19:11 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Лори Кънингам бе Кристиано на своето време и остана завинаги на 33

Светкавичното крило отвори вратата за англичаните в Реал (Мадрид)

Снимка: Getty Images

Лори Кънингам бе Кристиано на своето време и остана завинаги на 33

Светкавичното крило отвори вратата за англичаните в Реал (Мадрид)

10:41 | 28 декември 2021 | Редактор : Александър Сотиров 3 3386 Снимка: Getty Images

В ерата на модерния футбол Кристиано Роналдо се е превърнал в синоним на играта. Но много преди той да играе както в Англия за Манчестър Юнайтед, така и в Испания за Реал (Мадрид), един друг играч е бил “Кристиано Роналдо на своята ера”.

Ретро

Един играч, за когото мнозина не знаят.

Светкавичното крило Лори Кънингам. Първият англичанин в историята на “кралския клуб”.

Футболният път на Лорънс Пол Кънингам започва в Лондон, минава през Мадрид (на няколко пъти), отбива се за кратко в Юнайтед и завършва в испанската столица. Експлозивният флангови играч отваря много врати и попада в графата “първи” в доста класации, като освен първият английски играч на “Сантяго Бернабеу”, той е и първият тъмнокож футболист, който представя Англия в мач, организиран от Футболната асоциация на страната.

Това се случва през 1977 година, когато е част от младежката селекция на “трите лъва”, а после изиграва и шест двубоя за представителния тим на родината на футбола.

Определението “Кристиано Роналдо на своята ера” му е дадено от Висенте дел Боске, с когото са съотборници в редиците на Реал през 80-те години на миналия век.

Но всъщност колкото и талантлив да е Кънингам, кариерата му така и не се развива по най-добрия начин, защото той е преследван от доста контузии и лош късмет.

И докато днес в Англия, а и навсякъде в Европа и по света се говори за расизъм спрямо футболистите, нищо не може да се сравни със случвалото се през 70-те години по английските стадиони, когато тъмнокожите играчи са рядкост. Лори е един от тях. Банани, монети и какво ли още не е хвърляно по играчите, в повечето случаи напълно безнаказано. Плюнките също са ежедневие.

Кариерата му започва още като тийнейджър във втородивизионния Лейтън Ориънт, след като Арсенал го отпраща без професионален договор. Коментарът на “артилеристите” гласи, че “не е необходимият материал”.

18-годишният Кънингам грабва феновете още от дебюта си, който идва в предсезонен мач с Уест Хем през август 1974 година, а един фен на Oриънт го описва по следния начин - “Загубихме с 0:1, но той не спря да тича и да дриблира из целия терен. Още тогава беше феноменален”.

Да танцува по крилото е нещо любимо на Кънингам, който е любител на танците и извън терена. Влекат го още мода, рисуване, архитектура и хубаво вино. Редовно е глобяван от първия си отбор за закъснения - нещо, което е тотално обратното на светкавичния му стил на терена.

Виж още Тримата тенори и "черните срещу белите" - как футболът се изсмя на расизма

След 75 мача и 15 гола в рамките на три години си печели трансфер в Уест Бромич Албиън, където ще заблести още по-ярко.

Расистките подвиквания и всички грозни случки не го спират по никакъв начин да слаломира между противниковите играчи сякаш са конуси. В Албиън започва да играе още по-уверено и след два сезона там си печели както повиквателна първо за младежкия, а после и за мъжкия тим на страната си, така и трансфер в посока Реал.

“Белите” плащат близо милион паунда за правата му - огромна за онези времена сума!

Клубен рекорд и за двата тима в онзи момент.

На игрището всичко започва добре - вкарва още в първия си мач, контрола срещу Милан, а в дебюта си в Примера наказва Валенсия на два пъти.

И тогава започват контузиите. Въпреки тях, в първото си Ел Класико е неудържим.

И до днес не се помни толкова победата на Реал с 2:0 на “Камп Ноу”, а наелектризиращите пробиви на английското крило.

Embed from Getty Images

“Беше невероятен. Направи ни луди. С този дрибъл, скорост и експлозивност”, спомня си бившият защитник на Барселона от онези години - Мигели.

