България копае дъното на представянето си като национален отбор по футбол, въпреки че тази фраза може и да ви се струва банална. Ама си е съвсем точна, защото да те бие Литва на топка насред София с 2:0 (и можеше да е доста по-изразително) направо си е унизително. Това е съперник, който 15 поредни мача не бе побеждавал никого, а преди това бе сразил... Сан Марино.

Стига, не е сериозно дори да си говорим как червеният картон на Краев променил мача. Ами, ние играхме и срещу 10 литовци над 70 минути във Вилнюс преди няколко месеца. И едва направихме 1:1.

И проблемите на българския национален отбор едва започват от факта, че го бие отбор, чиято агитка е точно копие на броя играчи на терена. И че тези момчета от Литва се радваха така, сякаш са се класирали за Евро 2024. Това дори не е най-лошата ни точка на "развитие", тъй като идва контрола с Албания - окрилен отбор, който почти се е класирал за европейското. Идва решаващ за унгарците мач в София през ноември, а на 19-и другия месец... Не ни се мисли. Отиваме в Сърбия за последен двубой в групата, а на сърбите, с оглед на развитието в групата, той вероятно ще им е "или-или".

И така два дни след 30-ата годишнина от най-славния миг в българската футболна история - великата победа над Франция на "Парк де Пренс", ние ще треперим дали няма да ни разгромят сърбите на новичкия стадион в Лесковац.

Не, всичко това не е ОК и е време да поговорим открито по темата. И това не е призив към вас да коментирате и да хулите играчите - то вече и думи не останаха за това, че нямаме класа, те са част от средни към слаби отбори в Европа или "грандове на глинени крака" у нас. За липсата на материал е казано всичко. За изхабяването на треньори - също. В това, че Младен Кръстаич още тази сутрин трябва да е запалил колата към родината с оставка на масата на президента на БФС, това също няма никакво съмнение. Но какво се случва след това?

Време е Борислав Михайлов да спре с играта на "тука има, тука нема", която включва дори обидното отношение да не се появява на мачове на националния отбор. Да излезе и да даде пресконференция пред представители на медиите. Ние, ако се налага, може и с въпроси на феновете да се въоръжим, защото такива ще има много.

Но не само Михайлов да застане пред медиите, а и Георги Иванов - с неговото бодряшко "ще видите след 3 години", с обидното му отношение към "хейтърите", които само критикували. А какво има да похвалят? Като направим равенство със Сърбия, пишем добри думи - но все пак, това е равенство със Сърбия, не надиграване и добър резултат срещу Германия или Бразилия, нали? Иванов, надяваме се, разбира това.

Статистиките на този отбор в един петгодишен сегмент, който е достатъчно представителен, са кошмарни. На пръсти се броят отборите в Европа с по-слаби резултати в този период. Андора, Гибралтар, Сан Марино, Малта, Лихтенщайн... Може би Естония, евентуално литовците...

Но не и Люксембург, не и Армения, Грузия, Азербайджан и Казахстан. Дори те не.

Ето и малко статистика, за да не са само думи и да си речете, че безогледно хулим.

На 13 октомври 2018-а бихме Кипър у дома с 2:1. Точно преди пет години и два дни.

От тогава сме изиграли 53 двубоя. Ето ги фактите:

Имаме осем победи. Бихме Грузия и Кипър в контроли, Гибралтар два пъти (в контрола и в Лигата на нациите), Северна Македония също в Лигата на нациите, Литва и Северна Ирландия в световни квалификации, Чехия в европейска (последен мач, те се бяха класирали).

Само две от тези победи са навън - със северномакедонците и с кипърците.

В този период 18 пъти направихме равенства. И загубихме 27 мача.

Няма да изброяваме всички поражения. Само да припомним домакинските 0:2 от Литва в събота, 0:1 от Черна гора, 2:5 от Грузия, 0:1 от Беларус, 1:2 от Финландия, 0:1 от Уелс и 2:3 от Косово. Англия ни би с 10:0 общ резултат в двата мача, Швейцария със 7:1... Но, хайде - тези отбори са друга класа.

Като цяло това е представяне на футболно джудже.  Защото допуснати 27 загуби (над 50 процента) в този период, си е точно това. И инкасирани 75 гола.

Малко конфузно, при съперниците, с които сме играли.

И е време да го обсъдим с хората, които отговарят за това представяне. Михайлов, Иванов, който още желае от Изпълкома, да седне срещу въпросите. Открито, не в интервю пред избрана медия в базата в Бояна, зад стените на крепостта.

Да кажат на хората (тези, които още се интересуват от отбора) има ли план, има ли стратегия?

Има ли треньор след Кръстаич? Остана ли такъв смелчага, който да поеме тази група играчи?

Ако, разбира се, осъзнават сериозността на ситуацията.