Мъчителната суша продължава: 30 дълги години родината на хокея чака Светия Граал

Канадските отбори са най-успешните в НХЛ, но три десетилетия титлата бяга на Юг

Снимка: Getty Images

Мъчителната суша продължава: 30 дълги години родината на хокея чака Светия Граал

Канадските отбори са най-успешните в НХЛ, но три десетилетия титлата бяга на Юг

11:00 | 18 май 2023 | Редактор : Динко Гоцев 10 3772 Снимка: Getty Images

През 1993-а стандартът 2G навлизаше в неподозиращата колосалните размери на тази техническа революция Европа, а мобилните телефони бяха големи колкото малка раница.

Нелсън Мандела получи Нобеловата награда за мир, а у нас премиер бе Любен Беров. Емо Костадинов вкара гола на "Парк дьо Пренс", а като номер едно в музикалните класации най-дълго време се задържа "I Will Always Love You" на Уитни Хюстън.

В Канада се случиха две знаменателни събиия през тази година - за първи път премиер стана жена - Ким Кембъл зае поста на 25 юни 1993-а, а по това време в Монреал вероятно още имаше хора, които не бяха изтрезняли напълно.

Нищо, че бяха минали 16 дни от титлата на Монреал Канейдиънс в Националната хокейна лига.

Няма съмнение кое е по-важното събитие за Канада, която е едно голямо, биещо за хокея на лед сърце. Родината на тази игра я обича така, както Бразилия обича футбола. За канадците единствен приоритет в ежедневието пред хокея могат да са децата, но обикновено те тренират хокей, така че нещата са преплетени.

Снимка: Getty Images

Та Монреал тогава пиеше, пееше и танцуваше, защото Монреал бе повалил с 4-1 в серията от финалите Лос Анджелис Кингс, пълен със звезди като Уейн Грецки, Яри Кури, Тони Гранато, Люк Робитай и руснака Алексей Житний.

Канадците бяха водени от неустрашимия капитан Ги Карбоньо и вратаря-икона Патрик Роа, който стана MVP на финалите.

Две неща никога повече не се случиха в историята на НХЛ от онзи 9 юни 1993-а до днес. Вечният номер едно на леда Грецки не игра на финали за Купа "Стенли" (тези му бяха шести), а Канада никога повече не отпразнува идването на трофея на север от границата със САЩ.

Невероятно, но факт. Отпадането на Едмънтън Ойлърс онзи ден от Вегас в полуфиналите на Западната конференция последва това на Торонто Мейпъл Лийфс два дни по-рано от Флорида на Изток. И така няма шанс отбор от Канада да вдигне "Стенли". А с този факт вече имаме необясним и неприятен юбилей - 30 години най-важния трофей в хокея не стига до неговата родина.

А това не биваше да се случва, както и никой не може да повярва, че е факт.

Монреал с 24 титли и Торонто с 13 водят във вечната ранглиста по спечелени купи "Стенли" от началото на формата с елиминации през 1915 г. Но в списъка са още Едмънтън (5 трофея), Калгари (1), както и оригиналният Отава Сенатърс - с 11 титли, шест от които идват преди 1915-а, наследен през 1992-ра с нов отбор, който носи същото име.

Канадците винаги са задавали модата в този спорт. За първи път шайбата е хвърлена на леда именно в тази страна - в Квебек през 1877 г. се създава първият клуб по играта. В следващите години в Монреал, като част от Зимния фестивал, се играят мачове между отборите от провинциите на Канада.

Това е началото, а нататък най-добрите играчи обикновено идват от север, за да подсилят исторически силни американски тимове като Ню Йорк Рейнджърс, Детройт Ред Уингс или Бостън Брюинс.

Канада доминира мощно в първите години на купа "Стенли", като в първите 15 години само Бостън, Рейнджърс и Сиатъл успяват да спечелят по един път титлата. Останалите са за Монреал, Торонто, Отава и Ванкувър.

Снимка: Getty Images

Но и в следващите десетилетия доминацията е от Север. През 40-те години на миналия век титлите са 7-3 за канадски срещу американски тимове, през 50-те балансът е същият, а в следващото десетилетие идва 9-1 трофея за канадците. Само Чикаго Блекхаукс спира Торонто и Монреал, които заграбват всичко.

През 1984-а идва ерата на Едмънтън с Грецки (снимката горе), който е най-великият играч, обличал някога хокеен пуловер. Естествено - канадец. И в годините от 1983-а до 1993-а този отбор печели пет титли, две отиват в Монреал (включително тази от 1993-а) и една за Калгари Флеймс. Ето такива бяха времената, преди точно преди 30 години победата на Канейдиънс срещу ЛА Кингс (с Грецки вече в Калифорния) да се окаже последна за Канада в купа "Стенли".

За тези три десетилетия пет различни тима от северните райони играха финал, но винаги губеха. Ванкувър падна с 3-4 в серията от Рейнджърс през 1994-а, Калгари бе победен със същия резултат от Тампа Бей през 2003-а, както и Едмънтън - отново в седем мача, от Каролина през 2006-а.

Могъщите патоци от Анахайм биха с 4-1 Отава през 2007 г., Ванкувър още веднъж изпита разочарование в 7 двубоя (от Бостън през 2011-а), а преди две години Монреал не успя да спре Тампа Бей във финалите - 1-4.

Трудно е да се опише какво значат провалите за хокейните фенове в Канада.

Но ако изгледате видеа какво се случва в Торонто или Монреал, когато техният отбор играе на другия край на Северна Америка плейофен мач като гост, горе-долу ще придобиете представа. Десетки хиляди по улиците, независимо от температурите и часа. Припаднали, плачещи или куфеещи от радост върху автомобили и покриви. Бразилия на футбол - сравнението не е преувеличено.

"Изненадан съм, меко казано, че това продължи толкова дълго - каза онзи ден след отпадането на Едмънтън Ги Карбоньо, капитанът на шампионите от Монреал за 1993-а. - И ние имаме 7 отбора в НХЛ, не два или три.

Това е ужасно дълъг период за тази страна, която е напълно луда и сънува хокей."

"Canada Dry" - така нарекоха удивителната серия без титла в медиите зад Океана. "Суша" в прекия и преносен смисъл, тъй като шампионите по традиция пълнят огромната купа с шампанско и пият от нея. Не се е случвало в Канада от 1993-а.

Стигна се и до скандалния момент от сезон 2015/16 г., когато за първи и единствен случай в историята нито един канадски отбор не стигна до плейофите. По дяволите, това не може да е реално!

Преди този сезон поне за три отбора се смяташе, че могат да се домогнат до Светия граал на хокея. Уинипег Джетс и Едмънтън Ойлърс са пълни с класни играчи и имат опита, необходим да изминат целия път до финалите.

Но не стана.

И тази невероятна серия на родината на хокея влиза в четвъртата си декада. Най-хубавото в спорта, както обичат да казват в Щатите е, че винаги има следващ сезон.

В момента Канада няма на какво друго да се опре поне, когато става дума за хокей.