11:12 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как един уникален клуб оборва законите на модерния свят и футбол

Атлетик Билбао има изумителна трансферна политика, социална дейност и връзка с феновете

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Как един уникален клуб оборва законите на модерния свят и футбол

Атлетик Билбао има изумителна трансферна политика, социална дейност и връзка с феновете

09:58 | 2 март 2019 | Редактор : Динко Гоцев 14 8075 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вече 107 години един горд, уникален и непреклонен клуб оборва законите на съвременния свят и модерния футбол. Атлетик Билбао иска да остане гордостта на Страната на баските. Бискау. Северната звезда на испанската територия. Наречете я както искате.

Този клуб черпи сили само от корените си, от земята и народа си. Той не предава философията си, а социалната му политика и връзката със запалянковците няма аналог в световния спорт.

Клубът е създаден на 1 януари 1898 година, като веднага е наречен Лъвовете.

Феновете никога не изоставят своя отбор, независимо от резултатите и мястото в класирането. Те се идентифицират с гордост с Атлетик

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Приема цветовете на английските Саутхемптън и Съндърланд - червено-бяло райе с черен отенък. Това е, защото именно от тези два града са пристанищните работници, които пренасят футбола в Билбао. Те са основателите на клуба.

Както повечето испански и италиански отбори, основите им са положени от британци.

До 1912 г. в отбора играят англичани, както и испанци с баски корени. Но тогава идва промяната, която и до днес характезира този клуб като уникален в световната игра.

Това е едно неписано правило, което става опорна точка на философията на Атлетик. Привличат се само свои. Никакви чужденци. Ръководствата се сменят, но това правило остава завинаги валидно.

В началото то позволява да бъдат селектирани само момчета от Бискау, една част от областта, където е Билбао. Баската провинция като цяло е мощна футболна ос, която има пет професионални тима в първите две дивизии на Испания и в момента.

С годините политиката леко се променя и разширява, но - не драстично. Вече говорим за трансфери само на футболисти от Euskal Herria. Това не е само географско понятие, иска се малко по-мащабно обяснение.

Euskal Herria от баското наречие означава "областта на баско влияние" по света.

Територията на Euskal Herria - горе-долу, колкото Словения. Оттук Атлетик си набавя таланти, за да има отбор, който гони трофеи и е конкурентен в Испания и Европа

Говорим за Алава, Бискау и Гипузкоа, регионите на Баската автономна област в Северна Испания. Но и за Горна Навара, Лаборт, Сола, полуостров Ирун, Биариц.

В понятието влиза и човек, който е с баски корени или е възпитан и израснал в местен клуб. Примери имаше с играчи като Биурун (роден в Бразилия), Лизаразу (Франция), Аморбиета (Венецуела)... Общо такива случаи има под 10 за 107 години.

Цялата обща територия, от която се избират таланти за академията и играчи за първия тим, е 20 664 квадратни километра. Това е малко по-голяма площ от територията на Словения.

Напълно в разрез с разбиранията за луди пари, мегатрансфери и интернационални състави, Билбао остава същият. Идентичен и истински. Докато другите привличат Роналдо, Игуаин, Неймар или Мбапе, тук звездите се произвеждат от свои момчета. Със здрава работа и страхотна отдаденост.

Ако бъде взет играч, роден не в тези територии (Euskal Herria), той трябва да е израснал в академията за футбол на местен клуб.

Как работи това?

Хулен Гереро бе големият любимец на Билбао през 90-те и първите години на новия век. Местно момче, капитан и символ.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Как клуб, който не привлича скъпи чужденци, звезди и асове, оцелява?

Той не просто оцелява. Атлетик е третият най-титулуван клуб на Испания с 8 шампионски триумфа, като последният е през 1984-а. Само Реал и Барса имат повече. Спечелил е 23 купи на Краля, когото никой в областта не признава за свой върховен управник. Два пъти е губил финал за Купата на УЕФА.

Нещо повече. Билбао е един от трите испански клуба, които никога в историята не са изпадали от елита. Другите два са ви ясни, предполагаме... Барса и Реал, разбира се.

И още една илюстрация на това, че не говорим за някой страдалец, който се вкопчва в ръба на пропастта и едва се спасява при тези ограничени ресурси, от които черпи - Атлетик в момента е десети в класирането, само на 6 т. от четворката, а и двата колоса не победиха при гостуванията си в Билбао този сезон (1:1 с Реал, 0:0 с Барса).

Стадион "Сан Мамес" - оригиналният, който отиде в историята преди 6 години.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Новият "Сан Мамес" - домът на лъвовете от Атлетик

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Атлетик играе на "Сан Мамес", наричан в цяла Европа "Катедралата". Това е новата, модерна версия на стадиона, след като преди 6 години град Билбао със сълзи на очи изпрати в историята старата арена.

Името идва от Мамес, един християнин, хвърлен на лъвовете на арената. Успял да ги укроти, а през вековете след това бил канонизиран за светец. И така - Сан Мамес е името на стадиона на Лъвовете, както е прякорът на Атлетик. Собствени, надъхани лъвове.

Ето пак пример за тази особена мотивация, идваща от сърцето и душата.

"Прегръщам всеки от феновете, затварям очи и благодаря на Бог, че съм в Атлетик", каза преди няколко години голаджията Арис Адуриц, който се завърна и в момента доиграва кариерата си в родния отбор.

Правят го повечето от звездите, напускащи в един момент Билбао. А те не са никак малко.

