14:20 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Изкуството на войната: Годин сваля оръжие след 33-годишна битка за оцеляване

Уругваецът е пример за характер, воля и лидерство на терена

Снимка: Getty Images

Изкуството на войната: Годин сваля оръжие след 33-годишна битка за оцеляване

Уругваецът е пример за характер, воля и лидерство на терена

13:29 | 2 август 2023 | Редактор : Динко Гоцев 2 4151 Снимка: Getty Images

Преди два дни в Аржентина се изигра мач, който вероятно щеше да остане "извън радара" на световното внимание. Уракан срещу Велес Сарсфийлд не звучи като Реал - Барса, например. Но този двубой влезе в новините, при това по повече от една причина. Фенове нападнаха играчите на Велес за загубата с 0:1, след която отборът завършва 25-и от 28 тима в Аржентина. И не изпада само заради странната система на шампионата в страната.

Един от футболистите на този тим в мача бе Диего Годин. А това бе последният двубой в кариерата му. Един славен тип, далеч от блясъка на звезди като Меси, Мбапе или Роналдо. Съвсем различен, но човек, който заслужава внимание. 37-годишният ветеран се оттегля и буквално "сваля оръжие" - нещо, което никога не направи на терена. Уругвайският бранител е символ на биткаджийство, непримиримост, твърда и понякога груба игра, както и владеенето на куп недотам чисти трикове, с коитоп преследваше победата на всяка цена. Легенда.

Близо 800 мача в професионалния футбол - почти 400 от тях за Атлетико Мадрид. 161 срещи за националния тим, много от тях като капитан. Включително на четири мондиала, като през 2010-а стана четвърти в света с Уругвай.

Спечели титлата и купата с Атлетико, както и два пъти турнира Лига Европа. Игра и два финала в Шампионската лига като капитан на тима, но ги загуби от Реал. Вкара и два изключително важни, символни и исторически гола, въпреки че като цяло не бележеше често. Все пак работата му на централен бранител имаше други приоритети.

Снимка: Getty Images

Ако трябва да опишем историята на живота и кариерата на Годин в една песен, бихме заложили на I Will Survive на Глория Гейнър. "Ще оцелея".

Това правеше този тип на игрището, но и много преди това.

Годин оцелява за първи път, когато е на 4 години. В един неделен ден семейството на Хулио и Ирис, неговите родители, са на пикник. Той се гони с 6-годишната си сестра Лусия по брега на реката. Но малкият пада и сестра му в паника тича към татко и мама.

Докато те стигнат до водата вероятно са минали поне 2 минути. Напълно достатъчни за едно 4-годишно дете, което не може да плува, да бъде отнесено от водата и да се удави. Но родителите виждат как Диего се е добрал до брега, преодолял почти 10 метра, въпреки че и подгизналото и закопчано есенно яке му тежи допълнително. Истинско чудо!

След като веднъж е показал на Майката Природа кой е шефът, Диего Годин няма как да се даде на някакви си ежедневни проблеми. В училище едно едро и по-голямо на възраст момче се опитва да го тормози, но получава такъв юмрук в лицето, че малкият е изключен.

Характерът му е пословичен, а вече тренира и футбол, като още в първата му година е капитан на детския отбор. Само че тогава Годин е номер 10, офанзивен полузащитник, като едновременно с това е доста добър в плуването (записан почти веднага след онзи инцидент) волейбол, баскетбол и лека атлетика.

На 16 клубът Дефенсор го отхвърля и му казва, че не е достатъчно добър да бъде професионален играч. Прибира се у дома и се стяга да учи още по-усилено в търсене на друга кариера. Но родителите му го убеждават: Не се оставяй така да бъдеш пречупен. Ти си роден да оцеляваш!

Връща се в Монтевидео и отива в Атлетико Серо, един от най-малките клубове в страната, който тогава е във втора дивизия. Полуаматьорски отбор, но задружен и достатъчно ниско като ниво, за да започне Годин начисто. Всъщност - за да опита последен шанс във футбола.

Снимка: Getty Images

Там виждат, че силата му не е в креативните отигравания, а в единоборствата и в това да организира хората около себе си. Срещу 25 евро (840 уругвайски песос тогава), Годин подписва първия си договор.

