Нови квалификации и нови надежди: България тръгва към първия си голям форум от две декади
Съперникът ни е добре познат и доста идентичен на нас отбор
След девет неуспешни опита да се класира на голям форум, националният футболен отбор на България стартира опит №10 - този по пътя към Европейското първенство в Германия догодина.
Евро 2024 ще отбележи точно 20-ата годишнина от последното ни участие на голям форум, а надеждата на всеки футболен фен у нас е, че чакането ще продължи точно две десетилетия, но нито месец повече.
Тотално подмладената селекция на Младен Кръстаич, с която добре се запознахме по време на мачовете през септември и ноември, отново е в почти същия си състав, а сърбинът показва последователност и твърда решимост да рачита на конкретна група играчи, без да робува на имена и клубна принадлежност.
Селекцията ни за пореден път е сред най-младите на целия континент, а по пътя си към Евро 2024 Бъглария попадна в група с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва, като в Германия ще отидат първите два тима в класирането.
На хартия групата със сигурност е най-лесната, която някога сме имали заради отсъствието на някои от грандовете на Европа, но пък и България е в такова моменто състояние, в което не може да е фаворит срещу нито един от тези опоненти.
Ясно е, че като класа №1 е Сърбия, а с представянето си на последното Европейско и в турнира Лигата на нациите Унгария сякаш изглежда отбор, който трудно ще бъде изместен от втората позиция.
Всичко за родния тим стартира тази вечер от 19 часа, когато на "Хювефарма Арена" в Разград посрещаме Черна гора.
Съперник, за когото може да кажем, че е от нашето ниво, като дори букмейкърите ни слагат в ролята на лек фаворит с коефициент от 2.55 срещу 2.90 за гостите.
Но дори и ставките загатват, че това ще е равностоен и труден за двата тима сблъсък, който едва ли ще премине със сериозно надиграване на една от двете страни, а по-скоро ще бъде решен от един гол, една грешка, едно статично положение.
И двата тима са нясно, че фалстарт и 0 точки в първия мач ще направи задачата им в гоненето на Сърбия и Унгария много трудна, а предстощите след три дни мачове за България в Будапеща и за Черна гора срещу сърбите, може да изправи загубилия тим пред стряскаща опасност да няма актив от първите си два двубоя, което на практика ще означава и край на мечтите за каквото и да е.
Ако може да кажем нещо за пристигналия у нас тим на Черна гора, то е, че макар и в серия от доста лоши резултати, черногорците разполагат с няколко далеч по-разпознаваеми имена в европейския футбол. Такива имена, каквито ние не притежаваме.
Стефан Савич вече доста години е част от стряскащия дефанзивен вал на Чоло Симеоне в Атлетико, Адам Марушич играе за втория в Серия А Лацио, а пък Стеван Йоветич е към края на кариерата си в Херта (Берлин), но е добре познат на всички с изявите си във всяко едно от топ 5 първенствата на Европа.
Освен това, Черна гора е тим, който е орисан да мери сили с България в кратка си история като независима страна, защото отборът започва осмия си квалификационен цикъл, в който ще срещне родния тим за четвърти път.
Именно България е съперникът на Черна гора в първия официален мач в историята на страната, който се провежда на 6 септември 2008-а в Подгорица.
В онзи мач, който голяма част от настоящите ни национали няма как да си спомнят съзнателно, защото просто са били доста малки, завършва наравно 2:2, а Благой Георгиев в последната 92 минута разваля празника по пълните трибуни в черногорската столица.
Стилиян Петров открива, а Черна гора обръща с гол на може би най-известния си играч в независимата историята на страната - Мирко Вучинич, както и на тогава младия суперталант Стеван Йоветич, който тази вечер ще излезе с капитанската лента.
В същия квалификационен цикъл за Мондиала през 2010-а в ЮАР, България побеждава Черна гора с 4:1 в ответния мач, след като отново Йоветич бележби в нашата врата, но успяваме да обърнем.
Притеснителното е, че за шест срещи това си остава единствената ни победа срещу този опонент, а от постигането й изминаха 14 години.
Още в следващия квалификационен цикъл - този за Евро 2012, двата тима отново са в една група, като България удря абсолютно дъно за тогавашните стандарти и завършва на последно място, докато черногорците стигат до най-големия си успех до момента - второ място след Англия.
Черна гора не губи и двата си мача от "трите лъва", побеждава Швейцария и взима 4 точки от България, три от които при победата с 1:0 в София. Така отборът достига за плейофите, където обаче губи от Чехия.
Съдбата прати двата тима в една група и в квалификациите за последния шампионат на Стария континент - този през 2020-а, който в крайна сметка се проведе година по-късно.
Но това бяха квалификации, които и двете страни не искат да си спомнят. България завърши на четвъртото място, а Черна гора на последното пето, като общият сбор точки на двата тима бе по-малък от този на третия - Косово.
В онези квалификации България и Черна гора направиха две ремита. 1:1 в България след изравнителен гол на Тодоро Неделв от дузпа, както и скучно нулево равенство в Подгорица в един мач без голово положение.
Това бяха квалификации, в които Черна гора падна с общото 1:12 от Англия, а пък България отнесе 0:10 от два мача с Трите лъва.
В статистиката меджду България и Черна гора виждаме четири ремита и по една победа за двата тима, а проследявайки представянето на двете страни в последните 14 години, не може да намерим някакви открояващи се разлики.
Колебливи резултати, чести треньорски смени, провал след провал и въртене в един омагьосан кръг, от който сякаш няма измъкване.
Днес тези два отбора стартира поредната си кампания един срещу друг, а поражение може да е ужасното начало на поредни безлични квалификации.