Не спорете с Черния Кръстник: Той никога не си замълча и не се уплаши
Покойният Джим Браун бе конфликтна фигура, но наследството му е огромно
Има хора, за които когато и да се направи филм, винаги е навреме. Животът им е идеален сценарий, който дори няма нужда от големи доукрасявания и адаптации.
Един от тях напусна света преди три седмици, оставяйки огромно наследство. И завинаги превземайки прякор, който наистина не е лесно да заслужиш. Черният Кръстник - така го нарича цяла Америка, а и светът. Джим Браун си отиде на 87 години в дома си, заобиколен от най-близките и любими хора. И една легенда си отиде, а една епоха завърши.
Свърши и постоянното напрежение на телевизионните водещи, които го канеха като суперзвезда в предаванията си, губейки килограми в стреса от това какво ще каже Джим. Защото той никога не си траеше. Имаше мнение по всеки въпрос, а често то не съвпадаше с това, което е прието и "удобно".
Ражда се на остров Сейнт Симънс, щата Джорджия, през 1936 г. Това са времена, в които расизмът в страната е нещо напълно нормално, а правата на тъмнокожите - особено пък в щати като Джорджия, са между нула и никакви.
На 8 години се мести в Лонг Айлънд, Ню Йорк, след като баща му - професионален боксьор, припечелва достатъчно, за да измъкне семейството си от "непрестанното насилие, заплахи и третиране като животни", за което Браун неведнъж е говорил по-късно.
В съвсем различна среда, избуява невероятният спортен талант на момчето, което чупи рекорди в атлетиката, баскетбола (с над 30 т. средно на мач за училищния си тим) и американския футбол.
Получава 13 различни покани от колежи заради спортните си умения, за които вече се знае в цялата страна. Избира Сиракюз, където е суперзвезда във футболния отбор още от първата си година. Играе на няколко позиции, като е еднакво ефективен. Интелигентен и с физика на пантера, няма никакви проблеми да се адаптира.
Но се завръща стар, позабравен враг - расизма. Опълчва се на няколко от тези, които го обиждат за цвета на кожата му, веднъж е пребит и пропуска мачове именно заради това.
Във втората му година е избран в Идеалния колежански тим на Америка, дава първите си телевизионни интервюта и е ясно - ще бъде сензация в драфта.
Взима го Кливлънд Браунс - исторически славен тим, тъй като футболът като игра се е родил недалеч от този град. Но тимът не е нещо особено до тази 1957-ма когато Джим се появява в ролята на новия рънинг бек.
В следващите 8 години печели шампионската титла и два пъти води отбора на финал (тогава още няма Супербоул). Поставя рекорди, които са изравнени или минати 20, 30 или дори 40 години след неговото отказване. Суперзвезда, той се превръща в най-познатото лице на лигата, а тя е спортната лудост на американците.
Грее от реклами, от списания, от телевизионния екран. През 1966-а, само на 30 години, се отказва от играта. Шокът е огромен, това е трикратният MVP на НФЛ. Човек в разцвета на силите си и без никакво съмнение - най-силният играч в лигата.
Причините обаче изобщо не са спортни, нито в кондиционното състояние на Джим Браун. Той се оттегля, защото има по-важна мисия. Няколко месеца по-късно организира и е домакин на т.нар. Кливлъндска среща, на която група тъмнокожи спортисти със звезден статут в Америка подкрепят Касиус Клей - Мохамед Али, който отказва да иде в армията и да се бие във Виетнам. Това събитие и днес е сочено като ключово в историята на расизма в Щатите.
Никой никога допреди това не е правил такава сбирка, с толкова големи имена, с такова медийно отразяване:
Там са Бил Ръсел и Карийм Абдул-Джабар - най-големите имена в НБА по това време. Боби Мичъл, Уолтър Бийч, Уили Дейвис, Джон Уутън и Браун са най-ярките звезди във футбола. И, разбира се, с тях на масата за пресконференцията е самият той - Мохамед Али.
Онзи ден променя изцяло разбиранията в страната за тъмнокожите. Те застават зад Али и срещу държавната машина. А това в онези години се вижда немислимо на всеки американец.
В същата вечер се ражда и за първи път прякорът Черният Кръстник, който - това се разбира много по-късно - Али на шега дава на Джим. Защото именно той дава идеята и организира събирането в Кливлънд.
По това време славата му вече е огромна и е изиграл първите си, макар и мимолетни роли в киното. През 1968-ма вече е в главна роля в "The Split" и смело влиза в света на Холивуд. Следващите 25 години му дават участие в над 40 филма, като някои от тях са класики - например "Мръсната дузина" (оригиналния, първи филм), "Оригиналните гангстери", "Полицейска история" и "Жега в Ел Ей".
Последният филм в богатата му кариера бе заснет през 2019-а, когато се появи в ролята на самия себе си за кратко в "Черния Кръстник" - иронично, това е името на лентата, която обаче не е за Джим Браун. А за филмовия продуцент Кларънс Авант, който носи същия прякор. Но колко подходящо само...
Джим Браун не спираше да скандализира през тези години.
И да бъде култов, при това - далеч не само за черните американци. Това е човекът, който се обади на президента Доналд Тръмп и поиска лична среща с него, когато той бе избран да води държавата. И се случи - легендата Браун влезе при Тръмп през октомври 2018-а, като с него бе и рап звездата Кани Уест.
Джим каза след срещата: "Президентът има чудесни виждания за страната ни, която изживява тежки времена. Пълни глупости са, че Тръмп е расист. Няма нищо такова, човекът е на мястото си."
И това - от активист срещу расизма.
Разбира се, не бе особено охотно прието от "неговите хора", но - хей, кои сме ние да спорим с Черния Кръстник!?
Обвиняваха го в насилие у дома над Даян Стенли, с която бе сгоден, но не стигна до сватба през 70-те - именно заради нейните обвинения.
Съден е и срещу него са подадени десетки жалби за насилие, тормаз и изнасилвания от момичета, снимали се в "Плейбой". Личен приятел на Хю Хефнър, легендарният Браун често е гост в неговото имение, а там - както помним и знаем, красивите и полуголи, амбицирани да успеят бързо момичета са в огромни количества.
Отрече всичко, въпреки че в документалния филм от 2022-ра "Тайните на "Плейбой" за него се говори като за сериен насилник през 70-те и 80-те, а случаите, в които жени се оплакват, са над 80. Разбира се, той отхвърли всичко това като "нелепо".
Репутацията му пострада, естествено. Въпреки че има звезда на славата на булевард "Холивуд", въпреки че завинаги ще остане човекът, организирал Срещата в Кливлънд. И въпреки че е сочен често за един от петимата най-велики играчи в историята на НФЛ. Класация от преди 6 години го нареди втори, само след Джери Райс. И пред великия Джо Монтана.
И вероятно повечето хора ще го помнят с тези неща. Немалко са тези обаче, които не забравят сенчестите петна в биографията му около имението на Хефнър.
Както и това, че мнението му често втрещяваше и не бе "по течението". Както например след онази среща с президента Тръмп...