В момента в топ отбори играят Хави Мартинес (Байерн), Фернандо Йоренте (Тотнъм), Аймерик Лапорт (Манчестър Сити), Андер Ерера (Юнайтед), както и най-скъпият вратар в света Кепа Арисабалага, създал тези дни голяма шумотевица около себе си в Челси.

Продава най-добрите си играчи, привлича само хора от Euskal Herria. И пак е конкурентен в една от двете най-силни лиги в света.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В момента на върха на атаката на Атлетик играе един тъмнокож - Иняки Уилямс. По първото име можете да съдите, че е част от Euskal Herria като произход. Ако не си баск, не се казваш Иняки. По цвета на кожата обаче разбирате, че родителите му не са местни.

Либерийци са, избягали от гражданската война у дома, и за първи път се радват на малкия преди 24 години, когато той се ражда в Билбао. Носи с гордост екипа и отказва оферти от Барса, Челси и къде ли не.

Вероятно именно той ще е следващият мегатрансфер навън, който да финансира политиката на Атлетик и да помогне клубът да се държи над водата.

Както вече може би сте усетили, това не е просто футболен клуб, а общност. Семейство. По-особена среда, нищо общо с модерната игра, която е бизнес.

Тук има примери като този с Хосеба Ечеберия, който е едно от знамената на Атлетик. На 17 дебютира за съседите и врагове от Реал Сосиедад, но след едва 7 мача за тях премина на "Сан Мамес" през 1995-а. Игра 16 сезона в червеното и бялото райе, за да завърши кариерата си пак там. И то - как...!

Хосеба Ечеберия плаче след загубен финал за Купата на краля от Барселона. Символът на клуба отказа заплата в последния си сезон, за да се отблагодари на Атлетик

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През сезон 2010-2011 г., който предварително обяви като последен, крилото с 53 мача за Испания подписа договор с клуба, в който бе вписано: "Заплата - 0 евро". Ечеберия изигра мачовете от последната си футболна година без да вземе и цент възнаграждение, по негово собствено искане.

"Този клуб направи всичко за мен. Аз му връщам една малка част така", обясни нечувания жест.

Ако питате някой в Билбао, това е опората на местните в ежедневието. Клубът е много повече от футболен отбор, който в събота събира на трибуните 53 000 луди баски.

Атлетик е и политика, защото оцелял в годините на Франко, когато се е забранявало да се веят баски знамена и да се говори на наречието из региона.

В чисто футболно отношение Лъвовете от "Сан Мамес" са дали на испанския футбол най-великия местен голмайстор - Телмо Сара, рекордите на когото успя да бие едва извънземният Лионел Меси в наши дни.

Звезда на Билбао е и Рафаел Морено Арансади, наричан просто Пичичи. Голмайстор, на когото е кръстена наградата за топреализатор в Примера дивисион.

Телмо Сара - човекът, който имаше головите рекорди на испанския футбол, преди да се появи Меси

Всичко това е Атлетик. Но - далеч не само това. Политиката с мото "con cantera y afición, no hace falta importación" (С местен талант и местна подкрепа, не ти трябва внос) се е пренесла отдавна на практика и извън стадион "Сан Мамес".

През 2002 г. бе създадена фондация "Атлетик Клуб", която работи заедно с местния университет, както и с няколко болници в града и региона.

По идея на професор Жонан Бедиалаунета, всяка седмица по един футболист от първия отбор се появява в училище в града или на лекции в университета. Обсъжда с учениците и студентите последната книга, която е прочел или тема от дните преди това.

Микел Баленсиага, който и днес е в отбора, при студентите от университета на професор Бедиалаунета през 2015 г., обсъждайки прочутата баска книга "Mussche"

Традицията гласи в последните 8 години, че студентите препоръчват книга на госта си от отбора и след месец той се връща, за да даде своето мнение за нея. Разбира се, говорим за произведения, които основно са свързани с местните корени и култура.

Например "Mussche", която разказва историята на баски деца, избягали от гражданската война. Няколко футболисти я обсъждаха със студентите, а капитанът Маркел Сусаета написа и анотация в местен вестник за нея.

Духът, културата, взаимните връзки на футболисти с фенове...

Това са уникални неща за удивително механизирания и дистанциран откъм лични взаимоотношения модерен свят. Да не говорим за футбола и това, в което големите пари го превърнаха.

Атлетик си остава отборът на местните, на своите.

Съседният Реал Сосиедад (от град Сан Себастиан) също опитва да запази традициите си живи, като основно залага на играчи от академията. Той наруши неписаните правила за непривличане на легионери още през 70-те години, но въпреки това е вторият най-разпознаваем клуб със собствена идентичност в Испания. В състава му рядко има повече от 3-4 имена, които не са местни.

Билбао засега удържа изцяло на изискванията на футбола във второто десетилетие на XXI век. Не се знае дали ще успее да го прави още дълго.

Новият президент Айтор Елизеги бе избран от членовете на клуба през декември 2018 г. и твърдо заяви:

"Другите отбори са като фотокопирани. Не можете да ги различите - състави, пълни с бразилци, аржентинци, руснаци или германци. Ние сме уникални и ще останем такива".

Само да вметнем - Елизеги е активен член на Баската националистическа партия и дори на конгреса на УЕФА през февруари в Рим внесе предложение европейската централа да приеме Баски национален отбор като отделен от испанския тим.

Та, за тези традиции, корени и последователност става дума.

Вече 107 години.

Атлетик не трепва и не се огъва, въпреки че бурята на модерния футбол е много мощна.

Атлетик има невероятна социална политика, насочена към хората в региона и най-вече - децата. Именно те са кръвта в тялото на Лъвовете, защото само от тях идват следващите Йоренте, Ечеберия, Адуриц и Бенат