17-11-2017 20-11-2018

Една година с Кръстаич начело на България: Има ли посока, идея и надежда?

Сърбинът е водил националите само в 10 мача, но вече могат да се правят изводи

13:59 | 11 септември 2023 | Редактор : Динко Гоцев 44 2778 Снимка: БТА

Младен Кръстаич на 23 септември ще отбележи една година начело на българския национален отбор по футбол. Разбира се, ако няма новина за раздяла преди това, на засега това изглежда не е на дневен ред. Сръбският селекционер получава колосален кредит на доверие от БФС, какъвто нямаха ни Краси Балъков, ни Георги Дерменджиев, а при Ясен Петров нещата сякаш тръгнаха в посока "стабилен курс и подкрепа", но след 15 месеца и той бе уволнен. Това са последните трима треньори преди него.

Национален отбор

Времето ще покаже има ли причини да вярват хората от базата в Бояна, че Кръстаич ще превърне този отбор в такъв, с който да не си късаме нервите, а да се гордеем. И да го подкрепят феновете, защото съвсем скоро ни очаква неособено приятната гледка да видим празните трибуни за мача с Литва (14 октомври). Прогноза на Corner.bg: На този мач едва ли ще има повече от 1000 зрители, при това - с официалните лица.

Не е случайно, колкото и да ни уверяват директорът Иванов и треньорът Кръстаич, че тимът има нужда от подкрепа. Той наистина има, но в някакъв момент видяното на терена от него обезсърчава феновете.

Ние пък ще опитаме просто хладно да натрупаме фактите и статистиките от тази година със сърбина начело, за да видим - има ли някакво зрънце, което чакаме да покълне и израсте, има ли надежда... Както и - има ли стратегия и "пилот в самолета" изобщо.

Снимка: БТА

10 мача имаме в този период. Два в Лига на нациите, три приятелски, пет в европейски квалификации. Иначе казано - 7 официални и три контроли.

Статистиката:

Победи над Гибралтар с 5:1 у дома, Северна Македония 1:0 навън, Кипър с 2:0 също като гост (в контрола).

Ремита с Литва 1:1 на техен терен, Сърбия 1:1 на наш и Люксембург 0:0 като гост (приятелски мач).

Загубите са от Черна гора - 0:1 тук, 1:2 там, Унгария с 0:3 в Будапеща, Иран - 0:1 в контрола на наша земя.

Общо: 3 победи, 3 ремита, 4 поражения. Голова разлика 11-10.

В официални мачове: 2 успеха, 2 равенства, 3 загуби (9-9).

Виж още "Добър мач", "Имахме шансове", "На прав път сме": Губят ли националите ни връзка с реалността?

Това са числата на таблото на резултатите. В групата от Лигата на нациите завършихме втори след Грузия, но тук да се търси отговорност на Кръстаич не е честно, защото той спечели шест от деветте ни точки, като води само последните два мача.

Но в квалификациите за Евро 2024 сме четвърти от пет отбора в групата, като имаме 2 т. от 5 срещи. Направо кошмарно.

Самият факт, че сме паднали два пъти от Черна гора - отбор, който никога никъде не се е класирал, че и близо не е бил до голям форум, е показателен. И че сме на 8 точки зад Унгария и Сърбия, като тепърва имаме пак да играем с тези два отбора. Съвсем не нещо, което да чакаме с нетърпение.

Излишно, може би, но да огледаме другите групи, за да се равним. Да "сверим часовниците", ах, това любимо клише на футболните ни хора.

Армения има 7 т. (от четири мача, не от пет) в група с Турция и третите в света хървати.

Северна Македония има 4 т. (от 4 двубоя) в група с Англия и Италия.

Люксембург е с 10 точки (от пет мача, като нас) в група с Португалия, Словакия и Босна. И с Исландия.

Беларус и Косово успяха да съберат по 4 т. в група с Швейцария и Румъния, сходна на нашата.

Казахстан и Финландия имат по 12 т. в групата, в която са още Словения и Дания. И имат съвсем реални шансове за класиране.

Ето къде сме. Това са числата. Ясно - тук големи поводи за оптимизъм няма. А има ли стратегия, има ли наистина обновяване на отбора и създаване на гръбнак на такъв?

Снимка: АР/БТА

Спорно.

