поредна титла, сякаш с лекота и без някакви големи драми. Става притеснително досадно.

Снимка: БТА

Левски и ЦСКА с трофей

Не се случи. И така ще станат 10 години през май 2019-а, откакто някой от двата гранда е бил шампион. С тези темпове, може и 20 да ги направим... Все пак за тази декада ЦСКА взе два пъти Купата на България, а Левски дори и това не успява да стори - през май достигна нови висини в умението да се спъва в един и същ камък няколко пъти. Изпусна финал пред 30 000 свои срещу Славия, в който доминираше цял мач.

Марадона - на режим

Имаше Световно първенство, ако сте забравили. И там звездата бе... Стига с този Мбапе, с Меси или Азар. Голяма работа. Новините се въртяха основно около това дали Диего Марадона ще падне от трибуната, колко пъти ще покаже средни пръсти и ще изреве с пълно гърло "Vamoooos", както и други, далеч не толкова позитивно надъхващи думички на испански.

На мача Аржентина - Нигерия (2:1) вероятно бе счупен световен рекорд по вплитане на кадри от ложите в живото предаване на телевизиите. И то си беше интересно. Моноспектакъл "Диего", употребил видимо големи и разнообразни количества от неща, които трябва да бъдат държани далеч от непълнолетни.

Снимка: Getty Images

Меси с купата

Това ще си остане един от вечните въпроси на футбола, нали? Един ден (дай боже - много далечен!) на надгрбния камък на Лео Меси ще пише: Защо той никога не спечели Световната титла!? Разбира се, това е шега, но темата наистина започва да се изтърква. Някои от най-големите в историята не успяха да го направят, просто защото това е отборен спорт, а не тенис или голф.

Волейболно единение и еуфория

Не, не. Отминаха явно и тези времена. За съжаление, в единствения отборен спорт, в който останахме конкурентни на най-добрите, също постепенно губим позиции. Бяхме домакини на Световното първенство, с организацията се справихме съвсем не лошо, но на игрището не успяхме. Не стигнахме финална шестица, 11-и сме в крайното класиране и - никак не маловажно - дори в такъв момент за страната ни и спорта волейбол в нея, не успяхме да обединим усилия за общата цел.

Не мина без скандали вътре в отбора между играчи и селекционера Пламен Константинов, както и без яростни критики от легенди към треньора.

Нашенска му работа.

Снимка: Facebook

Божинов в Ню Йорк

Вместо това се появи в Северозапада, обличайки екипа на Ботев (Враца). И нарече града Ню Йорк, с което влезе в световните новини. При целия респект, който имаме към региона, общите неща не са много.

Но Валери определено насочи светлината на прожекторите нататък, след като Ботев би Левски насред София с 3:1, а на всеки мач във Враца (и Монтана, където се наложи да играе отборът) от трибуните грее Биляна Дол - не по-малко известната и лъскава половинка на Божигол. Дори телевизионен екип на ФИФА дойде, за да снима филмче и за бившия нападател на Юве и Манчестър Сити, наред с други сюжети от България.

Нападателят толкова се отдаде на клуба и града, че се качи на снегорин, за да помогне за почистването, преди да замине за Мавриций, където да изкара ваканцията си. Заслужена!

В интерес на истината, Божинов и Биляна могат да отидат в Ню Йорк, когато си поискат.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Серина - голяма и в загубата

Джентълменът Уилямс - простете за израза, когато става дума за дама - сътвори поредния си скандал в тениса. Този път бе грандиозен, защото се случи на финала на US Open и разплака едно дете, което постигна най-голямата си победа.

Наоми Осака си би съвсем заслужено ветерана-легенда, но се наложи да стигне до ситуацията да не успее да се зарадва, смутена от поведението на Серина. Тя обвини съдията Карлуш Рамос в сексизъм, расизъм, субективно отношение, укриване на данъци, злоупотреба с власт, корупция, канибализъм, незаконна търговия с деца ... ОК - малко се поувлякохме. Но Серина не успя да приеме загубата и потърси оправданията в дълбокия сак със стереотипи от нейната кариера. Не беше приятна гледка.

Фюри се предава

Ето това е гледката на годината в спорта, вероятно.

След такъв удар, какъвто получи Тайсън Фюри от Дионте Уайлдър, и то в 12-ия рунд, след изтощителна битка на ринга, директно в незащитената глава, на пръсти се броят хората в света, които изобщо ще могат да си помнят името и да се хранят нормално със седмици. Фюри стана. Даже не бе в нокаут.

Погледнато генерално, извън тази ситуация, неговото завръщане в спорта след 2 години на наказание, зависимости, натрупване на над 30 излишни килограма, битка с депресии... Това бе нещо, което заслужава огромно уважение.

Снимки: AP/БТА