Нормално е всеки фен на тениса да има свой отговор на въпроса кой е най-великият в историята. Ако харесвате Федерер, това несъмнено е Маестрото от Базел.

Ако ви допада стилът и непримиримостта на Надал - Рафа е вашият човек. Като титли и успехи, и двамата спокойно могат да претендират за трона. Има и хора от предишни епохи, които също са в списъка, когато дойде дума до такъв спор. Той, разбира се, е вечен. И е въпрос на гледна точка, докато не уточним критериите.

Но доказателствата за това, че Новак Джокович един ден ще се оттегли от професионалния тенис като №1 за всички времена, са пред очите ни. И е невъзможно да ги пренебрегнем.

ВИЖТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ТОВА ВЪВ ВИДЕОТО ЗА НАСТОЯЩИЯ МУ СЕЗОН>>>

Той е единственият с поне по три титли от всеки от четирите турнира в Големия шлем. Универсален и адаптивен, не се влияе от настилките. Бие навсякъде. Само той има поне по 7 финала във всяка от четирите супер надпревари в Шлема. И, естествено, никой друг няма неговите 24 титли в тях.

Държи рекорда за най-много поредни победи в тези турнири - 30, има най-много победи над играчи от топ 10 (251), бил е най-много седмици начело на ранглистата (394), включително в момента.

Далеч пред останалите е по спечелени пари от наградни фондове - над 175 милиона долара. Рафа и Роджър са с поне по 40 милиона зад гърба му и по този показател. Останалите - несравнимо и далеч, далеч назад.

А какво бе началото на тази бляскава кариера, която още не е завършила, но вече дава основания да е смятана за недостижима в тениса? Точно 20 години минаха от фактическия старт, в който светът на този спорт видя момчето от Белград вече сред професионалистите. Макар и едва навършил 16...

Новак започва да играе съвсем малък, на 4. След няколко години в Белград (тенис клуб "Партизан"), на 12 отива в Академията на Никола Пилич в Мюнхен. Пътува постоянно между Бавария и родния град в следващите 4 години, преди през 2003-а вече да е готов за мястото си сред професионалистите.

Снимка: Getty images

Играе на четирите турнира в Шлема за юноши, както и на Фючърс турнири на ATP - първи негов досег с тура. Разбира се, все още е много рано да говорим за пробив, но на надпревара в Белград юни бие поставения под №4 в схемата - това са първите му точки за ранглистата на ATP, като получава за първи път позиция в нея - №767.

"Това е мечта за мен, но е само началото", казва в интервю за местен канал. Наоколо има немалко светила на тениса от региона, които редовно гледат Фючърсите и всякакви юношески турнири.

"Какъв е този нахалник?", пита легендарен сръбски треньор тогава, впечатлен от наперения стил на момчето. Новак разказва историята често, за да покаже какво впечатление е направил. Защото е привикан на разговор от същия след турнира.

"Твърде сприхав си, дори за тийнейджърската си възраст. Имаш особена арогантност в играта, което не е никак лошо, просто трябва да я канализираш в твоя полза. Превърни я в предимство, в увереност. Не се притеснявай от никого и ще стигнеш далеч.", са съветите на същия човек - днес близък семеен приятел на фамилия Джокович.

В края на същата година Новак е №687 в света и още не е записал сериозни постижения на юношеските турнири от Шлема. Но около него се говори, вече го забелязват, а мнението е, че излъчва някаква особена харизма, самоуверен е и твърде избухлив.

През 2004-а дебютира в Умаг, Хърватия, на първия си същински ATP турнир, а през януари 2005-а играе в основната схема на Откритото първенство на Австралия, преди да е навършил 18 години.

Губи в първия кръг от Марат Сафин, при това тежко - взима три гейма. Но публиката го харесва. Руснакът - също. Напомня му за него като стил, над нещата, с арогантност и напереност, изключително темпераментен. Разбира се - и много нервен, типично за дебютант.

"Не бих казал, че изуми с играта си днес, но той е още дете - коментира Марат. - И се вижда какъв огън има в него. Дано успее да се пребори с нервите, днес беше първият му мач на такова ниво, все пак."

Сафин, между впрочем, печели турнира в Мелбърн онази година. 

През 2006-а Новак за първи път е с титлата на същински турнир от ATP (Амерсдорф, Нидерландия), а година по-късно е финалист на US Open и дебютно влиза в топ 10 на световната ранглиста. Едва на 20 години е, а тази привилегия имат наистина отбрани - като другите двама от Голямата тройка, като Алкарас в наши дни...

Това са времената, в които Роджър Федерер и вече излезлият на сцената Рафа Надал вече подчиняват останалите в началото на своята доминация. Когато губи от Маестро Федерер финала на US Open 2007, сърбинът вижда с кого трябва да се сравнява. В онзи момент Роджър и Рафа са спечелили вече 11 поредни титли в Шлема, без никой друг да може да стигне до такава. Осем от тях вдига швейцарецът, а три са за младока от Испания.

Краят на поредицата е през януари 2008 г., когато Джокович побеждава Федерер в четвъртфиналите на Australian open, а Надал отпада с травма още в третия кръг. Титлата е за сърбина - нахалния тип от Белград, който вече е изграден играч и шампион. На финала побеждава Жо-Вилфрид Цонга, за да вдигне първата от 24-те купи от Големия шлем.

Намесата му в дуела Федерер - Надал изненадва много хора, които са малко по-встрани от кухнята на тениса. За онези вътре в нея, сприхавото, нервно, дългунесто и харизматично момче от Сърбия отдавна не е новина. През януари 2008-а той е шампион в Шлема, само на 21 години. И сериозно разтърсва статуквото, което вече се налага като норма - или Рафа, или Роджър. И изведнъж преди всеки голям турнир в тениса, въпросът вече не е кой от испанеца или швейцареца е фаворит. А кой измежду тримата?

Останалото, както казват, е история.

Снимка: Getty Images