Случва се немислимото - феновете на Барса, които ненавиждат противниците в бял екип, аплодират Кънингам. Нещо, което се случва много, много рядко, без значение за кой от двата колоса на футбола говорим.

Проблемите с контузии не спират, но той допринася за двадесетата титла в клубната история, както и за триумф за Купата на краля.

Изиграва 41 мача и вкарва 12 пъти в първия си сезон на “Бернабеу”, а после всичко тръгва надолу. През следващия сезон е контузен, а след това е заснет как танцува в нощен клуб с шина на крака, а същите медии, които го боготворят месеци по-рано, сега го съсипват. Наричат го плейбой, който не приема таланта си достатъчно сериозно.

Глобата от 1 милион песети (около 20 000 паунда в днешно време) е най-голямата, налагана от отбор към играч към онзи момент. Завръщането му в игра е прибързано, след като един от директорите на клуба заявява, че трябва да играе във финала за КЕШ с Ливърпул, защото от това зависи бъдещето му. Но теренът на “Парк де Пренс” в Париж е ужасен, предния ден на него е игран ръгби мач. А за 90 минути Кънингам е сянка на себе си и Реал губи спора за трофея. Години по-късно самият Лори описва мача като “катастрофален”.

Embed from Getty Images

Началото на края идва след нова контузия през следващия сезон и с новината, че жената на брат му и двете ѝ деца от предишна връзка са убити в апартамента им. Престъпление, което остава неразкрито цели 28 години след това. Реал уж подкрепя звездата си, но привличането на нидерландския национал Джони Метгод във време, в което чужденците в Примера са ограничени, казва достатъчно. Болезнена раздяла с дългогодишната приятелка на Лори също влиза в онзи период, който се превръща в един от най-тежките за него.

Пратен е под наем в Манчестър Юнайтед, където играе за бившия си треньор от УБА Рон Аткинсън, но без особен успех.

Следващите пет сезона се превръщат в поредица от наеми и кратки договори, които го отвеждат в Спортинг (Хихон), Марсилия, Лестър, Райо Валекано и Уимбълдън. В Лондон е част от “Лудата банда”, триумфирала във ФА Къп през 1988 година, а 12 месеца след това помага на Райо за драматична промоция в елита в последния кръг от сезона.

Embed from Getty Images

Но спомените за онзи неудържим дрибльор по крилото вече са избледнели.

Животът му извън терена е почти толкова неуспешен. Две деца от две различни жени, от които признава само едното, редица неуспешни финансови инвестиции и още много проблеми водят до залеза на една кариера, която ще приключи много по-бързо и тъжно от очакваното.

Краят идва на 15 юли 1989 година. След нощен купон се прибира към дома си и кара край града, а при опит да изпревари по-бавно движеща се кола не вижда аварирал автомобил. Кънингам не е с препазен колан, губи контрол над управлението, колата се удря в стълб за лампа и се превърта няколко пъти. Лори е откаран в болница, където обявяват смъртта му малко по-късно. Спътникът му е невредим.

Токсикологичните изследвания показват три пъти над допустимия алкохол в организма му.

Малко са играчите, които са почетени със статуя пред стадион, на който са играли. Лори Кънингам има две. Първата е пред този на Лейтън Ориънт, а втората - пред “Дъ Хоутърнс”, стадиона на Уест Бромич.

Embed from Getty Images

И до днес "танцуващият гений" е синоним на бързина, експлозивност и атракция. И на това, че е един от първите тъмнокожи пионери в английския футбол.

“И сега гледам флангови играчи и ги сравнявам с Лори. Той правеше неща, които другите не можеха и да си мечтаят да правят. Футболът му бе изпреварил времето си”, казва съотборникът му Вив Андерсън.

Друг негов съиграч, Брендън Батсън, също е категоричен. Съдбата на Лори е трагична, но радостта, която доставя с играта си, остава неповторима. Особено за онези, които са имали късмета да видят най-доброто от него.

Да, през годините за Реал (Мадрид) играха англичани като Стив Макмаман, Майкъл Оуен и Дейвид Бекъм. Спечелиха трофеи, вкараха голове и оставиха ярки спомени.

Но първият бе Лори Кънингам.