Обичат го милиони, но не и съдбата - агонията на Хуан Мартин Дел Потро
Аржентинецът изпитва болка всеки ден и не знае как да продължи
Аржентинската тенис легенда Хуан Мартин Дел Потро ще играе демонстративен мач с Новак Джокович в Буенос Айрес на 1 декември, за да направи едно последно сбогуване с феновете си.
Зад това шоу обаче се крие адски много мъка за бившия шампион от US Open, защото кариерата му приключи преждевременно заради много контузии. В емоционален 12-минутен клип той обясни, че е трябвало да претърпи осем операции и докторите го съветват да сложи изкуствена става, за да може болката да спре.
36-годишният Дел Потро разкрива, че всеки ден за него е агония и е в почти пълно отчаяние, защото не знае какъв ход да предприеме. Tой изигра последния си мач в тура през февруари 2022 година, когато загуби от Федерико Делбонис в Буенос Айрес, а публиката потъна в сълзи.
"Когато играех последния си мач в кариерата срещу Делбонис, хората не знаеха, но на следващия ден хванах самолет за Швейцария, за да претърпя още една операция на коляното. Тя бе пета за мен и спрях да информирам публиката за тях.
Когато казах на пресконференцията преди мача, че ще е последен, намерих мир в себе си и прекъснах нещо, което винаги се случваше. А именно да си казвам "Делпо, кога ще играеш пак? Кога ще си на турнир?". Не можех да търпя болката в коленете си повече. Предпочетох да стоя в сянка и без публичност и ако нещата сработят, да се върна.
Бях в един град до Базел в продължение на два месеца. Оперираха ме, минах рехабилитация, но нищо не се получи. След два месеца и половина ми казаха, че ми трябва нова шеста операция. Отидох в САЩ и продължих рехабилитацията, а между операциите също се лекувах. Може би получих над 100 инжекции в крака, бедрото и гърба. Боли ме всеки ден след мача с Делбонис. С този двубой трябваше да кажа "сбогом" на тениса и вече нямам надежда, че ще играя отново. Тялото не позволява.
След първата ми операция през юни 2019 година докторът каза, че ще играя отново след три месеца. Записах се в Стокхолм, Базел и Париж, защото каза, че съм в добро състояние. От тази първа операция няма ден, в който не ме боли, ако опитам да кача стълби. Боли ме много, когато спя, обръщайки се и когато се събуждам. Това е кошмар без край и продължавам да опитвам да намеря решение всеки ден, но без успех. Всичко започна с тази първа операция. Всеки път като се сетя за нея и се чувствам ядосан и безпомощен.
Чувствам, че трябва да ви кажа тези неща, защото това ме кара да се чувствам по-добре. Винаги съм имал връзка с публиката и това съобщение може да вдъхнови някого. В миналото бях много активен човек, който обичаше да спортува не само тенис. Играех футбол, падел тенис.. правех това, което обичам.
Трудно е да си позитивен 24 часа в денонощието. Понякога нямам енергия, защото съм като всеки друг човек. Кракът ми извлича голяма част от енергията и ме изчерпва емоционално. На ден пия от 6 до 8 хапчета, медикаменти за стомаха, противовъзпалителни, болкоуспокояващи и успокоителни. Заради тези хапчета качвам килограми. Сега не ям захар и брашно, но какво общо има това с коляното ми. 95 килограма съм и не мога да качвам стълбите, а всеки лекар казва "ела, имам решението за теб".
Контузиите са част от всеки спортист, но най-сложното е душевната болка. Чувствах се силен в миналото, защото винаги побеждавах тези премеждия. Вече не съм толкова силен. Претърпях осем операции, ходих по лекари по целия свят и похарчих цяло състояние. Преди всяка операция усещах, че върви добре и повече няма да ме боли. След три месеца трябваше да се обадя на лекаря, за да му кажа, че не се получава. Поставиха ми 30-40 см игла в средата на бедрената кост, опитвайки се да ми блокират нервите без упойка. Аз крещях, скачах на носилката от болка. Но и след това ме болеше.
Казват ми, че проблемът е психологически, но не може да е така. Не знам изобщо защо се занимавам, понякога ми писва. Ужасно е и не знам кога ще приключи, защото продължавам да споря с докторите. Един ми казва да сложа изкуствена става, а аз питам дали ще ми донесе гаранция. Получавам потвърдителен отговор и съм доволен, но после друг доктор казва "не го слушай, твърде си млад за изкуствена става, изчакай до 50".
Не съм тичал, не съм се качвал на стълба и не съм ритал топка, откакто бях на 31. Дали трябва да живея още 15 години така, чакайки до 50 и дали ще живея по-добре? Защо аз трябва да взема това решение, а не докторите? Сега обсъждам и само се надявам болката да спре.
Сега съм на диета, губя килограми и тренирам, защото искам да живея по възможно най-добрия начин и да изиграя мач с Джокович. Той беше много щедър, приемайки поканата ми. Искам да аз и Аржентина да му дадем много любов, за да има страхотен спомен. Ако кракът не ме боли за няколко часа и поиграя, ще е много хубаво. Искам с Новак да върна на феновете тази голяма любов и те също да останат със страхотен спомен."