17-11-2017 20-11-2018

Има ли светлина в тунела за националния? Равносметка от "петилетката на петте победи"

Представянето в Разград заслужава адмирации, но такива като него бяха рядкост в този период

09:01 | 21 юни 2023 | Редактор : Динко Гоцев 52 5223 Снимка: БТА

Националният отбор по футбол на България напоследък рядко е повод за позитивизъм. Затова и представяния като това във вторник срещу Сърбия, независимо, че не победихме, дават някакви индикации за светлинки в тунела. Но е тъжно, че те се случват твърде рядко, за да говорим за тенденция. Иска ни се да има такава. Но един анализ на периода от пет години - а той е достатъчно сериозна извадка за такъв анализ - не дава основания за особено оптимистичен прочит.

Национален отбор

Пет години са много време. В едни други времена на нашата история ги бяха рамкирали като "петилетка", в която да постигнем определени цели. Сравнението не е футболно, но всъщност и в спорта това е достатъчен период за изводи.

Та "петилетката" на българския национален отбор - ако вкараме в нея 2019-а, 2020-а, 2021-ва, 2022-ра и настоящата 2023 г., е повод за сериозни тревоги. И ако търсим тенденция, тя е негативна. Разбира се, оптимизъм след видяното в Радград срещу Сърбия може да има, най-вече от факта, че нашите този път "се сбиха" и показаха характер, дисциплина и огромно желание. Класа? Отделен въпрос и много дълга тема, когато анализираме български футбол.

Всъщност, мачът във вторник и начинът, по който се разви и завърши, са нещо като представителна извадка за случващото се с този отбор. Рядко, но има моменти, в които "а-ха да ни се получи". Представяме се нелошо, всичко върви добре и можем да видим позитиви... Но крайният резултат е нищо или почти нищо, което да извлечем. В генералната картинка това са класирания за форумите, към коите се стремим. В частния случай - изпуснахме победа, която изглеждаше наша.

Снимка: БТА

Какво видяхме за тези пет години? На първо място видяхме петима селекционери:

Петър Хубчев

Красимир Балъков

Георги Дерменджиев

Ясен Петров

Младен Кръстаич.

Донякъде звучи като игра на думи, че имахме Петър, имахме и Петров, а говорим за петилетка. Но от оригиналнечене смисъл няма. Някъде между тях временно и само за два мача треньор бе и директорът Георги Иванов-Гонзо.

За този период България изигра 32 официални мача.

12 бяха в европейски квалификации (включително един бараж с Унгария за Евро 2020), 8 срещи имахме в пресявките за световно първенство, а останалите 12 бяха част от две издания на Лигата на нациите.

Спечелихме всичко на всичко пет победи. Пет за пет години. Изброяваме тези, които влязоха в този списък, който не е за голяма гордост, ако обърнем гледната точка към тази на съперниците.

Литва (1:0 у дома)

Северна Ирландия (2:1 у дома)

Чехия (1:0 у дома)

Гибралтар (5:1 у дома)

Северна Македония (1:0 навън).

Загубите са 16. Ремитата - 11.

Снимка: Getty images

Това е сухата статистика. А като зад нея прозират няколко позитивни, високи точки в кривата на тази петилетка. Несъмнено такава беше ремито с актуалния европейски шампион Италия във Флоренция (1:1, снимката горе) - престижен резултат. Както и победата над Чехия в края на квалификациите за Евро 2020. Уточняваме - те се бяха класирали и дойдоха тук без екстра мотивацията за точки, но пак - успехът си е успех.

Ако добавим и точката срещу силния сръбски отбор във вторник, имаме три мача, за които можем да дадем много положителна оценка. Донякъде, най-вече като дух и характер, това важи и за гостуването в Скопие, където отборът ни бе подложен на огромно напрежение с освиркването на химна, психовойната преди мача и т.н. гадни детайли, за които дори не желаем да припомняме.

На кантара от другата страна слагаме някои доста конфузни поражения и ремита. Припомняме само недопустимото за страна с нашата футболна история и самочувствие 1:1 в Гибралтар - футболно джудже. Или онова тъжно 1:3 в Литва, който продължава да е един от най-слабите отбори в Европа като резултати от години.

Направо е кошмар да се сетим за унизителното 2:5 от Грузия у дома (долу).

Снимка: БТА

Това, което обаче е най-значимо, е че и в тази петилетка не бяхме дори близо до класиране на голям форум. Въпреки че през пролетта на 2020-а съдбата ни прати Унгария и после, при победа, Исландия, за място на европейското. Да, през "задната врата" заради Лигата на нациите, но шансът беше там. Но ние паднахме още от маджарите и изобщо не стигнахме до решаващата среща.

Най-неприятното е не, че статистиките говорят за петилетка, която няма да запомним с много положителни неща.

А това, че тя е четвърта такава поред за националния отбор на България - поне като краен резултат и липса на участия в голям форум. В предишната записахме отлични резултати като победите над Португалия, Швеция и Нидерландия, например. В тази преди нея пък ударихме румънци, унгарци, а и през есента на 2007 г. събрахме впечатляващите 25 точки в европейските квалификации, които не стигнаха за класиране някак на Евро 2008. И тук май някъде започна тенденцията на "а-ха да ни се получи" - уж правим нещо както трябва, изглежда, че докосваме крайната цел, но ни убягва.

И след четири такива петилетки, тенденцията в които е все по-зле откъм резултати и статистика, логично имаме вече практически сигурния факт:

Догодина, когато континентът и светът гледат към шоуто Евро 2024, ние ще отбележим точно 20 години без класиране на голямо първенство. Освен, ако не сторим чудо наесен в четирите ни оставащи мача от квалификациите. Трудна работа.

Снимка: БТА

Доста време са тези 20 години.

За този период на световно отидоха Словакия, Словения, Босна и Херцеговина от европейските квоти... А Хърватия, която бихме по пътя към Евро 2004 и последното ни класиране, от тогава е втора и трета в света на два поредни Мондиала.

На европейско играха Финландия, Шотландия, Ейре, Уелс, Исландия, Северна Македония, Словакия, Албания - изброяваме все страни, които като структури на футбола (в някои още е полупрофесионален), брой "звездни" играчи и традиции, не са пред нас в йерархията. Но реалностите вече са други. Каквото си спечелиш на терена, това е. Не каквото имаш във визитката.

Затова - представяния като това срещу Сърбия трябва да станат норма, а не изключение. Но и гарнирани с резултати.

Защото разликата между 1 и 3 точки, направена от един нелеп шут в последните 10 секунди е тази между това да запазиш теоретични шансове за първите две места в групата, и да ги изгубиш на практика.

ИЗБРАНО