Казват му да отиде в защита, в центъра на отбраната. Висок е 187 сантиметра, което за неговата възраст (няма 17 г.) е отлично. Диего знае, че това е шансът му. Започва да учи детайлите на играта на централния защитник. Изчиства я от твърде много задържане на топката, което е правил на старата си позиция. Инстинктите му заработват, а тук вече трябва да оцелява целият отбор, не само той.

Тук се налага и една скоба. В Уругвай традицията на безкомпромисни, изглеждащи плашещо и готови на всякакви крайности за победата бранители е вековна. "Напред гении, отзад резачки" - поговорка, която дълги години уругвайци и аржентинци уважават като футболен постулат. Отделно имаме и прословутата "гара чаруа" - философията на уругвайците за играта, в която победата е вдигната на пиедестал и всякакви средства (включително мръсни) са позволени в името на нейното постигане. Годин просто е идеалното въплъщение на "гара чаруа".

Той не жали никого, включително и себе си в единоборствата. Слага главата си там, където другите не посягат и с крак. Завърши кариерата си със 143 жълти картона, като основната порция от тях получаваше по испанските терени.

Приключението му в Европа започна с Виляреал през юли 2007 г. Три години по-късно след страхотно представяне на Мондиал 2010, вече бе част от Атлетико. Последваха златните му години - девет сезона в Мадрид с Диего Симеона начело, капитанска лента, два финала в Шампионската лига, трофеи, победи, репутация на един от най-добрите защитници в света. И най-големите "кучета" на терена. Щипане, провокации, шпагати в области, далеч над коленете... Всичко е в арсенала. Но и невероятна игра в отбрана и мотивация, която никога не пада.

Върховият му момент бе на 17 май 2014-а, когато Атлетико стана шампион с 1:1 като гост на Барселона в последния кръг, а при загуба титлата отиваше при каталунците. Голът вкара Годин - шампионския гол!

Снимка: Getty Images

Десет дни по-късно обаче секунди не стигнаха на финала срещу Реал, Рамос изравни в края за 1:1, а после Атлетико губи в продълженията най-големия трофей във футбола. Голът за неговия отбор пак го вкара Диего - и той едва не се оказа златен.

Същото лято вкарва още едно незабравимо попадение - за 1:0 срещу Италия, което изхвърля "скуадра адзура" от Мондиал 2014.

На 36 години през декември игра пак за Уругвай на световното в Катар, непоколебим и ефективен, както винаги. Човекът, който никога не се предава и оцелява. С неговата воля оцеляват и отборите му.

Характерът му, мъжеството и волята, са легендарни за съотборници и треньори, работили с него. Симеоне разказва как Годин играе 82 минути със счупен нос срещу Реал Мадрид, след като сблъсък със Сами Кедира го оставя кървав и обезобразен още в началото. "Виждал съм какво ли не, но това направо ме остави без думи", говори за случая Ел Чоло.

Това бе един обсебен от жажда за победа гигант. Няма приятели, няма феърплей, няма граници - за победата се дава всичко. Най-добрият му приятел Луис Суарес бе гонен и ритан по игрището като торба с картофи, когато се изправяше срещу Атлетико с екипа на Барселона. След мача - прегръдка, ако Годин не е загубил. Хладно ръкостискане, ако каталунците са били.

Снимка: Getty Images

Този тип просто бе различен. На 4 години можеше да се предаде още там, в реката. Всякаква логика на физика и анатомия ни казват, че така трябваше да стане. Но не го направи. Когато в Дефенсор не го одобриха, можеше да хвърли кърпата и да се хване с друг занаят. Но пак не го направи.

Годин оцеляваше, не се предаваше, крачеше напред и водеше със себе си съотборниците към победата. Лидер от изчезващ вид. Воин от изчезващ вид във футбола.

Най-после, на 37 години, сложи оръжие. И след последния му мач го заплашваха с бой фенове, та даже му размахаха пистолет. Кого са си мислели, че плашат тези?!

От 4-годишен му е тръгнало така - постоянна битка за оцеляване. Нито веднъж не се предаде.

ИЗБРАНО