17-11-2017 20-11-2018

Илиан Илиев - неизбежният, но и (вероятно) последен вариант на БФС

Ако и този треньор не успее да промени нещата, алтернативите са изчерпани

07:51 | 1 ноември 2023 | Автор : Динко Гоцев 57 3458 Снимка: Bulphoto

Илиан Илиев днес ще получи официално поста селекционер на националния отбор на България, с което ще влезе в една от най-трудните роли, които може да си поискаш във футбола.

Национален отбор

Няма нужда да влизаме в детайли за кризата на резултати, която изживява представителният тим на страната ни. Статистиките са ужасни, а назначението на един от най-уважаваните треньори у нас идва като глътка позитивизъм, след като година чакахме някакви сигнали, индикации или проблясъци при сърбина Младен Кръстаич. Не, че той е най-големият виновник за състоянието на българския футбол и националния отбор. Просто не успя да попромени нещата поне малко към по-добро, а оптимизмът след първоначалните му опити да подмладява състава, бързо се оказа безпочвен.

Илиев е на 55 години, в идеална възраст и с достатъчно опит в професията, за да знае с какво се захваща. Водил е Черно море в два периода (общо почти 7 години), Берое почти в пет сезона, гранда Левски, както и още един от водещите ни отбори - Локомотив (Пд). Догодина ще станат точно 20 години, откакто се захвана с тази тежка задача - да си треньор в българския футбол.

И помни, че когато започваше, България още се класираше на големи първенства.

Илиан е виждал достатъчно в професията, а и е несравнимо надграждане над Кръстаич в няколко отношения. Първото е комуникацията с играчите, която ще е в пъти по-лесна. Второто - познаването в тънкости на първенството ни и футболистите в него.

Третото - умението да гради и да работи в търсене на процеса, а не на незабавните резултати. Показва го фактът, че в Берое и Черно море, когато бе оставен да работи дълго време, стил и резултати не закъсняха. Със старозагорци спечели Купата на България, а с варненци днес води в класирането на Първа лига.

Той е човек, който умее да "прави отбор", а начинът на игра на неговите тимове е ясно различим и не можеш да го сбъркаш. Това се очаква да извърши и с националния, където за последен път сме имали такъв селекционер с Петър Хубчев. Преди това - с Любо Пенев. Те получиха време и стабилизирането на резултатите бе очевидно.

Назначението на Илиев бе неизбежно, защото ясно се вижда - той заслужава това доверие. И щеше да получи поста, ако не днес, то след година или две.

Проблемът обаче е, че това - ако и да е неизбежен и верен ход, е и май-май последна възможност за някаква промяна. Поне според това, което имаме в момента. И според това, което си е "постлало" настоящото ръководство на БФС.

Кой ще дойде след Илиан, ако, недай Бог, нещата не потръгнат и с него? В първенството ни не се вижда човек, който да е подходящ за поста, да не е бил на него, или пък да има желание да работи с хората, които днес ръководят футбола ни. Пенев - ясно. Балъков - употребен и изхвърлен за месеци, едва ли ще се върне. Кой друг остана? Стоилов? Забравете, никакъв шанс. Вариантът с чужденец, както самите хора от БФС ясно подчертаха, за момента не се разглежда.

Има вероятно и още един - Александър Димитров, който е селекционер на младежите, но той ясно заяви, че иска да се класира с тях за голям форум и в момента това е приоритет в кариерата му. А и напоследък дори неговите отношения с БФС, актуалните му шефове, са обтегнати. И вината май не е в него...

Доста пътища са отрязани, много мостове са под водата в отношенията на кадърните футболни хора с настоящите ръководители на футбола ни. Илиан Илиев е приел поста, въпреки че и той изрази немалко пъти недоволство от това как се ръководи играта у нас. Все пак - това е националният отбор. Има надежда, че с него ще се върне стабилност, ще се върне постепенно изграждане и някакъв процес с видими стъпки.

Но проблемът е - какво ще стане, ако и при него не се получи?

Варианти май не останаха, поне докато това ръководство ги търси.

ИЗБРАНО