Най-студеният маратон в света: Как се бяга на -55 градуса?

42 километра за 3 часа и 7 минути звучат налудничаво при тези условия... но са факт

Най-студеният маратон в света: Как се бяга на -55 градуса?

42 километра за 3 часа и 7 минути звучат налудничаво при тези условия... но са факт

15:30 | 3 март 2024 3 3739

Оймякон е едно от онези места, които преспокойно биха могли да попаднат в категорията "Забравени от Бога". Селцето в руската република Якутия се намира в близост до полярния кръг и в него живеят около 500 души.

Освен с пословичния сибирски студ е известно и с това, че в близост до него има термален извор. От който всъщност идва и името му, което в превод означава "незамръзваща вода". Но извън въпросния топъл извор, в Оймякон е много, много студено. Заедно с Верхоянск претендира за най-мразовитото място на планетата, като най-ниската измерена официално температура тук е била -79 градуса - преди над 90 години, през 1933-а. По неофициални данни е имало и ден, в който са били отчетени -83 градуса, още по-назад във времето, през 1916-а.

Звучи като доста приветливо място, нали? Особено за това да се бяга маратон там.

През годините на картата изскачат какви ли не смелчаци и откровено луди глави, бягащи колосални дистанции на всякакви места, които наглед крещят "невъзможно". Като например Долината на смъртта и пустинята Атакама.

Ако се чудите дали има нещо подобно и в близост до полярния кръг - отговорът е "да". Най-студеният маратон на света се провежда именно в Оймякон.

И бе спечелен от Константин Драгунов - 23-годишен студент от Якутск, столицата на Якутия, на чиято територия се намира и студенoто селце.

Разстояниеето между Якутск и Оймякон е повече от 1500 километра, които Драгунов пътува в двете посоки, за да участва в надпреварата, която в крайна сметка печели.

Виж още От Долината на смъртта към Марс: Проект "Скорост" 2.0 разбива представите

С време от 3 часа и 7 минути, което като се замислите, не е никак лошо. Особено предвид световния рекорд в дисциплината (42 километра за 2 часа) и най-належащия фактор в конкретния случай - това, че бягането се провежда при 55 градуса под нулата.

"Местата за подобно състезание са ограничени до 100. А този път имаше само 38 участници. Никога до момента не бях бягал на такъв студ и исках да видя дали мога да се справя", разказва след триумфа си победителят, чието най-добро време в дълго бягане е 1 час и 8 минути в полумаратон.

И в този маратон, както във всеки друг организиран такъв, има подкрепителни пунктове. С разликата, че в случая те са на всеки пет километра и се състоят от палатки с печки, в които можеш да пийнеш чай, бульон или просто да сте стоплиш, докато бягаш 42-та километра от Оймякон до село Топтор.

"До момента бях бягал при най-ниска температура -40 или може би -42. А когато става дума за такъв студ, всеки градус е от значение и прави ситуацията още по-трудна", продължава Драгунов, който е бягал с общо четири ката дрехи - два са термобельо, а другите два съответно са за още топлина и за защита от вятъра.

Но не е бил подготвен за това, че ставите му ще замръзват и са необходими и наколенки. Тръгва с добро темпо - първите 10 километра минава за 4:20 минути на километър, но лека-полека започва да намалява.

До 20 километра се чувства добре. До 30 също. Но същинският ад настава след 33-ия километър. Както сам отчита - никога не е изживявал нещо такова, нито като умора, нито като студ.

"В последните пет километра се питах защо изобщо съм тук и какво всъщност правя. Никога не се бях чувствал така. До такава степен бях покрит в скреж и сняг, че почти падах. След финала не можех да дойда на себе си до вечерта. Но пък в крайна сметка си струваше", добавя още победителят.

След което повдига темата за маратони на други... екзотични места. И е категоричен, че би се пробвал в такъв в Долината на смъртта в САЩ.

Виж още Боен клуб за ултрамаратонци - лудостта, наречена проект "Скорост"

Освен за бягането, говори и за традициите на якутската култура, в която на почит са шаманите. Срещал се е с няколко такива и вярва в силата им, като отказва да даде по-детайлна информация, но допълва, че тези хора имат невероятни способности и виждат много неща.

А когато отново се връща на темата за спорта, става ясно, че не е единственият сериозен бегач в семейството.

Роднина е със Сардана Трофимова. Братовчедка му е. Също е родена в Якутск, но в един момент сменя гражданството си и започва да бяга за Киргизстан.

"Тази пролет трябва да и помагам в подоготвката за Олимпиадата в Париж. Ще бъда пейсмейкър. Може да бяга за Киргизстан, но в Якутск всички я обичат и подкрепят", добавя още победителят в студа.

Иска да се пробва в държавното първенство на Русия, а също и да избяга 100 километра. Но още не е споделил второто си намерение с треньора си, който вероятно няма да е много щастлив.

Мечтата му? Напълно нормална, като на всеки човек - да пише своята собствена история.

"И да оставя следа. Дори да не отида на Олимпиада като Сардана, искам да оставя своята следа", категоричен е Драгунов.

Колкото до следата - със сигурност я има. Най-малкото в рамките на едни 42 километра в близост до полярния кръг.

ИЗБРАНО