Нормализация? Защо футболът намали чувствително парите за трансфери през лятото?
Англия отново е на върха с над 2 милиарда евро, но "свиването" е сериозно
Трансферните страсти се поуспокоиха в съботната сутрин на 31 август, след като пазарът в Европа за сделки затвори. Говорим за петте топ първенства, както и за основните около тях, от които идва най-сериозен поток финансови средства във футбола под формата на привличане на нови играчи.
Всяко лято и през януари, тази тема измества дори това, което се случва по терените. Стига се до абсурдите цели предавания, дълги аналитични студия и медиен ресурс да са далеч по-заети с отразяване на последните часове на трансферния пазар, вместо с това на играещи се, реални футболни мачове. При това - на доста високо ниво.
Истерията около този бизнес (или просто "алъш вериж", ако искате по-разговорно) наистина излиза извън границите на разумното. Преди година на 31 август феновете на Бърнли празнуваха като трофей привличането на Аарън Рамзи от Астън Вила за 18 милиона евро - сделка, виждана като спасителна за новака тогава във Висшата лига. На другия ден отнесоха 2:5 от Тотнъм, но феновете пееха името на Рамзи и бяха щастливи.
Трансфери, трансфери... И много, много пари. До излизане извън нормалното.
През лятото на 2023-а европейските клубове са похарчили 8.08 милиарда евро за играчи. Разбира се, огромната част са в петте водещи лиги. Това лято харчовете са "надолу" с почти милиард - 7.14 милиарда. Отново е огромна сума, но намалението е чувствително. Нямаме сделка за над 100 милиона евро, като дори има само една, която е близо до тази кота.
Нормализация ли иде? Тенденция ли е това или просто временно явление заради липса на големи имена на пазара?
По-скоро първото.
Финансовите правила на УЕФА сякаш се позатегнаха, макар да е смешно да го кажем, при условие, че ПСЖ и Манчестър Сити години наред харчат по 300-400 милиона евро на лято. Не и тази година.
Или пък как е допуснат в евротурнирите Челси, хвърлил чудовищните 1.6 милиарда евро за 44 нови играчи в последните 24 месеца? Това са въпроси, които нямат отговор от УЕФА по казуса "Финансов феърплей".
Но все пак явно клубовете, с малки изключения, започват да се съобразяват. А в Англия, където в последните години нещата са най-сериозни като торби с пари за футболисти, има и още една причина разходите да се посвият до (почти) разумни граници.
Тя е новата стратегия и правила на Висшата лига, по която вече имаше санкционирани клубове. Отнеха им и точки.
Така през това лято Нюкасъл например, който има пари за харчене в изоболие на теория, защото е собственост на саудитската държава, не посегна на пазара с големи суми. Не може - ще излезе отвъд границите, защото харчи твърде много в предходните три прозореца.
В Англия единствените два клуба, които му отпуснаха края отново, бяха Манчестър Юнайтед и споменатият Челси, за който явно просто няма правила.
Този клуб даде 280 милиона евро за нови, като върна и част от инвестициите с продажби. Но това е четвърти пореден прозорец, в който Челси харчи неконтролируемо.
Юнайтед извади 210 милиона евро и стигна до 640 милиона за три години при Ерик тен Хаг. Този път продаде играчи и като нетно салдо сметките повече излизат, спрямо предходните прозорци.
Но догодина и този клуб ще трябва да прави калкулации, когато привлича играчи.
Няколко големи фактора на пазара бяха сравнително тихи - Манчестър Сити, ПСЖ (като за неговите стандарти), Ливърпул, Арсенал, Байерн.
Топ три на клубовете в европейския футбол, похарчили най-големи суми, сигурно ще ви изненада:
1. Челси
2. Брайтън
3. Юнайтед.
Но никой от тях не надхвърли 250 милиона евро. А това в предходни години правеха по 4-5 клуба всяко лято. Висшата лига пак е доминант като обща равносметка, като 20-те клуба платиха около 2.2 милиарда за нови. Но това е доста по-малко от 2.8 милиарда миналото лято.
Най-големите сделки като футболисти:
1. Хулиан Алварес - от Манчестър Сити в Атлетико Мадрид за 75 милиона евро (плюс 15 като бонуси).
2. Доминик Соланке - от Борнемут в Тотнъм за 64.5 милиона евро.
3. Лени Йоро - от Лил в Манчестър Юнайтед за 62 (без допълнителните суми) милиона евро.
4. Педро Нето - от Уулвърхемптън в Челси за 60 милиона евро.
5. Муса Диаби - от Астън Вила в Ал Итихад (Саудитска Арабия) за 60 милиона евро.
А, да - Саудитска Арабия. Помните колко актуална бе тази тема през януари, а и през лятото на 2023-а, нали?
Тогава клубовете от лигата там дадоха над 1.3 милиарда за звезди. Сега не стигнаха и до 300 милиона. И това изглежда интересна тенденция. Доста от отборите имат проблем с картотекиране на нови чужденци заради ограниченията, а вече са запълнили квотите с достатъчно скъпи такива.
Има и един обективен фактор. Някои от най-скъпите играчи в света - Ерлинг Холанд, Джуд Белингам и още, реално не бяха в радара на трансферния пазар през лятото. А най-голямата сделка като ефект - тази на Реал за Килиан Мбапе, не е в сметките, защото той отиде в Мадрид като свободен агент. Поне като трансферна стойност - това е 0, без да броим сумите за "пари при подписване", бонуси, имиджови права и т.н. Трансферът официално е без пари.
Любопитно е през януари, а и след година, пак да видим числата и тенденциите. Но най-важното е, че футболът не се играе в суми и сделки, а на терена. И е радостно, че след цяло лято на новини за това кой къде отива, какви пари ще се платят за него и кой ще тръгне в друга посока, вече можем да си говорим повече за футбол.
Играта с топка на терена, нали не сте забравили...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}