В тези 10 мача са играли общо 38 футболисти, което изобщо не е някаква стряскащо голяма бройка. Повиканите са над 50 като различни имена, но тези, които са влезли на терена са 38. От тях 36 са получили шанс поне веднъж да са титуляри.

Дотук добре - търси се голяма група, от която да се избира. Поне на теория.

По 10 пъти в състава от първата минута са били само двама - Кирил Десподов и Илия Груев. Най-близо до тях като титулярни участия при Кръстаич е Вальо Антов (8 мача в стартовите 11). Никой от останалите няма повече от пет. И тук идва проблемът. Защото гръбнак се прави с поне 5-6 футболисти, които да го изградят.

Да, имаше и обективни фактори. Антон Недялков стартира първите срещи, но после контузия го извади от сметките и в клуба му, и в националния.

Но какво да кажем за средната линия, където един Груев знае, че ще е в състава? Ивайло Чочев и Андриан Краев са хора, които в първенството ни играят постоянно и във водещи отбори. С Груев до тях, изглеждат като достатъчно солидна сплав от опит, младост, енергия и качество. За нивото на българския футбол поне. Чочев и Краев обаче записаха само по три титулярни мача в този период. Йоан Стоянов (Апоел Беер Шева) има повече - четири, като не е ясно обаче на каква позиция смята селекционерът, че ще е най-полезен. Видяхме го поне на три различни.

И не е само той. Груев започна като защитник срещу Иран. Неясно защо. Попов от Черно море играе ту ляв, ту десен бранител... Същото се отнася и за Галчев от Левски. Какъв точно е като профил Лукас Петков от Гройтер Фюрт, от двата му мача в последните 6 дни е трудно да се ориентираме. Момчето се налагаше да изпълнява коренно различни функции.

Снимка: БТА

И е нормално с оглед на възрастта на някои от споменатите играчи, те да се объркват при цялата тази ротация и лутане.

Няма утвърден вид на защитата. Цели четирима вратари пазиха в десетте мача (като титуляри) - Наумов, Вуцов, Дюлгеров и Митов. 13 полузащитници започваха различните двубои, като поне 8-9 от тях са с профил "централни", а там позициите са само 2 или 3... В атака е ясно, че Десподов е безспорен. Кой ли не игра около него - Марин Петков, Кирилов, Делев, Русев, Минчев, Боруков...

Искрено се надяваме Кръстаич и хората в щаба му да имат идея какво точно търсят. И да го намерят, поне според нивото и стандартите на футбола ни, които - ясно, в момента не са на световно ниво.

Но и от тях зависи в състава да има някаква стабилност, някакви споени връзки, които да работят. Ако всеки мач двамата или трима централни защитници са различни, външните бранители-халфове се сменят или пък играят на нетипична позиция, централната двойка полузащитници не се познава и си говори на "вие", а партньорът на Десподов всеки път е нов... как да стане? Че и вратарят не е един и същ, а това също е проблем, защото всеки има свой стил на водене на отбраната и комуникация с нея.

Да кажем, че това бе година с кредит на доверие. Година на напипване. Може би е време вече за стабилизация, показване на някакви наченки на стил и нека всички да се уверим, че този отбор се гради, а не просто се събира и пуска на терена да играе.

Към момента не сме убедени. Георги Иванов е сигурен в стратегията и посоката. БФС - явно също. Кръстаич търси оправдания с младостта на отбора и грешките на растежа. Но ако ги повтаряме постоянно, учим ли се наистина от тях?

Два пъти не можем да бием съперник от нашето или по-ниско ниво (Литва и Черна гора), който играе дълго с 10 души.

Два пъти ни вкарват голове в последните секунди (Сърбия у дома, Черна гора навън), когато наглед контролираме ситуацията и ние търсим гол.

Два пъти влизаме трудно в мачове и пускаме ранни голове, които после ни вкарват в тягостно търсене на обрати (Литва навън, Унгария навън).

И нещо последно, вече извън петолинието на статистиките и фактите от видяното. Да поспрем малко с оправданията и откровените глупости, които се говорят дори без замисляне, автоматично. "Черна гора не са слаб отбор", каза някой от играчите след нелепата загуба в неделя. Сигурно не са. Ама имат две победи в последните 10 мача. Познайте срещу кого са и двете.

Стига оправдания. Да видим промяна на терена и да се убедим, че цялото това доверие към Кръстаич си струва.