Смъртта на №10. Или как (де)градацията на еврофутбола натири плеймейкърите
МЛС е едно от последните убежища на играчите, които "рисуват" по терена
В последните години все повече се налага мнението, че европейският футбол е скучен за гледане, макар и все още да е най-добрият на планетата. А една от причините за това е смъртта на 10-ките.
С този номер по традиция играеха така наречените плеймейкъри в средата терена, които бяха сърцето и душата на своите отбори. От техните изяви зависеха всички останали на терена, а тактическите им задължения бяха предимно офанзивни. Неслучайно едни от най-великите и обичани футболисти в света носеха този легендарен номер - Пеле, Марадона, Зидан (в националния отбор), Хаджи, Роналдиньо, Дел Пиеро, Меси, Еузебио, Лаудруп, Тоти, Модрич... Цяла звездна плеяда. За да се стигне до актуалната ситуация, в която ролята на плеймейкъра вече е тотално различна.
Модата на десетките в европейския футбол стартира в началото на 90-те от Италия и бързо се разпространява. На практика това се оказва най-важната позиция на терена, като действията на тези поети с топка в краката са истинска наслада за феновете.
Какво обаче се случи?
Тактическата революция в европейския футбол доведе до доминация на ефективността над ефектността. Или с други думи - всички играчи са строго подчинени на отборните задачи и спазват указанията, без да си позволяват волности по терена - като далечни изстрели, зрелищни финтове, скатаване във фаза защита и т.н. Тоест (почти) всеки отбор прилича на изграден от еднотипни "роботи", които могат да тичат безспирно през целия мач и да си подават на неповече от десетина метра, стремейки се "да влязат с топката във вратата". Няма я фантазията на бляскавите десетки, а футболът все повече губи от магията си.
Един от малкото останали оазиси, в които плеймейкърите все още са на пиедестал, е американската МЛС. Достатъчно е да се уточни, че последните 5 сезона за най-добри играчи на сезона са избирани играчи именно на този пост. Начело с Лионел Меси, разбира се.
Неслучайно аржентинецът избра Маями за финалните акорди от бляскавата си кариера. Защото футболът в първенството на САЩ и Канада по традиция изостава от европейските тенденции, а в случая това, изглежда, е за добро. И играчи като Меси могат да спестяват усилия в защита, стига да осигуряват необходимото шоу в атака.
Неслучайно и двама от последните мохикани в Европа на този пост - Кевин де Бройне и Антоан Гризман, са свързвани с трансфери в МЛС. Шампионат, който като ниво определено отстъпва на много от европейските лиги, но все пак предлага далеч по-атрактивен футбол. Поне засега, защото всички са наясно, че модата в световния футбол се диктува от клубовете на Стария континент, а тенденциите винаги се "експортват" по другите континенти, макар и с известно забавяне.
Дали обаче има шанс Европа да възроди легендарните десетки и да върне атрактивния футбол? Шансовете засега изглеждат минимални. Защото най-големите клубове на континента, които преди години плащаха луди пари за плеймейкъри и футболни магьосници, вече предпочитат физически здрави, макар и неособено технични играчи.
Целите оправдават средствата, трофеите и парите преди всичко. А удоволствието от футбола? Натирено през задния вход, под ръка с рицарите на красивата игра...